Рандал Силвис
Чернова (68)

68

Първата задача на Демарко бе да уведоми началника си за получената информация.

— Официално си отстранен от длъжност — напомни му Боуен. Все още не беше махнал пластмасовото капаче от гигантското капучино с аромат на крем брюле, което Райън му бе донесъл от денонощния магазин. Седеше зад бюрото с ръце в скута си, когато вдигна поглед към колегата си. Сладкият аромат на напитката се носеше от дупчицата в капачето и се усещаше с всяко вдишване. Боуен се надяваше, че нежната пяна все още не се е стопила. Искаше да усети вкуса на първата глътка кафе върху езика си, искаше да каже „да“ и да зарадва приятеля си, но освен това искаше да е стриктен в работата си.

— Дори не си и помисляй да ми откажеш — каза Демарко.

— Не знам как да оправдая това разрешение. Аз ще нося отговорността за него.

— Защо просто не кажеш на всички да ти целунат розовия задник?

— Хабер си нямаш какъв цвят е задникът ми, не се прави, че знаеш.

— Трябва да ми разрешиш, Кайл. Искам да пробвам, мамка му.

Изминаха трийсет секунди в мълчание. Боуен свали капачето от чашата си. Най-отгоре все още плуваше тънък слой пяна. От димящото кафе се носеше сладък аромат.

— Присъствието ти със сигурност ще го стресне. Може да се окаже полезно.

— Така е, повярвай ми.

— А бихме могли и да го доведем тук за разпит. Ще ти позволя да стоиш в ъгъла и да гледаш.

— Не познаваш този човек. Той се чувства в безопасност в тясната си кутийка. В шибаната си пещера. Трябва да го направим там.

— Може да си напъхам розовия задник в прашки за по-удобно.

Демарко се усмихна.

— Полицай Морган би могъл да свърши всичко. Аз само ще наблюдавам.

Боуен вдигна картонената чаша към устните си и докосна пяната с върха на езика си. Топлина с аромат на карамел изпълни устата му. Накрая каза:

— Аха. Силно се съмнявам.