Беър Грилс
Ловът (44)

42.

— Осем минути — каза някой.

Тишина. Всички очи бяха обърнати към тъмното небе.

Йегер мрачно поклати глава.

— Няма да дойде.

— Млъкни — тросна се полковник Евандро. Нехарактерно груба реакция от негова страна. — Чувам нещо.

Йегер напрегна слух. И наистина, над дърветата се носеше слабо, едва доловимо бучене. От запад приближаваше самолет, който летеше ниско и шумът от двигателите му беше приглушен от гъстата растителност.

Секунди по-късно от мрака се появи тъмният силует на АН-12. Самолетът летеше със скорост малко над 70 възела. По крилете му нямаше сигнални светлини, поради което приличаше на призрак. Той прелетя ниско над базата, направи майсторски завой и кацна плавно на черната писта.

Невероятно, помисли си Йегер и усети прилива на адреналин. Този тип определено знаеше как да лети.

В продължение на няколко секунди трийсетметровият самолет забавяше скорост по пистата, сякаш щеше да спре. Но когато измина около една трета от нея, четирите двигателя „Ивченко“ избълваха гъст черен пушек и рязко вдигнаха обороти. Самолетът бързо набра скорост и с оглушителен рев се издигна и изчезна в мрака.

Йегер спринтира при радиста. Пилотът явно беше забелязал нещо нередно. Но какво? Какво бяха пропуснали, докато подготвяха пистата за ужилваното? Той нахълта в стаята и откри, че радистът на полковник Евандро вече се е заел със случая.

— Мечка 12, прекъсна кацането. Защо?

Мълчание. Дълъг период с шум, без никаква следа от гласа на пилота. Йегер се опасяваше, че са го подплашили по някакъв начин. Или че може би радистът на „Лос Ниньос“ е успял по някакъв начин да установи връзка с него и да го предупреди какво става.

— Мечка 12, Мечка 12, защо прекъсна кацането? — повтори радистът.

Мълчание, последвано от гърлен смях.

— Не съм прекъснал. Стар съветски трик. Проверявах дали пистата става. Кацам, за да видя дали колелата имат сцепление. Спокойно. Добра е. Мечка 12 прави заход за кацане.

На екрана се появи картина от капитан Ернесто Гонзалес, която се предаваше на лаптопа на бюрото пред тях. Докато гледаше, Йегер усети как сърцето му се разтуптява диво. Капитанът от БСО беше екипиран с малка камера, за да могат да следят ужилването.

Пред обектива излезе фигура в мръсен комбинезон. С помощта на две флуоресцентни пръчки тя насочи самолета към хангара, в който се намираше фалшивата пратка.

Самолетът маневрира и спря. Капитан Гонзалес тръгна към него, като придържаше шапката си, за да не бъде отвята от вдигнатия от перките вятър.

Пилотът изключи двигателите. След като оглушителният рев утихна, той отвори страничния прозорец на кабината. Лицето му се появи на екрана — в средата на петдесетте, с отпуснати бузи, бивш съветски военен, ако можеше да се съди по късо подстриганата му посивяваща коса.

— Закъсня — извика му Гонзалес.

Пилотът погледна надолу.

— Сменили сте честотата. Защо?

Лицето на Гонзалес остана безизразно.

— Да си чувал за гръмотевични бури? Тук ги имаме в изобилие.

— Бурите не засягат високите честоти.

— Понякога го правят. — Кратко мълчание. — На интересен ли ще се правиш, или да разтоварваме?

Руснакът сви рамене.

— Тук сме. Разтоварваме, другарю.

— Добре. Да започваме.

Чу се метално тракане и задната рампа на самолета се спусна. Капитан Гонзалес излая някакви заповеди и група съмнителни типове пристигна с пикап с хидравлична каросерия.

Секунди по-късно пикапът се качи заднешком по рампата на самолета и изчезна. Измина минута. Гонзалес отиде до опашката и започна да вика и жестикулира, колкото да прибави още хаос в сценката. Полковникът беше направил идеален избор Гонзалес беше роден актьор.

Пикапът се спусна по рампата с дървен сандък с размерите на малък хладилник в каросерията. Докато колата пътуваше към близкия хангар, капитан Гонзалес се върна отпред при носа.

— Изчакай, докато проверим товара — каза той на пилота.

Онзи сви рамене.

— Товарът си е наред. Не е нужно да се проверява.

Гонзалес хвана по-здраво ремъка на метнатия на рамото му калашник.

— Ще изчакаш, докато проверим. Другарю.

Пилотът не отговори. Ясно беше, че нямаше къде да ходи, докато наркобандитът не остане доволен.

Откъм хангара се чу вик. На португалски.

— Ел Коменданте! Ела да видиш това!

Гонзалес изгледа пилота.

— Трябва да проверя нещо. Ти стой тук. — И тръгна към хангара.

— В сандъка има купчина метал — оплака се един от хората и посочи товара. — Какво ще правим с този боклук? Виж сам — добави той, преструвайки се на ядосан.

Гонзалес и хората му играеха стопроцентово ролята си, тъй като имаше вероятност някой от руския екипаж да знае португалски и да ги чуе. Гонзалес надникна в сандъка и се намръщи.

