Беър Грилс
Ловът (71)

69.

На Йегер му идеше да се срита. Защо не се бе сетил да се погрижи за камерата? Лесна работа дори за онези, които нямат акъл да се оправят със софтуера — достатъчно беше само да сложи лепенка върху обектива.

Нарова посегна към телефона, натисна няколко копчета и изключи видео функцията. Поне сега Камлер не можеше да ги шпионира.

— Колко жалко. Изчезнахте — продължи Камлер. — А знаете колко обичам театралните изпълнения. Като стана дума за това, ако погледнете от коптора си, ще ме видите да стоя пред лабораторията ми с двама много скъпи за вас хора.

Йегер изпълзя до отвора на наблюдателния пост. Сега Камлер беше заобиколен от въоръжени мъже. Бодигардове. Йегер моментално разпозна единия от тях — масивното мускулесто туловище на Стив Джоунс. Никога не би повярвал, че може да изпитва толкова омраза. Обхвана го неустоимо желание да се втурне надолу по склона, стреляйки безогледно.

— Удобно ли сте се настанили? — поинтересува се Камлер. — В такъв случай започвам.

Йегер го видя да дава знак и напред бяха избутани вързаните фигури на Рут и Питър Майлс. Джоунс застана зад тях и извади пистолет. По знак на Камлер той фрасна Питър Майлс по главата с дръжката. Възрастният мъж политна, но Джоунс го сграбчи за косата и го задържа.

— Мисля, че схващате картинката — измърка Камлер. — В лабораторията пристигна нова пратка уран. Пратка, в която вашите умници са заложили някакъв експлозив. Но както виждате, аз съм безкрайно по-умен и, както е ясно, много по-безмилостен.

С тези думи той вдигна крак и изрита Рут между лопатките. Дори от това разстояние Йегер чу писъка й, докато тя политаше напред. Стив Джоунс посегна с яката си ръка, сграбчи я за косата и рязко я издърпа обратно в предишната й позиция на колене.

На Йегер му идеше да завие от ярост. Чувството го изгаряше. Пръстите му се свиха в железен юмрук, ноктите се забиха в дланта му, докато не потече кръв.

— Да ти го начукам, Камлер — озъби се той.

Камлер се разсмя.

— О, не мисля… И така, ето какво ще направим. Вие ще ми обясните взривяващия механизъм и как да го обезвредим. Нали разбирате, малко сме загрижени, че може да се задейства от натиск и да гръмне, ако извадим някое кюлче уран. — Той замълча за момент. — Ще излезете, ще хвърлите оръжията си и ще дойдете при нас. Заедно ще обезвредим бомбата ви.

Йегер не отговори.

— Говоря учтиво, но всъщност това не е молба — продължи Камлер. — Изпълнявайте, или Питър Майлс ще умре. А после любимата ти жена ще го последва. Но мисля, че доста по-бавно…

Йегер покри с ръка телефона. Погледна Раф и Алонзо с блеснали очи.

— Той е побъркан. Но ние знаем повече за плановете му, отколкото подозира, а той знае по-малко за нашите, отколкото смята. Което означава, че можем да го изиграем.

Той изгледа последователно и двамата.

— Ето какво ще направим. Преструваме се, че се съгласяваме с исканията му. Но вие двамата отивате и взривявате тръбите. Долу настъпва пълен хаос. Тогава атакуваме. Вие поемате пречиствателния завод, ние квартирите. След това обединяваме сили и удряме лабораторията.

— Ами Майлс и Рут? — попита Раф.

Йегер стисна зъби.

— Ще трябва да рискуваме. Да се надяваме, че ще успеят да се измъкнат в хаоса. Какви други възможности имаме? Взривяване на тръбите — това той изобщо не очаква.

Всички кимнаха мълчаливо един по един в знак на съгласие.

— Чух те, Камлер — каза Йегер по телефона. — Ще дойдем и ще я обезвредим, но след като го направим, си тръгваме с жена ми и с Майлс. Споразумяваме ли се?

— Съгласен. Слезте долу при нас.

— Идваме. През главния вход — потвърди Йегер.

Той прекъсна връзката и погледна Раф и Алонзо.

— Мисията е в ход. Тръгвайте към тръбите. Веднага. И успех.

Алонзо и Раф грабнаха оръжията и раниците си.

— Ще се видим в рая — промърмори Алонзо, докато изпълзяваше от наблюдателния пост.

Йегер се усмихна.

— И да ми поръчаш бира, когато стигнеш там.

Двамата изчезнаха.

Йегер напъха допълнителни гранати и пълнители в раницата си, като изхвърли всичко ненужно. Спря колебливо, когато стигна до собствения си сателитен телефон.

Той му осигуряваше връзка с Брукс, което беше важно. Освен това му позволяваше да взриви волфрамовата бомба, макар че не възнамеряваше да го прави в близко бъдеще. Стореше ли го, щеше да убие двамата най-близки до сърцето му хора.

В крайна сметка реши да го вземе. Не искаше някой друг — Нарова например — да дръпне точно този спусък.

Гласът на Раф се обади в слушалката му.

— Една минута обратно броене, шефе.

— Една — потвърди той.

Разполагаха с шейсет секунди, които вече течаха.