Беър Грилс
Ловът (5)

3.

Камлер се настани обратно на мястото си.

— Да продължа ли, хер генерал? — попита шарфюрер Вебер.

Камлер не обърна внимание на въпроса му.

— За съжаление, Конрад, на никого от онези младежи в тунела не му е писано да оцелее. Подобно на мнозина други, те ще трябва да дадат живота си за славата на райха.

— Но хер генерал, ние им казахме…

— Пак грешка, Конрад — прекъсна го Камлер. — Аз им казах. Ако са били подведени, това не е по твоя вина.

— Разбира се, хер генерал. Но…

— Искаш да знаеш защо. Добре. Ще ти обясня. Камлер посочи напред. — Тръгвай, ако обичаш.

Вебер превключи на скорост. Слънчевите лъчи проникваха през гъстите клони на дърветата и изпълваха купето с резки светлини и сенки.

— За съжаление никой, който е видял къде е скрита Uranmshine, не може да остане жив поде Камлер. — Причината е проста. Врагът ще накара пленените да проговорят, точно както бихме направили и ние. А това не бива да се случва.

Вебер превключи на втора и увеличи скоростта, когато пътят се изравни. Стреснат от появата им елен побягна в гората.

— Предстои организирано и тихо измъкване на старшите рангове на СС — продължи Камлер. Планираме го от доста време, откакто стана ясно, че врагът ще спечели тази фаза на войната. Ще изчезнем, за да възстановим силите си и да продължим да се борим. Това ще отнеме време, може би десетилетия. Готвим се от много месеци — пари, оръжия, хора — ключови учени и лидери, се извеждат във внимателно подбрани убежища. Кръстихме тази операция „Верволф“ — дългосрочна стратегия за обновление на райха. Ние сме истинските върколаци.

Камлер замълча за момент. Под шинела се увери, че патронът е вкаран в цевта. Показалецът му докосна студения метал на спусъка.

— Колкото до някаква съпротива, боя се, че такава няма да има — посочи той. — Не остана никой, който да се бори. Хвърлихме всичко в отбраната на родината — стари, млади, ранени и сакати, жени, дори момичета. Но всичко се оказа безполезно. Операция „Верволф“ предлага единствения истински шанс за крайна победа.

Щабният сержант го погледна с крайчеца на окото си.

— А онези младежи? На които обещахте…

— Обречени — студено и прозаично го прекъсна Камлер. — Нито ще се задушат, нито ще умрат от глад. Водата им ще свърши преди това. — Той сви рамене. — Само няколко десетки изгубени живота в името на райха. Малка жертва, не мислиш ли, Конрад? Всички трябва да сме готови на жертви.

Шарфюрер Вебер кимна. Нещата бавно започваха да му се изясняват.

— Да, хер генерал, разбира се. Щом е за доброто на райха… Той погледна отново командира си. — Кажете ми, как мога да бъда част от тази операция „Верволф“? С какво мога да служа?

Камлер въздъхна.

— Добър въпрос. Разбира се, един заловен есесовец едва ли ще получи добро отношение от врага. Всички сме чували историите, особено онези за проклетите червени. Ние сме избраниците на фюрера и затова руснаците ни мразят. А и англичаните и американците едва ли ни харесват особено… Поради което най-вероятно ти правя услуга, Конрад.

С тези думи генералът извади скрития пистолет и застреля шофьора в главата. После бързо избута тялото настрани, грабна волана и колата спря — кракът на мъртвия шофьор вече не натискаше педала на газта.

Камлер погледна окървавения труп.

— Боя се, че никой означава никой. Никой, който би могъл да проговори… Ти, скъпи ми Конрад, направи върховната жертва, но трябва да изпълниш още един последен дълг.

Той слезе от колата, отвори вратата на шофьора и извлече тялото навън. Свали окървавената униформа на Вебер и я облече.

След това нагласи бившия си шофьор в собствените си дрехи, като пъхна портфейл и документи в джобовете му. Командването на СС беше подготвено добре — книжата представляваха подправени лични документи на самия Камлер със снимка на шофьора.

Когато приключи, СС генерал Камлер носеше изцапаната с кръв униформа на човек шестнайсет ранга под неговия. Ако бъдеше заловен от врага — макар че той не възнамеряваше да попада в плен, щеше да има добри шансове да избегне евентуално разпознаване и разплата.

Завлече трупа от другата страна на колата и го сложи на мястото до шофьора. После седна върху изцапаната с кръв седалка и потегли.

След половин час колата излезе от черния път на асфалтово шосе. Камлер продължи по него, докато не видя завой, който изглеждаше подходящ. Спря и намери тежък камък. Премести тялото на шофьорското място, застана пред колата и изпразни пълнителя на пистолета — общо осем патрона — в предното стъкло.

Един случаен наблюдател — а и дори що-годе разбиращ от работата си военен следовател — би решил, че колата е попаднала на засада отпред, стъклото е било надупчено при стрелбата и шофьорът е бил убит.

Камлер затисна с камъка педала на газта, превключи на скорост и автомобилът продължи несигурно напред.

Като постепенно ускоряваше.

На стотина метра по-нататък, вече набрала скорост, колата стигна острия лесен завой, изхвърча от пътя и продължи по склона, преди да се удари в едни канари и да се преобърне.

Камлер погледна доволно падналия на една страна автомобил. За всички СС генерал Ханс Камлер току-що беше загинал, попаднал в засада на неизвестни нападатели.

Продължи пеша, а версията постепенно се оформяше в главата му. Ако попаднеше на германци, щяха да го вземат за сравнително възрастен човек, принуден в последния момент да се включи в отбраната на райха. Сражавал се е доблестно — кръвта го доказваше, — но изгубил бойните си другари в суматохата.

Ако попаднеше на врага, историята му щеше да е горе-долу същата. С по-малко доблест. И доста повече шок и объркване. СС униформата можеше да се посочи като доказателство, че вермахтът изпитва сериозни трудности и е можел да му предложи само такова облекло. Да не дава бог някой да си помисли, че е член на ужасяващата СС.

Да, в общи линии всичко можеше да мине добре.

Но ако късметът не му изневереше, всичко това нямаше да е необходимо. Планът му беше да стигне до една затънтена колиба в планината, заредена добре с продоволствие. Оттам щеше да установи контакт с онези събратя от СС, които също като него се изнизваха.

Вече се бяха обърнали към чужди правителства. Имаше сключени сделки. Огромни нацистки богатства бяха прехвърлени в дискретни банкови сметки, за да гарантират, че пътищата за бягство на избраниците ще си останат открити. Камлер не се съмняваше, че го очакват екзотични планове и ново бъдеще.

След време унижаването на Германия щеше да бъде отмъстено.

След време СС събратята щяха да възстановят славния райх.