Беър Грилс
Ловът (18)

16.

Нарова пое спокойно през гъсталака на градината на покрива на кулата „Ал Мохаджир“ сякаш имаше пълното право да бъде там.

Знаеше точно какво търси. Градината се намираше в двор, образуван от четирите страни на небостъргача. В общи линии, тя се беше покатерила по стъклената външна страна, за да се спусне обратно по вътрешната.

Точно както беше възнамерявала.

Срещата трябваше да се проведе на Платиненото ниво — етажа точно под градината. Той можеше да се похвали с естествена светлина, проникваща през листата и серия прозорци на тавана.

Нарова намери онзи, който търсеше.

Без да спира да провери дали не я наблюдават (работник, който си изпълнява всекидневните задачи в шест и половина сутринта, не би трябвало да привлича внимание), тя коленичи и извади инструменти от раницата на гърдите си.

Взе прост диамант за рязане на стъкло и го прокара по ръба на панела. Закрепи вакуумните смукала и с рязко движение вдигна стъклото. След това повтори упражнението с втория панел (прозорците на тавана бяха двойни) и изведнъж се озова гледаща надолу към вътрешността на сградата.

Самите прозорци имаха алармени инсталации, но те се задействаха само ако ги отвориш. Срязването на стъклото избягваше включването им. Нарова беше избрала да влезе на седемдесет и седмия етаж през една от тоалетните и сега гледаше към редица умивалници, а точно под нея бяха наредени кабинките. Имаше камери, но те не покриваха кабинките по разбираеми причини.

Преди да скочи долу, Нарова извади малка видеокамера от раницата си. Задържа я абсолютно неподвижно и засне в продължение на три минути празната тоалетна. После прибра камерата в дълбокия си джоб, пусна раницата през отвора и я последва, като се приземи като котка на голия под на една от кабинките.

Часът беше едва 6:45, така че бе малко вероятно на етажа да има хора. Въпреки това трябваше да побърза.

Опря крака в стените на кабинката и се надигна, докато не стигна тавана. Извади малко лазерно фенерче, каквото можеше да се купи свободно, и насочи лъча му право в обектива на охранителната камера.

Лазерът моментално я заслепи. Бърза като светкавица, Нарова се пресегна и закрепи малка клема към кабела на камерата, който пренасяше образите в стаята за наблюдение.

Клемата имаше жица, свързана с нейната камера. Нарова я пусна да повтаря картината, която беше заснела от покрива, после прекъсна проводника и остави клемата закрепена за него.

Сега заснетата от нея картина на празната тоалетна щеше да се предава по кабела, докато камерата й работи. Дори някой да беше забелязал как образът изчезва за няколко секунди, сега той отново беше нормален.

След това Нарова закрепи своята камера и кабела за охранителната. Не изглеждаше особено красиво, но камерата беше поставена дискретно в единия ъгъл на тавана, така че кой щеше да забележи?

Скочи отново долу, извади диаманта и отиде до прозореца на тоалетната. С бързи движения сряза двете стъкла на височината на кръста. Сряза и третия панел, но го остави на място.

Отнесе стъклата в най-крайната кабинка и ги облегна на стената. Накрая опъна лента на червени и бели ивици пред прозореца, сякаш течеше поправка.

Влезе в кабинката със стъклата и заключи. Извади от раницата си малка бормашина и си избра място в горния десен ъгъл на стената. Качи се на тоалетната чиния и започна да пробива.

Изпоти се, докато работеше. Фин гипсов прах се сипеше от дупката. От време на време тя вадеше бургията и духаше в дупката, като се мъчеше да прецени колко още й остава, преди да пробие стената. Постепенно намали оборотите, като се стараеше да усети момента, когато тънкият връх ще излезе от другата страна.

Напрегна се в очакване да чуе падане на картина или трошене на стъкло. Това щеше да означава край на малкото й начинание. Надяваше се, че с избора на високия ъгъл ще избегне този риск.

Усети как бургията излезе от другата страна. Извади бормашината, като я включи на обратно, за да излезе по-лесно, после взе тънка четка и с нейна помощ почисти, доколкото можа гипса. След това надникна внимателно през дупката и успя да зърне светлина.

Извади от джоба си тънък оптичен кабел, в края на който имаше миниатюрна леща. Пъхна го в дупката, като го буташе сантиметър по сантиметър напред. След няколко минути спря и свърза кабела към записващо устройство с малък екран. Включи го и вече можеше да се гледа как пъха кабела през последните няколко милиметра.

Не беше необходимо лещата да излезе от другата страна — тя имаше обхват 280 градуса и можеше да улавя картина от стаята, като оставаше наравно с повърхността на стената. Стига от другата страна да не беше паднал много гипс, лещата щеше да си остане почти невидима.

Часът беше 7:35. Шпионската камера беше монтирана. Срещата беше насрочена точно за девет.

Нарова извади слушалки и зачака. Успокои дишането си и се утеши с мисълта, че поне няма да й се налага да се отдалечава, ако и се наложи да използва тоалетна.

Звукът я върна рязко в настоящето — трясък на отваряна врата и гърлената арогантност на гласа в слушалките й. Звучеше толкова познато и така абсолютно смразяващо.

— Къде е онзи адвокат? Иселхорст. Мътните да го вземат! Вече трябваше да е тук!

Нарова моментално разбра, че е била права.

Сивия вълк беше жив.