— Какво става тука? Какъв е този боклук?

Той се обърна и тръгна обратно към самолета. Този път походката му беше определено заплашителна.

Изгледа пилота.

— Докарал си ни куп метал. Не сме се уговаряли за това. Къде е пастата кока, другарю?!

Пилотът се сащиса.

— Какво?

— Паста. Кока. От Еквадор. Като предишния път. — Тонът на Гонзалес беше равен и спокоен, едва доловимо заплашителен. — А ние имаме рафинираната стока за товарене. Както винаги.

Лицето на пилота потъмня.

— Що за глупости говориш?

Гонзалес сложи ръка върху автомата си.

— Правили сме го сто пъти без никакъв проблем. Сто пъти. А сега получаваме купчина шибан ненужен скрап. Никакви глупости, другарю. Ще се наложи да даваш обяснения.

За момент Йегер се притесни дали Гонзалес не е прекалил. Това беше моментът, в който лошите трябваше да се вържат.

Пилотът се озърна, но прожекторите го заслепяваха. Погледът му отново се спря върху Гонзалес.

— Виж, братче, натоварих в Молдова. Докарах товара според инструкциите. Кацнах. — Замълча за момент. — Та както казах, що за глупости говориш?

Гонзалес свали автомата от рамото си.

— Господинчо, в момента аз задавам въпросите, а ти отговаряш.

Пилотът беше отракан дърт орел, но и играта на Гонзалес си я биваше.

— Виж, изобщо не съм бил в Еквадор. Никога не съм превозвал дрога. Превозвам оръжия. И този път изпълних инструкциите буква по буква.

Гонзалес го фиксира с поглед.

— Другарю, за кого точно работиш? Кой е клиентът на тази купчина ненужен скрап?

Пилотът се вцепени. Очевидно не беше склонен да отговаря.

Гонзалес вкара патрон в цевта на автомата.

— Господинчо, ще те улесня. Започваш да говориш, при това смислено, иначе нещата много бързо ще загрубеят. При това сериозно.

Пилотът пребледня.

— Ел Падре — изръмжа той. — „Лос Ниньос“. Летя за Ел Падре.

Гонзалес почеса темето си и на лицето му се изписа изумление. После се изсмя кратко и отново погледна пилота.

— Сгрешил си пистата, другарю. Аз очаквам пратка кока от Еквадор. Точка.

Ченето на пилота увисна.

Гонзалес сви рамене.

— Виж, не се бъркаме на Ел Падре. Никой не го закача. Не и ако иска да живее. Така че най-добре обръщай щайгата и излитай. На секундата.

Пилотът беше вцепенен, лицето му бе побеляло като платно.

— Другарю, свободен си. Но трябва да ти кажа нещо. Сгрешил си не само пистата. А и проклетата страна. Това тук е Бразилия. А ти трябва да идеш от другата страна на границата. В Колумбия.

— Тогава к-кои… — запелтечи пилотът. — Кои сте вие?

Гонзалес поклати глава.

— Не ти е работа да знаеш. — Погледът му беше станал твърд като стомана. — Както казах, приключихме. Adiós. Обръщай щайгата и дим да те няма.

Пилотът се обърна и излая заповеди на руски на втория пилот и навигатора, след което посегна към уредите за управление. Цветът по лицето му започна да се връща. Може би щеше да се измъкне от тази каша. Може би нямаше да умре.

Гонзалес извика на момчетата си да върнат товара. В хангара фалшивата пратка беше качена на пикапа, вкарана по рампата в самолета и оставена в товарния отсек. Без изобщо да го погледне, товарният диспечер закрепи сандъка с ремъци и тръгна към кабината.

Хората на Гонзалес излязоха от самолета. Подмяната беше извършена.

— Съвет от мен, Игор — каза Гонзалес на пилота. — Стигнеш ли при Ел Падре, най-добре да си траеш за малкото си отклонение. Той не се отнася добре с… издънките. Кратка пауза. Късмет, другарю. Успешен полет, накъдето и да е той. От тази страна на границата ние сме единствените наоколо.

Пилотът се усмихна измъчено. Посегна зад себе си и извади бутилка.

— Обичаш ли водка? „Хортица“. Най-добрата. От Украйна.

Капитан Гонзалес поклати глава.

— Аз съм по текилата. А водката може да ти потрябва на теб. Ако Ел Падре разбере какво се е случило тук… — Той остави думите му да увиснат заплашително във въздуха. — Adiós, другарю, и много поздрави от мен на Молдова или откъдето там идваш.

Пилотът натисна копче и двигателите на самолета нададоха характерния вой при стартиране.

— Украйна. Идвам от Украйна. Александър Савченко, най-добрият пилот на страната. Но сега предстои да карам товар чак до шибания Китай. Ако се случи да дойдеш в Украйна, заповядай… — Последните му думи бяха потънаха в рева на двигателите.

— Дадено, ще те намеря! — Гонзалес тупна театрално фюзелажа. На добър час! И следващия път си намери по-добър навигатор, другарю Савченко!

Той отстъпи от самолета. Ролята му в тази мисия беше приключила. Дотук добре.