Беър Грилс
Ловът (67)

65.

Йегер усети как везните се накланят в негова полза. Пое дълбоко дъх и написа отговор:

Двама елиминирани. Приближаваме останалите. Имаме жертви. Ще се върнем в базата след завършване на мисията.

Прочете го няколко пъти, за да се увери, че звучи добре, след което го изпрати. Докато чакаше някакъв отговор, прегледа чантата на убития. Изхвърли всичко, освен резервните пълнители за пистолета и порциона за един ден.

Отвори го, за да пирува с храната на мъртвеца. Докато нагъваше шоколада и енергийните блокчета, държеше под око екрана на телефона. Появи се иконата за входящо съобщение.

Остави ранените. Елиминирането на врага е основен приоритет.

Той написа кратко потвърждение и понечи да изключи телефона, когато му хрумна нещо. Погледна часовника си и въведе кратко съобщение за Раф.

Ловците на Камлер елиминирани. Един обърна назад, вероятно към теб. Прехвани го. Ще бъда на твоята позиция към 0800. Три розови слона. Край.

Предпоследното изречение беше част от уговорената процедура за комуникация при напечени обстоятелства. Тя беше разработена във формата на въпрос и отговор. Ако се страхуваха, че някой от екипа е бил заловен и принуден да установи контакт, щяха да му зададат въпроса „Кого срещна на Пикадили?“.

Предварително уговореният отговор беше „Три розови слона“. Когато видеше фразата в съобщението, Раф щеше да разбере, че е истинско и е пратено от Йегер, въпреки че идва от непознат сателитен телефон.

След като изпрати съобщението, Йегер се дръпна на известно разстояние от мъртвеца. Въпреки изядената храна чувстваше как изтощението го обхваща с отминаването на прилива на адреналин. Облегна се на една скала, изпитвайки неустоимо желание да се отпусне, да заспи. Възпротиви му се. „Вземи се в ръце, Йегер. Съмняваш ли се, пийни нещо.“

Извади малкия спиртник от хранителния комплект и запали блокчето сух спирт, събра сняг и го стопи в канчето над пламъка. Сложи няколко пликчета захар и две торбички чай и изчака сместа да заври. Добави мляко, настани се на ледената земя и духна чая, за да изстине. Топлата течност му даде отмора и така нужната доза енергия.

След като приключи, прибра остатъците от дневната дажба в малката раница на мъртвеца, метна я на гръб, сложи си ските, взе снайпера и обърна обратно.

На изток небето просветляваше и леко започваше да се затопля. Беше шест и половина и Йегер имаше дълъг път пред себе си.

Заобиколи отдалеч лавината и курсът му го отведе до нещо, което приличаше на замръзнало езеро. По пътя насам го беше избегнал, тъй като трябваше бързо да се изкачи на по-високо. Сега търсеше най-бързия път обратно към екипа си и реши да рискува с езерото.

При тези температури ледът би трябвало да е дебел метри и повече от способен да издържи тежестта на човек. Въпреки това взе предпазни мерки. Спря на брега и освободи раницата, така че да виси само на едното му рамо. Ако ледът се пропукаше, можеше да я хвърли, за да не бъде завлечен от нея под водата.

Пристъпи внимателно по леда, като си припомняше наученото, ако се озовеше във водата. Бяха тренирали многократно по време на ученията в Норвегия и Арктика. Режеха с моторни резачки дупки в леда, за да се научат как да оцеляват при подобни условия.

На ученията скачаха в дупката заедно със ските. После трябваше да се освободят от тях и да се изкатерят обратно, преди ледената вода да е изсмукала енергията им и да потънат. Техниката изискваше да забиеш щеките в леда до дупката и да ги използваш като опора, за да се измъкнеш.

След това, противно на всяка интуиция, първата ти работа бе да намериш пресен сняг, в който да се отъркаляш, за да поеме просмукалата се в дрехите ти вода. Приоритет номер две беше да запалиш огън, да се стоплиш и изсушиш. Без огън замръзваш до смърт за нула време.

За щастие, на Йегер не му се наложи да прилага наученото, докато пресичаше замръзналото езеро. Като се изключеха отделни стонове под краката му, ледът се оказа здрав.

Пътуването беше по-лесно, защото можеше да следва следите от ски, оставени от няколко души — онези, които до неотдавна бяха негови преследвачи. В един момент спря да прочете полученото съобщение от Раф, който потвърждаваше, че се е погрижил за единствения оцелял човек на Камлер.

Йегер се усмихна. Раф си беше все така абсолютно надежден.

Надяваше се, че след като никой от преследвачите не е останал жив, Камлер ще остане в неведение. Освен това съобщението на Йегер би трябвало да им спечели малко време.

Спря при труповете на онези, които беше застрелял, и прибра храната им. С наличното в раницата му би трябвало да разполагат с достатъчно запаси до края на мисията.

Макар че с човек като Камлер мисията нямаше да приключи, докато не го види с очите си мъртъв.