Беър Грилс
Ловът (76)

74.

Дотук Йегер и екипът му бяха прочистили леко охраняваните сгради — онези, които Камлер можеше да си позволи да изгуби. Лабораторният комплекс обаче представляваше добре защитаван обект. И Йегер не се съмняваше, че хората на Камлер имат заповед да го отбраняват до последен дъх.

Той приклекна под защитата на дебелите каменни стени на турбинната сграда. Йегер, Нарова и Хинг, китайският работник роб, бяха отишли при Раф и Алонзо и се подготвяха за последната атака, макар че не му се мислеше за кого точно тя ще се окаже последна.

Жилищният блок беше опразнен, ако не се брояха работниците в онази стая. Всички с капка останал им разум бяха избягали. Йегер и Нарова бяха научили няколко ключови неща от Хинг. Първо, че е стрелял с оръжие, докато е служил в Народната освободителна армия. И второ, че мразеше Камлер почти колкото тях.

След като беше принуден от Йегер да тръгне с тях, китаецът заяви, че силната му омраза към Камлер и способността му да борави с оръжие го правят полезен. Плюс това се ориентираше отлично тук. Доводите му се видяха достатъчно убедителни на Йегер и така Хинг беше включен като пети член на екипа.

Раф и Алонзо имаха шест категорично потвърдени жертви, освен онези, които вероятно са били елиминирани от гранатите. Никой обаче не се залъгваше, че нататък ще бъде лесно. Времето и опитът бяха научили Йегер колко свирепо може да се бие едно притиснато в ъгъла куче.

Пред тях имаше около седемдесет и пет метра издигащ се открит терен. Навсякъде около лабораторията растителността и естествените укрития бяха изкоренени и заравнени с булдозери. Както и да се опитаха да я приближат, щяха да са лесни мишени.

Планът трябваше да бъде максимално прост. Двама да атакуват целта, докато останалите стрелят с гранати, за да не позволяват на врага да надигне глава. След това първата двойка щеше да прикрива другата, а Хинг щеше да е последен.

Гранатите им обаче бяха на привършване и Йегер усещаше, че инициативата започва да преминава към противника. Ако беше на мястото на Камлер, той щеше да постъпи точно като него — да изтегли основните си сили в лабораторията и да чака врага да дойде при него.

Районът от всички страни на лабораторията беше зона за убиване.

Той погледна останалите.

— Готови?

Вместо отговор Раф и Алонзо заредиха гранати в гранатометите си. Стоманените им погледи говореха красноречиво. Щом на Йегер му се налагаше да предприеме такава самоубийствена атака, едва ли можеше да се надява на по-добра поддръжка от тяхната. И на Нарова.

Той се обърна към нея.

— Жребий кой да тръгне пръв?

Нарова му отговори с тънка усмивка.

— Аз съм дамата. Би трябвало да ми направиш честта.

Йегер се ухили. Нарова винаги беше в най-добрата си форма в подобни напечени положения. Трябваше да признае, че именно това обичаше у нея.

Известно време оглеждаха терена пред тях, като си набелязваха маршрута, който би могъл да им осигури най-добро прикритие. Възможностите им бяха съвсем малко.

Йегер се готвеше да скочи и да се втурне напред, когато усети вибриране в джоба си. Несъмнено Камлер му се обаждаше с поредния си малоумен ултиматум. Е, вече беше твърде късно за приказки. Време беше да приключват по един или друг начин.

Лекото бръмчене на телефона достигна до ушите на всички. Нарова го погледна.

— Няма ли да вдигнеш?

— Защо? Да тръгваме.

Нарова остана непреклонна.

— Провери. Не можеш да си сигурен.

Йегер извади телефона. Номерът на екрана беше непознат. Не бе на Камлер. Натисна копчето за отговор и превключи на спикърфон.

— Фалк е — изсъска уплашен глас. — Знам, че нямаш причина, но трябва да ми повярваш. Баща ми държи жена ти и Питър Майлс тук, в бункера си. Под земята. Заключи и мен, откакто позвъних на Ирина. — Той млъкна за момент и продължи: — Ирина, можеш ли да ме чуеш?

— Фалк, тук съм. Продължавай.

— Радвам се да чуя приятелски глас… Това място е същинска крепост. За да влезете, трябва да…

Прекъсна го далечен яростен рев и безразборна стрелба. Връзката остана включена още няколко секунди. На заден фон Йегер чу бесните викове на Камлер.

— Единственият ми син! Наследник на райха! И се опитваш да ме предадеш? На кого се обаждаш? Казвай!

— На кого бих могъл да се обаждам в такъв момент? — отвърна Фал. — Търсех в интернет как да се погрижа за раните на стареца!

— Нека сбръчканото копеле пукне! — озъби се Камлер. — Нека и двамата пукнат! И следващия път няма да има предупредителни изстрели, нищо че си ми син. Ще стрелям на месо.

Връзката прекъсна.