Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Уил Йегер (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Hunt, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
skygge (2019)
Разпознаване и корекция
sqnka (2019)
Допълнителна корекция и форматиране
VeGan (2020)

Издание:

Автор: Беър Грилс

Заглавие: Ловът

Преводач: Венцислав Божилов

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „БАРД“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман (не е указано)

Националност: английска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 10.12.2018 г.

Редактор: Мария Василева

ISBN: 978-954-655-895-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10979

История

  1. — Добавяне

70.

Йегер и Нарова излязоха от скривалището на ярката утринна светлина. Доколкото можеха да преценят, намираха се на петдесет секунди път от целта. Тръгнаха напред, докато не излязоха на билото, където Камлер можеше да ги види.

Когато започнаха да слизат по склона, телефонът завибрира отново. Йегер отговори.

— Радвам се да ви видя, господин Йегер — обяви Камлер. — И вас, госпожице Нарова. Чувал съм много за вас, разбира се. И така, бъдете така добри да оставите оръжията си и да вдигнете ръце така, че да ги виждаме… Но нали сте четирима? Къде са двамата ви приятели?

— Събират си нещата. Сега ще…

Думите му бяха прекъснати от силен гръм откъм хребета, който разтърси целия склон. Йегер се обърна и видя как високо във въздуха хвърчат скали, а над тръбите се издига сива димна гъба, подобна на свит юмрук. Оглушителен грохот изпълни долината подобно на гигантски експрес, летящ е пълна скорост през дълъг призрачен тунел.

Грохотът продължаваше да отеква в главата на Йегер, докато пороят вода се спусна надолу по планината като приливна вълна на стероиди. Вълната се носеше с такава сила, че изтръгваше канари от склона и ги вдигаше високо във въздуха, след което те падаха сред дъжд от искри. Кипналото цунами запращаше маса скали, дървета и кал все по-близо към електроцентралата.

Йегер и Нарова се втурнаха напред, като се пързаляха надолу по склона. Под тях неустоимата вълна блъсна охранителния периметър на електроцентралата. Високата ограда се огъна и беше отнесена като сламка от чудовищния порой. Намотки бодлива тел рухнаха на земята. Масивни канари удариха бетонните стълбове, които се пречупиха с оглушителни трясъци.

Първата сграда на пътя на цунамито беше тази на генераторите, която се намираше точно под прекъснатите тръби. За секунди понесените от водата камъни и отломки удариха задната й стена като оръдеен залп. Докато каскадата си проправяше път напред, силата й нарасна и тя помете врати и прозорци, като ги изкъртваше от пантите им.

Кипналата маса от вода и отломки нахлу в залата, носейки със себе си и гъста кал, дребни камъни и натрошени клони. Потопът погълна първата турбина и тя даде на късо. Вдигна се гъст облак пара, съпроводен с гневни искри.

Цунамито продължи напред с рев, който отекваше в долината. То помете жилищния блок и пречиствателната станция. Десетки местни работници се обърнаха и си плюха на петите. Всички имаха само една цел — да се спасят.

Единствената сграда, избегнала унищожението, беше лабораторията, защото беше закътана и разположена малко по-високо в равнината. Но когато течението погълна и последния генератор, светлините й примигнаха. Цялата техника, включително 3D принтерите на професор Канджон, които усърдно произвеждаха компонентите за последната серия ИЯУ, отказа.

В строго охраняваното крило на лабораторията професор Канджон изпълзя изпод масата, под която се беше скрил. Затърси пипнешком ключа за лампите. Пръстите му го намериха и той го превключи няколко пъти, но не се случи нищо.

Лабораторията почти нямаше прозорци и вътре беше плашещо тъмно. Професорът от малък се страхуваше от тъмното — откакто беше на девет; когато севернокорейските служби за сигурност дойдоха посред нощ да отведат баща му. Повече никога не го видя.

Той включи фенерчето си и се опита да стигне до изхода. В момента имаше една-единствена грижа да се разкара от сградата и да спаси собствената си кожа.

След потопа последваха нападателите.

Йегер се носеше надолу по склона, като отчаяно се опитваше да не изпуска от поглед жена си и Питър Майлс. Но докато се провираше през храсти и прескачаше камъни, те изчезнаха. Той изскочи от гъстите храсталаци и видя оградата, лежаща само на няколко метра пред него. Втурна се към нея, следван по петите от Нарова. Отново погледна надясно и откри, че Камлер и заложниците му ги няма.

Може би Рут и Майлс се бяха възползвали от шанса си да се измъкнат.

Или са били завлечени от похитителите си някъде?

Не знаеше.

Точно сега трябваше да се съсредоточи върху непосредствената си задача — да елиминира стрелците на Камлер. Насили се да изтрие всички други мисли от ума си.

Скорост, агресия, изненада.

Скорост, агресия, изненада…