Беър Грилс
Ловът (7)

5.

Иселхорст я отведе до прозореца с дебело стъкло, който изпълваше цяла стена на дневната. След натискане на копче тъмните завеси се дръпнаха настрани и градът се откри пред тях — течението на Некар и прекрасните стари мостове над реката, които хвърляха оранжева светлина върху водите.

По всяко друго време Нарова щеше да намери гледката за пленителна. Но не и тази нощ.

Иселхорст се отдръпна и след малко се върна с две чашки. Шнапс, доколкото можеше да определи по аромата.

Той погледна през прозореца и вдигна своята.

— За красотата. За красотата на този свят. За нас.

— За нас — повтори тя и гаврътна огнената течност.

Иселхорст се усмихна одобрително.

Определено пиеш като Хана Райч. — Посегна към бутилката и наля по второ питие, след което се наведе към нея. — Е, ще ти издам една малка тайна. Спя в легло на Хитлер. Онова от Бергхоф. Купих го наскоро на един доста необичаен търг. Струваше майка си и баща си, както май беше вашият израз. Искаш ли да го видиш?

— С удоволствие измърка Нарова, — но първо бих искала да поздравя Оскар. Обичам животните, както явно и ти, щом къщата ти е в гората.

— Искаш да се запознаеш с кучето ми ли? Разбира се. Ела. — Иселхорст я поведе към една врата. — Кажи ми обаче, откъде знаеш за Оскар? Аз ли споменах нещо?

За момент Нарова се уплаши, че е оплескала нещата, но бързо се окопити и кимна към антрето.

— Нашийникът и поводът са там, надписани с името му.

Иселхорст се усмихна.

— Много си наблюдателна. И не по-малко умна и красива. Ела. Ще те запозная с Оскар. Много е голям, но е и много любвеобилен, както ще откриеш.

Нарова беше гледала как Иселхорст извежда кучето си — едра и силна немска овчарка, — когато правеше крос. Макар че обожаваше животни, не това беше причината да поиска да види кучето му. Беше важно да го направи в компанията на господаря му, така че Оскар да я приеме за приятел.

Минаха покрай голяма маслена картина, за която Нарова реши, че би трябвало да е на Матис. Несъмнено открадната от първоначалните собственици евреи през военните години и сега висеше на стената на свръхбогат немски юрист. Огромна част от заграбеното от нацистите така и не беше върнато, до голяма степен благодарение на такива като Иселхорст.

Тя спря пред картината. На нея беше изобразена гола жена, излегнала се на кушетка на жълти и зелени райета и клатеща провокативно крака над облегалката. През скута й беше наметнато парче лек плат, нещо като шифон, което скриваше интимните й части.

— Прекрасно. Пленително — отбеляза тя. — Познавам ли художника?

Иселхорст се поколеба само за миг.

— Това е Матис — изфука се той и устните му се извиха арогантно. — „Жена във фотьойл“, рисувана през двайсет и трета.

Нарова се престори на изумена.

— Оригинален Матис? Еха! Какъв точно юрист си ти?

Иселхорст й отправи съвършена блестяща усмивка.

— Много талантлив. И някои от клиентите ми избират да ми плащат подобаващо.

Продължиха към кухнята, където Нарова беше представена на определено сънения Оскар. Тя имаше едва ли не магическа връзка с животните. Открай време беше така. Двамата с немската овчарка бързо се сприятелиха, но Иселхорст не след дълго я дръпна и я поведе към спалнята с леглото на Хитлер — изгаряше от нетърпение да започне с истинската програма на вечерта… онази, за която вярваше, че са тук.

Точно преди да прекрачат прага, Нарова спря и кимна към салона.

— А шнапсът? Хайде! Само още по един.

Личеше си, че Иселхорст, който не беше от хората, свикнали да му отказват, започва да губи търпение. Но в същото време той като че ли изпитваше тръпка от явно дивата си гостенка. Усмихна се.

— Защо не? Едно за из път, както казвате…

Иселхорст беше убеден, че Нарова е американка. Тя му го беше казала и напоследък това беше горе-долу вярно. Неотдавна беше получила американско гражданство, но всъщност бе родена в Англия и беше прекарала младостта си в Русия, защото семейството й беше руско.

Беше му спестила тази част. Руснаците и нацистите никога не са били първи приятели.

Той напълни отново чашите. Докато подаваше питието на Нарова, тя се престори на пияна и чашата се изплъзна от уж вцепенените й пръсти. Падна на земята и се разби на малки парченца, а алкохолът се разля по мрамора.

За миг Нарова видя как по лицето на Иселхорст премина гняв, граничещ с ярост. Той успя да го потуши моментално, но тя вече бе зърнала човека зад маската. Беше точно такъв, какъвто си го бе представяла — лишен от всякакъв морал, звяр, червив с пари и влияние, и най-вече маниак на тема контрол.

Но се прикриваше добре.

— Няма проблем — сви рамене той. — Имам домашна прислужница, фрау Хелингер. Тя ще почисти на сутринта.

Обърна се към бутилката и извади нова чаша, и докато го правеше, за момент остана със заети ръце и малко извън равновесие.

Преди да успее да се обърне обратно и Нарова да попадне в полезрението му, тя атакува като змия, напред и нагоре с дясната си ръка в един плавен, но поразяващ удар, като заби месестата част на дланта си точно под челюстта на Иселхорст.

Беше практикувала движението хиляди пъти, когато бе служила в руските Спецназ — специалните части. Ударът беше нанесен с цялата сила и трупана омраза и тя усети как долните зъби на Иселхорст се забиха в горните и изтракаха.

Той залитна назад, плюейки кръв. Миг по-късно бутилката шнапс и новата чаша също се присъединиха към парченцата стъкло и разлетия алкохол по пода на дневната. Този удар обикновено поваляше повечето мъже, но Иселхорст някак успя да остане прав.

Нарова не се поколеба. Нанесе десен удар с отворена длан точно на желаното място — отстрани на врата, на три пръста под ухото, където сънната артерия изпомпваше кръв в мозъка.

Времето сякаш спря за момент; после очите на Иселхорст се обърнаха в гнездата си, коленете му се подгънаха и той се строполи на пода.

Нарова го погледна, останала без дъх. Той беше в безсъзнание, от устата му течеше струйка кръв и се смесваше с локвичката шнапс.

Тя изчака няколко секунди, за да се успокои, след което се зае със следващия етап от плана си.