Беър Грилс
Ловът (83)

81.

Слушалката в ухото на Йегер изпращя. Пристигащо съобщение.

— Гасим — потвърди Раф.

Секунди по-късно глухото ритмично боботене на генератора затихна. Раф беше обмислил няколко начина да го спре — да го взриви, да пререже жиците, да среже маркуча за горивото. По при тези обстоятелства и след като се беше справил с ключалката на навеса — най-лесно беше да натисне копчето СТОП.

Вярно, Камлер можеше да прати хората си да го пуснат отново, но това означаваше да излязат от входа на бункера, който в момента се покриваше от Алонзо. А едрият чернокож американец определено не страдаше от недостиг на боеприпаси — Йегер и Раф му бяха дали всичките си останали гранати.

Майната му, каза си Раф, откъсна накрайника на маркуча за горивото и го пъхна в джоба си. Така генераторът определено нямаше да тръгне отново.

Радиосъобщението му беше уговореният сигнал. Алонзо откри огън и гърмежите отекнаха между ниските дървета. Йегер реши, че Камлер е разположил командния си бункер сред най-гъстата растителност, за да го скрие от очи от въздуха.

Е, благодарение на Хинг все пак го бяха открили.

Йегер се озърна през рамо и видя как Хинг вдига палци. После подръпна ухото си, което в тази част на света означаваше, че всичко е наред.

Йегер си помисли, че китаецът е забележително спокоен при тези обстоятелства. Но пък от друга страна, в Народната освободителна армия не ги носеха на ръце. Щом беше работил за Камлер и бе издържал на ужасите, които вървяха с подобна служба, човекът несъмнено беше силен духом.

Раф се върна при тях и заедно се промъкнаха към точката на проникване. Прозорецът се оказа перфектно маскиран сред растителността. Без Хинг никога не биха успели да го намерят.

Прозорецът пропускаше естествена светлина в подземния комплекс; имаше тънка метална стълба, която се спускаше от ръба му до пода. Очевидно беше проектиран като авариен изход в случай на пожар или атака.

В лявата си ръка Йегер държеше граната. Започна да брои секундите. Когато реши, че е минало достатъчно време от началото на атаката на Алонзо, той изпълзя напред, дръпна халката и търкулна гранатата по прозореца.

Когато я чу да спира, вече тичаше. Стандартната осколочна граната на НАТО се взривяваше с четири секунди закъснение — достатъчно, за да му даде време да залегне. Миг по-късно последва оглушителен гръм и във въздуха с вой се разлетяха шрапнели.

Екипът моментално се изправи на крака и се втурна към дупката. Йегер стигна пръв и скочи от два метра през разбития отвор, като се целеше в свободна част от пода на обвитото в дим помещение.

Изобщо не си направи труда да използва стълбата. Нуждаеше се от скорост и изненада. Приземи се в клекнало положение и освети с фенера на пистолета помещението, докато си връщаше равновесието. Изключи всичко останало от ума си, проверяваше единствено за човешки фигури.

Лъчът му танцуваше през призрачните струи дим. Накрая се спря върху една фигура, клюмнала върху бюро.

Камлер.