Беър Грилс
Ловът (79)

77.

В тъмното и пусто хранилище в лабораторията на Камлер малък радиоприемник, скрит в сърцето на купчината волфрам, изпиука едва чуто.

Съобщението беше получено и разбрано.

Миг по-късно детонаторът се задейства и петдесеткилограмовият блок RDX се взриви със скорост 8750 метра в секунда.

Експлозията превърна стоте волфрамови кюлчета в безброй безформени остри шрапнели. Огромната плътност и твърдост на метала погълна цялата енергия на експлозията, превръщайки я в чиста разрушителна сила.

Взривът превърна хранилището в буря назъбен метал, който направи на прах голите бетонни стени. Убийственият волфрамов вихър се разшири с неустоима сила, посичайки всичко по пътя си. Стени, врати и прозорци се разпаднаха.

3D принтерите — фабриката за ИЯУ на Камлер — се изпариха.

Унищожителната вълна продължи нататък, оставените да отбраняват лабораторията стрелци бяха накълцани от раздрания метал. Взривната вълна отвя покрива на сградата и разкъса външните й стени. Нажежени до червено парчета волфрам минаха през паркираните наблизо джипове, сякаш се врязаха в масло. Резервоарите им бяха пробити и колите експлодираха в море от пламъци.

Зад лабораторията имаше резервоар с обем 20000 литра нафта за отопляване на лабораторията през суровите зими. Взривът го разкъса, гневни оранжеви пламъци затанцуваха около него. Огромен черен облак се издигна над останките на лабораторията, а цунамито волфрамови шрапнели се понесе нататък през долината, изразходвайки остатъците от огромната си мощност в стените на пролома.

Когато ревът на експлозията затихна, Йегер надникна от прикритието си. Пред очите му се разкри сцена на тотално унищожение. Там, където доскоро се беше издигала лабораторията, сега имаше само разкъсани отломки, обвити в мазен пушек и лакоми огнени езици. Най-сетне го бяха направили — завода за ИЯУ на Камлер вече го нямаше.

Погледът му се плъзна по целия комплекс. Единственото, което им оставаше сега, беше да превземат бункера. Според Хинг той се намираше в южния край на оградената територия, зад несъществуващата вече лаборатория, в стената на пролома.

Йегер поведе екипа си в последната — както се надяваше — атака. Но една тревога продължаваше да го гризе — какво ли зло замисляше Камлер, докато се спотайваше в леговището си?

По странния начин, по който времето сякаш забавя хода си до мъчително пълзене, докато си в разгара на битка на живот и смърт, Йегер имаше чувството, че се сражава от цяла вечност. В действителност бяха минали само четиресет и пет минути, откакто Раф и Алонзо бяха задействали експлозивите на тръбите, но това време беше предостатъчно Камлер да направи куп поразии.

— Време е да се разделим — обяви Алонзо, докато се готвеше да тръгне към убежището.

Йегер кимна.

— Да го направим. Щом вдигнеш шум, ще изчакаме една минута и тръгваме. Стой на позицията си и покривай входа, ако някой изрод реши да се опита да излезе. Ако не сме ние или заложниците, виж му сметката.

— Дадено — обеща Алонзо.

И с това двете групи се втурнаха в различни посоки.