Беър Грилс
Ловът (24)

22.

Бяха хапнали набързо, скупчени около два лаптопа, докато търсеха основните неща от разследването на убийството в Санкт Георген. Цялата преса и полицейските доклади споменаваха нещо, което се набиваше на очи — следователският екип проникнал дълбоко в тунелите, но накрая бил принуден да се върне.

Колкото по-навътре навлизали, толкова по-високи нива на радиация засичали.

— Хайгерлох — обади се чичо Джо. — Изчезналият уран. Това трябва да е.

— Именно — съгласи се Майлс.

— Бихте ли ни осветлили? — подкани ги Йегер.

— Хайгерлох е приятно градче в Южна Германия — обясни Майлс. — Към края на войната нацистите преместили от Берлин най-добрите си ядрени учени, „Уранверайн“, или „Урановия клуб“, заедно с екипировката им и ги скрили в пещери под красивата барокова църква на градчето.

Смятали, при това с основание, че съюзническите самолети никога няма да припарят там — продължи той. — И че дори да го направят, ще видят само една старомодна църква. Американските войски влезли в Хайгерлох, преди реакторът да успее да произведе достатъчно материал за построяването на бомба. Или поне така си помислили всички. Американците демонтирали реактора. Взели 664 куба уран, които образували ядрото му. Всеки куб тежал приблизително половин килограм, така че общото количество било 332 килограма. Нацистките записи обаче показват, че от Берлин били изнесени тон и половина уран, което означава, че повече от един тон липсва. Имало подозрения, че райхът е построил втори свръхсекретен реактор.

— Затова ли Джоунс и хората му са отишли в Санкт Георген? — попита Йегер. — Това ли е било скрито там през всичките години? Купчина уранова руда?

— Има определена логика, да.

— Но какво могат да направят с него? Имам предвид на практика?

— Да, може ли да се направи нещо, което прави бум? — добави Раф.

— Ядрените реактори могат да произвеждат суров материал за построяването на атомна бомба — потвърди Майлс. — Но всичко зависи от това колко обогатен е уранът. За да получите представа за какви количества става дума, Малчуганът, който бе взривен над Хирошима, е имал шейсет и четири килограма високо обогатен уран.

Лицето на Йегер помръкна.

— Значи разполагат с достатъчно уран за няколко бомби? Потенциално.

Майлс сви рамене.

— Не е задължително. За да направиш бомба, трябва да разполагаш с изключително сложни технологии. — Той погледна Йегер. — Има обаче и друга възможност…

— Каква?

— Не съм експерт — продължи Майлс, — но създаването на ИЯУ е сравнително лесно. Основното предизвикателство е да се добереш до достатъчни количества обогатен уран. Справиш ли се с това, нататък е лесно.

— ИЯУ?

— Импровизирано ядрено устройство. В общи линии, модерното ядрено оръжие постига деветдесет процента ефективност по отношение на разпада — на превръщането на урана в невъобразимо мощен експлозив. Това става с изстрелване на тръба уран в кух цилиндър с огромна скорост. Когато двете се сблъскат, започва верижна реакция… и бум, както би се изразил Раф.

— А ИЯУ?

— То е много по-грубо. Най-общо сблъскваш две буци уран и постигаш около десет процента ефективност. Но все пак това е зашеметяващо мощно оръжие. За да получите известна представа, ИЯУ с двайсет килограма силно обогатен уран може да създаде експлозия, еквивалентна на хиляда тона тротил.

— Плюс радиационното облъчване и замърсяване — добави Нарова.

— Да. Плюс него.

— Ако говорим практично, какви поражения може да нанесе едно двайсеткилограмово ИЯУ?

Майлс погледна Йегер.

— Ако го взривиш в Сити в Лондон, ще заличиш целия Скуеър Майл.

— Мамка му.

— Именно. ИЯУ имат и друго предимство. Въпреки името си. Малчуганът е бил голямо устройство, тежащо около четири и половина тона. Едно ИЯУ е много по-малко като размери и тегло.

Лицето на Йегер стана сурово.

— Което го прави перфектно оръжие за терористи… или побъркани като Камлер.

Посочи очевиден факт, но той трябваше да бъде изречен.

— Така е. — Майлс замълча за момент, докато търкаше основата на носа си. — И така стигаме до въпроса защо аз ви извиках тук. Колко от вас са чували за Молдова?

— Молдова ли? — Раф изсумтя. — Чух една шега навремето. Защо на футболните фенове от Молдова им трябват две седалки? За да седят на едната и да хвърлят другата, когато започне мелето.

Всички се разсмяха. Това беше едно от нещата, които Йегер харесваше у Раф — колкото и напечено да беше положението, той винаги успяваше да намери някакъв повод за смях. Много често именно хуморът им помагаше да продължат напред.

