Беър Грилс
Ловът (86)

84.

Нарова стана.

— Седни на стола ми. Като че ли имаш нужда.

Кьониг се отпусна на предложеното място. За момент зяпна с ужас фигурата пред себе си — биологичния си баща.

После поклати глава.

— Сам си го докара, татко. Отказваше да слушаш, когото и да било, включително мен. И сега всичко приключи. Приключи.

В очите на Камлер за миг блесна предизвикателство, примесено с нещо друго, което Нарова не беше очаквала — ликуване. Тържество от победата.

Поглед, който не можеше да скрие.

Но с какво разполагаше Камлер, за да ликува? Освен ако…

— Кажи ми — обърна се Нарова към Кьониг. — Възможно ли да е направил нещо, което да гарантира, че не можем да го спрем?

Кьониг сви рамене.

— Не знам. Докара ме тук почти като пленник. Преследваха ме. Той ми предложи убежище. Не съм извършил никакво престъпление, но въпреки това съм белязан заради баща си. Затова дойдох с него. Нима имах друг избор? Той каза, че ще сподели с мен новата си мечта, ако съм верен. Играх ролята. Известно време. Но щом разбрах какво всъщност възнамерява, се опитах да ти се обадя.

Кьониг погледна баща си.

— Той ставаше все по-подозрителен. Параноичен. Изключи ме от кръга си доверени лица и на практика започна да се държи с мен като с пленник. Но все пак знам някои неща. Той строи осем устройства, тъй като числото осем е свещено за СС. И някои вече са доставени при целите си.

Нарова погледна Камлер. Очите му се изцъклиха от безсилна ярост. По погледа му Нарова разбра, че я е излъгал и че синът му казва истината.

— Значи имаме едно или повече ИЯУ, които вече са по местата си, така ли? — попита тя. — И той е чакал всичките осем да бъдат доставени, преди да ги задейства едновременно?

Кьониг кимна.

— Нищо друго не изглежда логично.

— Знаем ли кои са целите?

Кьониг поклати глава.

— Така и не ми каза. Но се хвалеше с едно — че ако взривиш четиресет килограмова бомба над атомна електроцентрала, ще предизвикаш стопяване на реактора и така ще увеличиш експоненциално пораженията.

Докато Кьониг говореше, баща му издаваше нечленоразделни звуци под тиксото. Нарова не се съмняваше, че се опитва да спре сина си, преди да е издал семейните тайни. Слава богу, Кьониг беше много по-свестен от баща си.

— Как ги е доставил? — попита тя. — До целите им?

— Не знам. Но почти всички атомни електроцентрали са разположени по брегове, защото се нуждаят от вода за охлаждане. Дори четиресет килограмово устройство е сравнително малко по размери. Можеш да стигнеш до мястото с яхта, да хвърлиш котва и да чакаш сигнала за детониране. Странно е, но повечето от тези атомни електроцентрали нямат дори зона с ограничен достъп. Напълно открити мишени са.

Нарова се обърна към Камлер.

— Ти ме излъга — започна тя с нежен шепот. — Предупредих те, че ако ме излъжеш, нещата ще станат много по-лоши. Сега настоявам да ми кажеш къде са изпратени бомбите и как да ги спрем.

Тя придърпа стола си към него.

— Следващата част ще ми хареса. И повярвай, ще отговориш.