Беър Грилс
Ловът (78)

76.

Думичката — ГЪНЪРСАЙД — се понесе в ефира, като отскачаше от сателит на сателит, за да стигне до Даниел Брукс. Той бе уверил Йегер, че където и да се намира, след получаването на кодовата дума устройството ще бъде взривено в рамките на следващите деветдесет секунди или по-рано.

Време беше да си намерят добро прикритие.

Йегер и хората му се втурнаха към източната страна на електроцентралата и заеха позиция в сянката на масивната стена. Сега турбинната зала и пречиствателната станция се намираха между тях и взрива.

Клекнаха и зачакаха.

Имаше още една ключова информация, разкрита от Хинг — въпреки че входът за щабквартирата на Камлер беше силно охраняван, съществуваше и друг начин да се проникне в нея. Сред гъстите храсталаци имаше „прозорец в земята“, както го беше описал китаецът.

Иначе казано, тавански прозорец на бункера.

Планът беше Алонзо да се насочи към главния вход. Той щеше да изстреля няколко гранати с пълното съзнание, че те няма да имат почти никакъв ефект върху тежката стоманена врата на бункера. После щеше да продължи да стреля с автомата си, използвайки всички налични пълнители.

Това щеше да създаде у врага впечатлението, че екипът се готви да щурмува челно бункера. Хората на Камлер щяха да се съберат при входа в очакване на нападателите, за да ги отстранят един по един.

Което щеше да позволи на Раф, Йегер и Нарова да влязат през прозореца, водени от Хинг.

Ако приемеха, че го намерят — а Йегер мразеше да приема на доверие каквото и да било, щяха да влязат през него и да изненадат Камлер. После щяха да се разделят и да прочистят комплекса отвътре, където той щеше да е уязвим като всяка друга сграда.

Имаше и една друга мярка, предложена от Раф. Подземният комплекс разполагаше със собствено резервно захранване, осигурено от генератор в отделна сграда. Преди да влязат, щяха да го извадят от строя и така бункерът щеше да потъне в мрак.

При тези обстоятелства планът изглеждаше доста сносен. Имаше недостатъци, но на този етап и с толкова ограничени ресурси и време това беше най-доброто, което можаха да измислят.

Разбира се, някъде в схемата на нещата бяха Рут и Питър Майлс ако все още бяха сред живите. Но щяха да се вълнуват по въпроса, когато му дойде времето.

Телефонът на Йегер избръмча. Той погледна екрана. На него беше изписана една дума: ЛУРГАН.

Кодовото име на мишената на командосите от операция „Гънърсайд“ за саботиране на ядрената програма на Хитлер беше Лурган. Това бе и кодовата дума, че до детонирането на бомбата остават трийсет секунди.

Йегер извика на хората си да се приготвят. Ревът от скъсаните тръби горе беше отслабнал, тъй като захранващото езеро беше почти източено, но все още бе достатъчно силен.

Той се обърна към Хинг и му показа, че трябва да държи устата си отворена, така че взривът да не спука тъпанчетата му.

Започна да отброява наум секундите: десет, девет, осем… Отправи бърза молитва: „Моля те, Господи, дано бомбата да е още активна…“.

Четири, три, две…