Беър Грилс
Ловът (64)

62.

След трийсет минути в надпреварата на живота си Йегер видя как един от преследвачите му се отделя от останалите.

Беше свалил осем със снайпера, два куршума бяха пропуснали целите си. Останалите четирима стрелци на Камлер се бяха пръснали из снежното поле в опит да го заобиколят отстрани. Единият беше изостанал, но другите трима бяха изпечени войници и като че ли нищо нямаше да ги откаже от преследването.

Йегер си припомни, че те със сигурност са добре нахранени, докато неговият стомах беше празен. Преследвачите поддържаха темпото му със ските, докато той се носеше през осветената от луната белота. Гонката продължаваше нагоре по била, надолу по долини и през снежни полета.

Усещаше как ловците го настигат сантиметър по сантиметър. Осъзна най-сериозния проблем, пред който беше изправен сега — той проправяше пътека, по която да го следват, с което ги улесняваше. Беше плувнал в пот, белите му дробове щяха да се пръснат.

Въпреки това продължаваше с всички сили напред. Увеличаваше дистанцията донякъде при по-стръмните изкачвания, но я губеше отново при спусканията. Трябваше да се държи на по-високо от тях, затова зави надясно, обърнал гръб на езерото, и започна да се изкачва по планината.

Озова се на прясно навалял сняг, който му напомни за опасността от лавини. За миг се пренесе мислено в Алпите, когато водеше войници по хребета Куфнер в масива на Монблан и преценяваше в движение евентуалната опасност.

Заповяда си да се върне в суровата реалност тук и сега. Една лавина беше последната му грижа. Възможностите му бързо се изчерпваха. Не можеше да продължава вечно да бяга, а без повече патрони за пушката шансовете не бяха на негова страна.

И тогава го осени — може би имаше начин да сложи край на преследването.

Щом стигна билото, той приклекна и извади граната от чантата на колана си. Обърна се и провери зад себе си.

Наклонът беше идеален, а снегът бе прясно навалял и дълбок.

Трите фигури следваха диагоналния маршрут по следите, оставени от Йегер. Намираха се на сто и двайсет метра под него и приближаваха бързо.

Изчака да се озоват точно под него, издърпа халката и метна гранатата във висока дъга. Тя падна на дванайсет метра надолу и фонтанчето сняг отбеляза мястото, където потъна в меката белота.

Йегер се обърна и се отблъсна с щеките, продължавайки изкачването. Зад себе си чу глухото бум на гранатата — дълбокият сняг заглуши взрива. Усети ударната вълна на експлозията под краката си и се втурна с всички сили напред.

За около секунда не се случи нищо, после склонът под него започна да се движи.

Чу се глухо пукане, когато повърхността се разцепи в епицентъра на взрива и започна да се свлича. Пукнатината се разширяваше и снежното поле се понесе надолу, повличайки след себе си и масата отгоре, в бушуващ хаос.

Шумът от свличането се превърна в гръмовен рев. Йегер реши, че се е отдалечил достатъчно, спря и се обърна да види кипналата вълна от сняг и парчета лед, понесла се надолу като замръзнало цунами със сила, помитаща всичко пред себе си.

Не точно всичко.

Един от преследвачите успя някак да се измъкне, преди лавината да го е отнесла. Истинско скиорско постижение. Останалите бяха пометени и размахваха безпомощно ръце и крака, преди да бъдат погребани под стотици тонове сняг.

Сняг, който щеше да стане на твърд лед веднага щом лавината спреше.

Ала един от преследвачите му остана жив.

Йегер усети как погледите им се срещат. Който и да беше, противникът му не свали оръжието си и не откри огън. Очевидно беше дисциплиниран и знаеше, че разстоянието е прекалено голямо. И умен — пестеше муниции. И със сигурност бе наясно, че патроните на Йегер са свършили.

Сега бяха един срещу друг. Лов.

Йегер си даваше сметка, че краят наближава. Трябваше да намери начин да приключи с противника си. Почти едновременно той и преследвачът му се обърнаха и продължиха смъртоносната надпревара.

Двайсет минути по-късно човекът на Камлер настигаше Йегер дори по стръмните изкачвания. Рано или късно целта щеше да попадне в обхвата на автомата му.

Думите на инструкторите от САС отекнаха в главата на Йегер: „Бий се по време и на място, които ти си избрал“.

Знаеше какво търси. Знаеше какво трябва да направи.