Беър Грилс
Ловът (95)

93.

Очите на Йегер се разшириха. Сграбчи го страх, от който не можеше да се освободи. В главата му прозвуча неканена фраза от кървавата му битка със Стив Джоунс в леговището на Камлер. Беше я забравил през дългите часове в безсъзнание след това, но сега тя се върна с пълна сила, събудена от спомените на Нарова.

Обърна се към момчетата, като полагаше всички усилия да скрие тревогата си. Подаде им дебитната си карта.

— Вземете, знаете кола. Сигурно умирате от глад. Ще се видим в „Макдоналдс“ в пет часа.

Единственият отговор, който получи, беше затръшваме на врати и момчетата изчезнаха.

Йегер се обърна отново към Нарова.

— Преди да го прострелям, Стив Джоунс каза нещо. Нещо като „Ще те оставя жив, за да гледаш как семейството ти се пържи“. Едва сега се сещам.

Погледът на Нарова стана твърд като от стомана.

— Значи е лично. И за двамата. Срещу теб и близките ти. Ако все още съществува някакво устройство, то е предназначено за теб и тях.

— Но как? И къде?

Нарова посочи към двете златни арки, които се извисяваха над мястото за почивка.

— Момчета. Това трябва да е. Камлер те измъчваше с Рут и Люк и преди, нали не си забравил? Този път Рут избяга при Камлер. Застана на негова страна. Това оставя единствено момчетата.

Йегер погледна към притъмняващия хоризонт в посока към брега. Мачът по ръгби беше приключил късно. Смрачаваше се. Вечерта се спускаше. В далечината над скалата се издигаха две осветени от прожектори кули, заобиколени от странен, призрачен ореол от синя, сякаш извънземна светлина.

Прозрението му дойде от изневиделица, като ослепителна мълния.

— Реакторът в „Хинкли Пойнт“ — прошепна той. — Това трябва да е.

Четиресет килограмово ИЯУ, взривено при „Хинкли“, щеше да предизвика стопяване на реактора. Катастрофално унищожение. Щеше да отговаря отлично на целите на Камлер… а училището на момчетата, което се намираше съвсем наблизо, щеше да е едно от първите поразени места. Може би дори щеше да бъде сринато до основи от ударната вълна.

Той се обърна към Нарова.

— Електроцентралата „Хинкли“ е на две крачки от училището им. Освен това е на брега, така че е идеална цел за яхтите му. Силните ветрове ще пръснат радиоактивния облак из цялата страна. Бристол, Рединг, Оксфорд, Лондон… и всички градове между тях. И оттам към Западна Европа, също като Чернобил…

Умът му започваше да осъзнава пълните последствия, пълния ужас от подобен удар.

— Надхитрени сме. Напълно. Винаги са били девет. Как може да сме били толкова тъпи? Как така сме пропуснали?

Нарова сви рамене.

— Случва се. Не сме съвършени.

— Деветото устройство. Присмехът му към всички нас. Подаръкът му за един съсипан свят.

— Не и ако го спрем. — Гласът на Нарова беше задавен от напрежение. „Хинкли“ е на колко, двайсет минути път?

— По-малко. Петнайсет.

Тя стовари юмрук върху волана на джипа.

— Тогава какво чакаме? Ами момчетата?

Йегер погледна към двете кули.

— Няма да ги вземаме близо до целта. Ще останат тук. Ще се обадя на някого да ги вземе.

Провери часа и датата на часовника си. Джини. Приятелката на Раф обикновено работеше нощна смяна, но вече беше излязла в почивка. Раф възнамеряваше да я изненада с екскурзия. Грабна телефона си. Можеше да й се обади.

Понечи да отвори вратата на джипа, но за момент спря. Датата. Абсолютно смразяващо. Не вярваше в съвпадения.

— Знаеш ли коя дата сме? Трийсети април. Денят на смъртта на Хитлер. Замислил го е предварително. Сигурен съм.

— Има само един начин да разберем. — Нарова го изгледа. — Трябва да се размърдаме. Съобщи на момчетата.

— А оръжия? С какво ще се бием с онези на яхтата? С голи ръце ли?

Нарова посегна към кръста си и извади компактен пистолет. Нейната „Берета 92FS“. Йегер не знаеше как е успяла да я вмъкне, но не беше особено изненадан.

— Никъде не отивам без нея — каза тя. — Иди да предупредиш момчетата.

— А ти се обади и кажи да вдигнат под тревога хеликоптер от Валхала — извика й през рамо Йегер, докато изскачаше от колата. Би трябвало да пристигнат бързо.

Валхала беше прозвището на базата на САС „Херфорд“, която се намираше северно от Бристол Чанъл. Беше напълно логично да повикат подкрепления, които да пристигнат час по-скоро.

— Ние ще стигнем преди тях — извика Нарова след него.