Беър Грилс
Ловът (9)

7.

Травмата, която бе преживяла жената на Йегер, беше ужасна. В продължение на три години тя била подлагана на невъобразим психологически и физически тормоз от Камлер и се бе превърнала в сянка на някогашната Рут.

Все още й правеха различни изследвания, но нямаше никакво съмнение, че страда от ПТСР — посттравматично стресово разстройство, съсипващо психическо заболяване, причинено от преживяването на огромен ужас. Макар да се беше възстановила физически, душевните й рани бяха много по-дълбоки.

Йегер се беше зарекъл да бъде търпелив, съчувствен и оптимист, да понася безропотно пристъпите й на ярост и изблиците на насилие.

Но в действителност всичко това му се отразяваше зле.

Радваше се, че Люк й техният наскоро осиновен син Саймън бяха в държавно училище с пансион в провинцията и им бяха спестени по-екстремните избухвания на майка им.

Саймън Чъкс Бело, сирак от копторите в Източна Африка, беше изиграл ключова роля в побеждаването на Камлер и неутрализирането на Gottvirus. Люк винаги беше искал брат и тъй като Саймън нямаше родители, семейството на Йегер реши да го осинови.

Но точно сега Рут се нуждаеше от пространство, за да се възстанови, и Йегер отчаяно жадуваше за почивка — което и беше причината за тази импровизирана екскурзия до Бергхоф.

Седеше на терасата на хотела, потопен в безметежността и поразителната красота на мястото. Това беше последното, което бе очаквал — да намери утеха там, където Хитлер е замислял толкова много злини.

Хрумна му и друга мисъл, докато погледът му се рееше по острите гънки на покритите с гори склонове. Как беше възможно някой да гледа цялата тази красота на планините Унтерсберг и да замисля масовото убийство на милиони?

Немислимо.

Любезно покашляне го върна в настоящето. Той се обърна и видя Андрея с вечерното меню.

— Чичо ви още ли го няма? — попита тя. — Ще идва ли? Ако не, може да вечеря в стаята си. Сигурно е уморен след тунелите. Чудесен човек. На колко е години, ако мога да попитам?

— На деветдесет и пет… но гони двайсет и една — шеговито отвърна Йегер. — Не се безпокойте, той ще приготви вечерята. Аз само ще поръчам бира и шнапс. Чичо Джо не би го пропуснал за нищо на света.

Андрея се усмихна.

Чухте ли за новото откритие? Всички медии са гръмнали. Някакъв австрийски кинорежисьор наскоро открил наблизо напълно неизвестна система тунели на нацистите.

— Наистина ли? Здравата са копали, а?

— Така изглежда. Но голямата сензация е какво може да е скрито там. Оказва се, че става въпрос за свръхсекретен оръжеен комплекс. Там нацистите скрили най-модерните военни машини на онова време.

Андрея взе един вестник и го подаде на Йегер. Погледът му се плъзна по публикацията.

— Секретни нацистки открития — замислено рече той. — Подобни неща винаги гарантират сензация.

Андрея се усмихна.

— Така е.

И тогава вниманието му бе привлечено от познато име — SS-Oberstgruppenführer Hans Kammler.

— Интересно — отбеляза той. — Какво пише за генерал Камлер?

Андрея зачете на глас, като превеждаше в движение:

— Открит е секретен завод на Хитлер. Огромен подземен комплекс, в който нацистите разработвали свръхсекретни оръжия… Целият комплекс с площ трийсет хектара е дело на генерал Ханс Камлер от СС, който привлякъл учени да работят върху секретна военна програма в края на войната… Австрийският кинорежисьор Андреас Зулцер казва, че обектът е „може би най-големият секретен военен комплекс на Третия райх“. Камлер, който е автор на плановете за крематориумите и газовите камери в Аушвиц, бил начело и на ракетната програма на Хитлер. Експерти твърдят, че нацистите вероятно са разработвали вариант на Фау-2, оръжие за масово поразяване.

Йегер поклати глава.

— Смахната работа. Чудно ми е колко ли истина има във всичко това.

— Е, намира се в Санкт Георген ан дер Гузен, градчето не е много далеч. Може би два часа път с кола. Защо не идете да видите лично?

Йегер кимна замислено. Не можеше да отрече, че новината беше събудила любопитството му. Възможността генерал Камлер да е замислял някакво супероръжие като последно средство за спечелване на войната и то да е останало скрито до днес определено бе интригуваща.

— Ще го обсъдя с чичо Джо. — Той зърна силуета му зад Андрея. — За вълка говорим, а той в кошарата!

Чичо Джо прекоси терасата. Белият перчем се вееше над блестящите му като мъниста очи, тънкият тръстиков бастун беше единствената отстъпка пред възрастта му. Йегер си помисли, че ще бъде щастлив, ако доживее до деветдесет и пет и запази поне половината от жизнеността и духа на Джо.

Двамата седнаха и обсъдиха откритието в Санкт Георген. По принцип трябваше да заминат обратно за Англия на следващата сутрин, но Йегер реши, че нищо не пречи да удължат ваканцията с още два дни. Можеха да посветят утрешния ден на посещение на секретните пещери и след това да потеглят по дългия път към дома.

Програмата се очертаваше тежка, но осъществима. Възможно бе чичо Джо да не издържи цялото ходене, но винаги можеше да се паркира в някой местен бар или ресторант в градчето.

Когато приключиха с вечерята, планът им вече беше готов.

Йегер беше обхванат от тръпката на вълнението — завещанието на генерал Камлер винаги го беше привличало по един мрачен начин, но в същото време изпитваше и известно безпокойство. Беше обещал да вземе Рут от клиниката веднага щом се върне в Англия. Нямаше представа как тя щеше да реагира ма подобно забавяне.

В последно време Рут Йегер можеше да бъде експлозивно непредсказуема.