Беър Грилс
Ловът (74)

72.

Някой откри огън само на петнайсет метра от тях — характерното бам-бам-бам на прицелна стрелба с автомат. Секунда по-късно гласът на Раф прозвуча в слушалката на Йегер.

— Пречиствателната станция чиста. Петима противници отстранени. Прикриваме ви.

— Разбрано. Край.

Йегер се облегна на стената и зареди нова граната. До него Нарова метна снайпера на гръб и извади пистолета си. Също като Йегер, тя носеше „Зиг Зауер Р228“, но с малко подобрение — имаше пълнител за двайсет патрона.

Някъде по себе си тя беше скрила и миниатюрната си „Берета 92FS“. Нарова винаги носеше резервно оръжие. Това напомни на Йегер, че китайският пистолет на Владимир Установ е все още затъкнат отзад на кръста му.

Пистолетът на Нарова беше напълно пригоден за прочистване на жилищната сграда и тя определено нямаше да използва там снайпера си. Карабината беше прекалено дълга и неудобна за близък бой, какъвто им предстоеше.

Йегер подозираше, че Камлер е изтеглил повечето си хора да охраняват лабораторията. По-рано, докато Камлер изнасяше представлението с пленниците, беше преброил две дузини. Те заедно с дванайсетте скиори, които бяха елиминирали по-рано, правеха общо трийсет и шест души.

Йегер се съмняваше, че отрядът на Камлер наброява много повече. Но не забравяше, че предположението е майка на всяко прецакване, затова трябваше да прочистят напълно всяка сграда, при това бързо. Дори сега, притиснат в ъгъла и атакуван. Камлер може би беше в състояние да задейства бомбите, които вече бе доставил по местата им.

Той погледна Нарова.

— По мой знак тръгваме. Влизаме едновременно.

Нарова кимна мълчаливо. Тя затъкна пистолета в колана си и отново свали карабината. После надникна зад ъгъла и огледа терена около лабораторията за мишени.

Щом изстреля първия си патрон, Йегер изскочи от прикритието си.

— Тръгваме! — извика той в микрофона си.

По-скоро усети, отколкото чу взрива на гранатите, които Алонзо и Раф изстреляха от прикритието си при пречиствателната станция. Спринтира с всички сили напред, наясно, че е открита мишена за всеки, заел позиция в лабораторията. И наистина, въпреки преградния огън, в мазилката пред и зад него се забиха куршуми.

Смяна на плана, каза си Йегер, когато се изравни с един отнесен прозорец. Той се хвърли през него, приземи се по корем в локва мръсна вода и се претърколи, за да омекоти удара. Секунда по-късно беше приклекнал и вир-вода, насочил автомата напред и претърсваш бързо помещението.

То беше празно.

Първоначално намерението му беше да изчака Нарова при входа. Това беше стандартната процедура при прочистването на сграда по двойки — по този начин двамата се прикриват един друг. Но огънят на противника бе твърде силен и той трябваше да я предупреди.

— Влязох през първия прозорец отдясно — каза той.

— Видях.

Докато клякаше до прозореца, за да открие прикриващ огън за Нарова, Йегер забеляза, че автоматът му е целият в кал и мръсотия от скока му вътре. Трябваше да го почисти, защото пясъкът и калта можеха да повредят движещите се части на оръжието. Ала сега нямаше време за това.

Секунди по-късно Нарова се метна през счупения прозорец. Йегер се обърна и двамата включиха прикрепените към оръжията фенери. По-навътре в сградата щеше да е още по-тъмно.

Без да разменят нито дума, двамата тръгнаха към вратата на помещението. Камъчета и отломки хрущяха под подметките им, водата се плискаше около глезените им. Мебелите се търкаляха преобърнати или бяха разбити в стените от силата на потопа.

Йегер прескочи един подгизнал матрак, заседнал на входа. Самата врата беше избита и висеше килната, наполовина откъсната от пантите си. Той пристъпи покрай нея в коридора и рязко се обърна наляво, насочил напред пистолета си. В същия миг Нарова зае огледална позиция зад него, така че двамата се озоваха гръб до гръб, покривайки двете посоки.

Продължиха през зловещо притихналата сграда, като проверяваха стаите от двете страни. Водата беше изкъртила вратите. Мястото бе задръстено с отломки и на пръв поглед напълно празно.

Стигнаха края на коридора, където бяха стълбите за втория етаж. Йегер спря и пристъпи до последната врата. Тя беше обкована с метал и въпреки потопа беше оцеляла непокътната. Нарова се залепи за стената от другата страна.

Йегер протегна ръка и опита дръжката. Веднъж. Втори път. Тя не помръдна. Вратата беше заключена. Нямаше смисъл да се опитва да я избива с ритник. Подобни неща ставаха само по филмите. Можеше единствено да си счупи крака или да се нарани.

— Гърмя ключалката — оформи с устни той към Нарова.