Беър Грилс
Ловът (65)

63.

Йегер изкачи ниското било и гледката, която се откри пред него, изглеждаше толкова добра, колкото се надяваше да е. Теренът беше равен, а вятърът щеше да заличава следите му. Равнината беше широка и тук-там се виждаха отделни скали.

Продължи напред, избра си малка група стърчащи от снега камъни, скри се зад тях и се освободи от ските. Извади пистолета си, вкара патрон в цевта и го опря на скалата. Така, легнал по корем и скрит от камъните, той щеше да бъде на практика невидим за преследвача си, когато се появи на билото.

А тогава между двамата щеше да има не повече от трийсетина метра. Можеше да се получи.

Докато успокояваше дишането си в подготовка за предстоящия сблъсък, той си напомни колко точен е Р228. Никой друг пистолет не можеше да се сравнява с него.

Вярно, възпиращата сила на 9-милиметров куршум беше по-малка от тази на пистолетите 45-и калибър. Но оръжието на Йегер беше заредено с куршуми с кух връх, достъпни за някои специални части и шпионски служби. И те имаха точно това, което се казваше в името им. Върхът на куршума беше кух, така че при удар той се разкъсваше и причиняваше максимални поражения.

На стрелбище от двайсет и пет метра — горе-долу разстоянието, на което щеше да стреля сега — Йегер можеше да групира попаденията си в кръг с диаметър около седем сантиметра.

Ала сега ситуацията беше съвсем друга. Негативното въздействие на силния стрес, физическото изтощение и страха всяваше хаос в прицела на всеки. Единственото, което можеше да стори сега, бе да успокои дишането си, да се настрои и да се отпусне в очакване на момента.

Над линията на билото се появи глава. Йегер зачака и торсът да я последва. Имаше нужда, отколкото се може по-голяма мишена. Преследвачът му огледа терена. Явно беше забелязал, че жертвата му е изчезнала.

Миг по-късно той се просна на снега.

Йегер изруга.

Онзи си го биваше.

Йегер си помисли, че е разпознал походката, макар да не бе видял чертите. Можеше да се закълне, че преследвачът му е Владимир Установ, с когото се беше сблъскват неведнъж. Нарова му беше казала, че е видяла Установ в Дубай, а сега той беше тук и го преследваше из снежните полета на Тибет.

При предишния им сблъсък в Амазония Установ се беше проявил като абсолютно целенасочен и хладнокръвен убиец. Беше заловил член от екипа на Йегер бразилката Летисия Сантос, една от любимките му — и я беше подложил на ужасни мъчения.

В акцията за спасяването й Йегер се изправи лице в лице с Установ. И ето че сега се срещаха за пореден път.

Йегер продължаваше да се цели. Достатъчно му беше Установ да направи само една грешка — да се покаже. Фигурата на билото се освободи от ските си. Явно беше разбрал, че противникът му го дебне отнякъде, което означаваше, че предстои сблъсък на автомат срещу пистолет.

Йегер смяташе, че има едно предимство. Беше сигурен, че Установ се е проснал в снега, без да свали оръжието си. И когато се опиташе да го направи, Йегер щеше да се възползва.

Приготви се за изстрела, като си даваше сметка, че ще има само една възможност — стреляше ли, щеше да издаде позицията си.

Зачака.

Над замръзналия пейзаж, отнел вече няколко живота, се възцари зловеща тишина.

Студът се просмукваше в тялото на Йегер, но той бе наясно, че и най-малкото движение може да означава смърт. Продължи да стиска здраво пистолета, прицелил се стабилно там, където беше залегнал противникът му. Докато оглеждаше терена, успя да различи нещо като сянка от торса му.

Накрая Установ направи своя ход. Претърколи се бавно в снега, като в същото време прехвърляше автомата, и остана да лежи по гръб с оръжие на корема. Превъртя се обратно по корем и този път автоматът вече беше в ръцете му.

Хитро. Този определено си го биваше.

Йегер зачака шанса си. Той дойде в двете секунди, необходими на Установ да се надигне на лакти и да се прицели. Преди да успее да дръпне спусъка, Йегер стреля.

Десетсантиметровата цев на Р228 имаше шест нареза, образуващи спирала, която завърташе куршума при изстрелването му и с това увеличаваше точността. Пистолетът почти не изрита в ръцете на Йегер.

Той не откъсна очи от мерника. Куршумът с кух връх улучи автомата на Установ и се пръсна на шрапнели; силата на удара изби оръжието от ръцете на противника.

Йегер чу писъка му и моментално скочи. Разполагаше със секунди в най-добрия случай.

Изненада. Агресия. Скорост.

Спринтира напред, подканвайки уморените си крака да дадат всичко от себе си по твърдия сняг. Видя как Установ се мъчи да достигне до оръжието си. Напипа го и го вдигна, и за миг Йегер видя кървавата каша, в която се беше превърнало лицето му.

Ала не можеше да преодолее разстоянието навреме.

Докато Установ се прицелваше, Йегер усети как горчилка се надига в гърлото му.

Знаеше, че след миг ще умре.