Както и можеше да се очаква, устните на Нарова дори не трепнаха. Чувството за хумор не беше от силните й черти.

— Молдова е бедна, тънеща в хаос и беззаконие бивша съветска република — продължи Майлс. — И е най-големият черен пазар на уран в света. Имаше няколко опита за продаване на бивши съветски запаси. Кулминацията беше опит да се продадат четиресет килограма уран на ИДИЛ. Обърнете внимание на количеството предостатъчно за създаването на ИЯУ.

— Кой е спрял продажбата? Предполагам, че е била спряна?

— Точно така.

— От кого?

— От стария ни приятел Даниел Брукс. ЦРУ внедрили агент в мрежата и при предаването на парите лошите били разбити. Но тази година молдовската мафия започна нова сделка, този път с неизвестен клиент. Знаем само кодовото му име — Сивия вълк.

В помещението се възцари тишина. Всички погледи бяха вперени в Майлс.

— Разбира се, Брукс намерил това за доста подозрително. Тревожно. Когато ми съобщи, аз също го намерих за тревожно. Не вярвам в съвпаденията.

— Но Камлер едва ли би допуснал подобна глупост възрази Йегер. Сивия вълк е известно прозвище. Разобличено. Защо да го използва отново?

— Напротив, той би проявил такава арогантност — намеси се Нарова. — Името е много символично. Той никога не би го изоставил, като се има предвид кой с бил оригиналният Сив вълк.

— Да не мислиш, че си въобразява, че е Хитлер? — попита Йегер.

— Или най-малкото съвременното му превъплъщение.

Раф кимна.

— Его. Големият убиец и голямата бананова кожа.

— Камлер наистина се възприема като съвременен Хитлер — потвърди Майлс. — Освен това се чувства закрилян. Защитен. Неуязвим. Ако допуснем, че ДНК пробата, която доказва смъртта му, е фалшива, значи Камлер има приятели на доста високи места.

— Добре, да приемем, че Сивия вълк е Камлер замислено рече Йегер. — Какво друго знаем за молдовската сделка?

— Дати и дестинацията, на която трябва да бъде доставена пратката. Молдовската мафия само чака последното плащане. А повярвайте ми, тази стока е безумно скъпа. Щом получат парите си, ще я доставят на една особено гадна наркобанда в Колумбия.

— Камлер спомена Молдова на срещата в Дубай — намеси се Нарова. — Имам го записано. Нещо, в смисъл че колумбийците били готови да получат пратката.

— Така ли? — Майлс я погледна с уважение. — Добра работа. Това потвърждава всичко, което сме чули досега.

Казваш, че Камлер си има вземане-даване с колумбийски наркотрафиканти? — учуди се Йегер. — Как става това?

— Търговци на оръжие, наркотрафиканти, терористи — злото сближава всички тях — обясни Майлс.

Прибавете омразата към Запада и най-вече към Америка, и молдовската мафия, колумбийските трафиканти и Камлер могат да намерят обща кауза. Както и отдалечена, неподвластна на законите база в джунглата — в общи линии, идеалното скривалище за човек като Камлер.

— Да не забравяме и бившата му роля в ЦРУ — обади се Нарова. Занимаваше се с разработването на наркотици като средства за шпионаж и водене на война. ЛСД. Хероин. И по-лоши. За какъвто и наркотик да се сетите, имал е пръст в него. Няма начин да не си е създал контакти по онези места. Може би е поискал да му върнат някакви услуги.

— Тогава защо не се задействаме? — попита Раф. — Още сега. Унищожаваме мрежата, преди лайното да получи шанс да уцели вентилатора.

— Защото, ако клиентът наистина е Камлер, сделката ни дава възможност да го проследим — отвърна Майлс. Следим стоката, а с нея и него.

— Знаем ли къде точно ще бъде доставен уранът? — попита Йегер.

— Да — потвърди Майлс. — На импровизирана писта в колумбийската джунгла. Един от центровете за наркотрафик, откъдето дрогата продължава за Щатите.

Йегер го погледна.

Добре, значи можем да кажем, че Камлер е устроил някаква лаборатория за ИЯУ наред с цехове за производство на наркотици? Така ли?

Майлс кимна.

— Това си мисля и аз.

— Добре, тогава да нанесем изпреварващ удар. Преди стоката да напусне Молдова, атакуваме базата на Камлер в джунглата, правим я на пух и прах, а после залавяме или убиваме и самия него — ако е там, разбира се.

Майлс се усмихна.

— Вземаш ми думите от устата.

Йегер стана.

Какво чакаме тогава?