Беър Грилс
Ловът (47)

45.

Масивният С-5М „Супер Галакси“ на американските ВВС, задвижван от четири гигантски турбореактивни двигателя на „Дженерал Илектрик“, буквално изяждаше километрите.

Летящ на височина 10600 м и с лекия товар, който караше в момента — четирима агенти и набързо събраната им екипировка, — самолетът имаше обхват около 10500 км. Можеше да ги откара от Бразилия до точката за презареждане в Кемп Лемониер, американската военна база в Джибути на източния бряг на Африка.

След излитането Йегер се зае с онова, което правеше обикновено, когато го очакваше дълъг полет във военен транспортен самолет — опъна хамака си в големия товарен отсек и заспа. Събуди се напълно свеж единайсет часа по-късно, докато приближаваха Кемп Лемониер до международното летище „Амбули“ в Джибути.

Стресът и напрежението от последните няколко дни се бяха оказали наистина изтощителни. Алонзо си беше устроил импровизирано легло на пода на самолета, а Нарова и Раф си бяха избрали по една редица седалки. Тримата все още лежаха напълно неподвижни.

Преди да отлетят от Бразилия, Йегер трябваше да уреди някои неща за момчетата си. Те излизаха във великденска ваканция и трябваше да намери кой да се грижи за тях в отсъствието му.

Очевидното решение се представи само, когато чичо Джо предложи да ги вземе при себе си. Той живееше в чудесна дървена къщичка в подножието на Баклу Фел на границата с Шотландия, природен рай в сърцето на гъста гора и с множество езера.

Колибата на чичо Джо, както я наричаха, беше много по-луксозна, отколкото предполагаше името й. Тя бе станала нещо като дом извън дома за семейството на Йегер. Люк я обожаваше и Йегер беше сигурен, че и Саймън ще я хареса. Момчетата можеха да скитат из гората, да ловят риба в потоците и да карат велосипеди по горските пътеки. А на готвенето на леля Етел малцина можеха да устоят.

Сърцето на Йегер се сви от носталгия, докато говореше с момчетата. Каза им толкова, колкото можеше. Увери ги, че татко им би направил всичко възможно да се върне жив и здрав при тях. Би повдигнал планини, за да бъде с тях. Но какво да им каже за Рут? Как би могъл да им обясни отсъствието й?

Откъдето и да погледнеше нещата, намираше се на правилното място по петите на Камлер. И вероятно по петите на жена си, да не дава господ.

Родителите му бяха предложили да вземат момчетата, но Йегер предпазливо отклони поканата. Баща му отдавна се беше отдал на бутилката. Макар и добър татко навремето — той бе научил Йегер като момче да обича дивата природа, — след напускането на армията беше започнал да посяга към чашката.

Прекалеше ли с пиенето, ставаше груб и избухлив. На шестнайсет години Йегер се записа като доброволец за подбора на морски пехотинци. В пиянски пристъп баща му заяви, че ще се издъни на тежкия изпитателен курс.

Йегер твърдо реши да му докаже обратното.

Именно тогава срещна за първи път Раф. Бяха го сложили в строя до едрия маор, докато маршируваха по бельо онази първа сутрин в Лимпстоун. Двамата идваха от напълно различна среда, но това нямаше абсолютно никакво значение. Бяха първи ден новобранци и топките им измръзваха. Помежду им се създаде нерушима връзка по време на страховития курс и преходите по Дартмур Фелс.

Йегер знаеше, че баща му през последните години прави опити да обуздае пиенето, но не искаше Люк или Саймън да бъдат излагани на подобни гадости.

И докато се отчуждаваше от баща си, Йегер се беше сближил с дядо си, чийто пример го вдъхнови да се запише за подбора за САС. А когато генерал-майор Едуард Йегер — Тед беше убит от хората на Камлер, той се обърна към чичо Джо, по-младия брат на дядо му и негов бивш другар от „Тайните ловци“.

Когато самолетът отново се вдигна във въздуха и пое на изток от Джибути, Йегер извади пакет от раницата си и погълна студеното му блудкаво съдържание. Храната не беше особено добра, което беше типично, но да лежиш в поклащащ се хамак и да ядеш хладки порциони беше истински лукс в сравнение с физическите лишения, които предстояха.

Йегер нямаше особени илюзии — веднага щом преминеха китайската граница, щяха да разчитат изцяло на себе си и да действат на един от най-суровите терени на света.

Там, където отиваха, щяха да са благодарни за алпийското оборудване, ските за преходи и другата екипировка за оцеляване, прибрана в раниците им с метални рамки, които лежаха на пода.

Не биваше да забравя и риска да бъдат заловени от китайските въоръжени сили. Въпреки че навлизаха в Китай за доброто на страната — и за доброто на цялото човечество, — китайците не го знаеха. Преминеха ли границата, тази заплаха щеше да е съвсем реална.

Част от Йегер се питаше дали Брукс не би могъл да намери някакъв начин да предупреди китайците, но разбираше свързаните с това трудности. Шефът на ЦРУ трябваше да обяснява на китайските си колеги защо агенцията му е потвърдила, че най-търсеният в света човек е мъртъв, докато всъщност той е съвсем жив.

И не само това, ами трябваше да обяснява как Камлер е успял да се намърда в Китай, като е променил външността си и е приел нова самоличност.

С две думи, разкриването на всичко това на китайците можеше да им изиграе забележително лоша шега. Беше рецепта за тъмни конспиративни теории, да не говорим за международното недоверие. Американско-китайските отношения открай време бяха деликатни и в крайна сметка Йегер разбираше защо Брукс — и Майлс — са предпочели сегашния курс на действие.

Въпреки това изобщо не му се искаше да бъде залавян от Народната освободителна армия, нито да му се налага да им дава обяснения.