Беър Грилс
Ловът (49)

47.

— Примирие? — предложи Йегер, докато подаваше димящата чаша на Нарова.

Тя свали крака от седалката.

— Не знаех, че сме във война.

Йегер не каза нищо. През последните седемдесет и два часа определено имаше чувството, че са във война.

Отвори термоса си и й забърка горещ шоколад от запасите си. Раф и Алонзо щяха да спят до последно, както правеха винаги. Само Йегер и Нарова бяха будни.

Оставаха им два часа път до Тахли и щом кацнеха, нямаше да има спиране. Предстоеше им най-предизвикателната мисия, получавана досега, и трябваше да работят като отлично смазана машина. Което и беше причината за чашата горещ шоколад. Нещо като предложение за мир.

Йегер кимна към таблета на Нарова.

— Чете ли докладите?

— Да. Няколко пъти.

— Какво мислиш?

— От сведенията от Санкт Георген знаем, че уранът почти със сигурност е изваден от тунелите. Бедата е, че никой не знае колко е имало там. Можем обаче да направим обосновано предположение. Колко бяха онези, които са очистили снимачния екип?

— Шестима.

— Колко товар могат да носят шестима души? Може би по трийсет килограма всеки. Ако приемем, че са направили само един курс, значи са извадили сто и осемдесет кила от тунелите. В добавка ще получат още сто кила от Молдова, или поне така смятат. А е имало и предишни полети… И какво ще правят с целия този материал?

— Множество ИЯУ.

— Множество ИЯУ. Няма логика да е нещо друго. — Нарова замълча за момент и духна замислено горещия си шоколад. — Потенциално това означава множество цели. А ние нямаме никаква идея къде и кои са целите. Или кога ще бъдат ударени.

— И какво е мнението ти?

Нарова го погледна.

— Ако аз бях Камлер — побъркан масов убиец с болно его, — щях да започна да строя ИЯУ веднага щом се сдобия с първия суров материал. И също така да прехвърлям устройствата на мястото на целите веднага щом са готови.

Нарова не беше Камлер. Всъщност тя беше най-големият му враг. Но Йегер реши, че е абсолютно права. Камлер най-вероятно вече беше изпратил първите ИЯУ на избраните места.

В момента обаче, докато тя седеше на мястото си и отпиваше от напитката, на Йегер му хрумна съвсем друга мисъл. Дори с прибрана назад на опашка руса коса и без никакъв грим, Нарова си оставаше поразително красива. Остави образа и да се задържи в мислите му. По-дълго, отколкото си го бе позволявал преди.

— Трябва да приемем, че Камлер е разположил първите си ИЯУ на позиция — повтори Нарова, която като че ли не забелязваше изпълнения с обожание поглед на Йегер. — Което означава, че трябва да ги проследим. Да ги спрем. — Тя замълча за момент. — Какви цели според теб би си избрал Камлер?

Йегер отпи от своята напитка — чай с много захар. Раф го беше научил да го пие така през първата им седмица от селекцията за командоси. Лош навик, но така и не успя да се отърве от него. Рут непрекъснато му натякваше. Повтаряше, че цялата тази захар ще го убие. Макар че Йегер можеше да посочи доста други неща, които можеха да го убият много преди това.

— Да погледнем егото на Камлер — започна той. — Егото винаги следва някакъв модел. — Замълча за момент. В какво ще се цели? В градски агломерации? В центровете на големи градове? В места, където устройствата му ще причинят максимално жертви и щети, и най-вече масова паника и ужас. — Той отново помълча. — Макар че, ако се замислиш, той не би взривил едно устройство, преди да е готов да взриви всички останали.

— Защо не?

— Защото, ако го направи, светът ще бъде нащрек. Ще започнат да го търсят активно. Навсякъде. Градските центрове ще бъдат затворени. Въздушното пространство също. Не можеш да детонираш ИЯУ, освен ако не го доставиш до целта. Ще му се наложи да координира множество удари, които ще бъдат нанесени едновременно. А това ще ни даде малко време.

— Да се надяваме. — Ледено сините очи на Нарова се взряха в неговите. За първи път на Йегер му се стори, че долавя някаква емоция в тях, и това го изненада. В очите й се четеше страх. Страх от това на какво е способен Камлер, особено ако ги е изпреварил в тази мрачна игра.

Изпита неустоимо желание да я целуне, да й прошепне окуражаващи думи. Ако трябваше да е честен със себе си, беше се влюбил безнадеждно в тази поразителна жена. И в същото време я имаше Рут. Невинна до доказване на противното.

Отпи глътка чай.

Вече направо не знаеше какво да чувства или да мисли.