Рандал Силвис
Чернова (44)

44

По зазоряване, след три часа неспокоен сън, Демарко отново се върна към записките на Хюстън. Каза си, че ще търси лудостта, която би обяснила всичко и би решила уравнението. Четеше всеки откъс на глас с надеждата да долови някой смътен намек, убягнал му досега.

Вече разбираше, че голяма част от живота на един писател може да се появи в произведенията му, деликатно маскирана като нечий чужд живот. Някои параграфи от дневника на Хюстън бяха пълна измислица, но други не. Намирането на разликата помежду им щеше да е трудната част.

Ако Анабел бе комбиниран образ, смесица от Дани и Бони, а може би дори и Клеър, то безименният разказвач на Хюстън също бе комбиниран. Най-вероятно в него живееше и част от самия автор. Дали желанията на този образ всъщност бяха желанията на Хюстън, извадени на повърхността?

Не след дълго някои откъси изплуваха пред очите на Демарко така, както безуспешно се бе надявал да стане с имената върху бялата дъска. С тефтера на Хюстън се получи. При това не веднъж, а три пъти.

По-рано бе прочел откъсите с убеждението, че са думи на Хюстъновия разказвач. Но ако приемеше, че разказвачът е самият автор… Настръхна, докато четеше записките отново.

Сещам се за твърдението на Набоков, че в една история винаги има два действащи сюжета. Първият е сюжетът на историята, но над него като тлъст облак с черен търбух злокобно витае съзнанието на автора — и то е реалният сюжет на всичко, което той пише. Ако една книга е изпълнена с любов, то е защото писателят копнее за любов. Ако книгата прелива от насилие, то е защото авторът изгаря от желание да раздаде правосъдие, да унищожи враговете си. Писателят съчинява такива книги, тъй като те са неговото средство за оцеляване. В противен случай ще се разкрие същността му. И това оголване в зависимост от своята форма може да бъде или жалко, или катастрофално.

Следващият откъс бе още по-смразяващ.

Но нима гузният човек не крие делата си зад думи, а мислите си зад усмивка? Или зад други дела? Нима педофилът не се крие зад отбора от Малката лига, чийто треньор е, или зад училищния автобус, чийто шофьор е, или зад литургиите, които отслужва? Нима насилникът не се крие зад тротоарите, които почиства за възрастната съседка, и зад безупречността си на работното място? Порнографът, изнасилвачът, серийният убиец… хищният борсов брокер, адвокатът хиена, лекарят, който мами „Медикеър“^[1], конгресменът, сенаторът, президентът — нима всички те не прикриват злодеянията си зад копринени вратовръзки и костюми за хиляди долари?

Защо очакваш нещо по-различно от мен?

Последният обезпокоителен откъс бе написан по някое време в съботата след аборта на Бони в Кливланд. Внезапно двата кратки параграфа добиха нов смисъл.

Непрекъснато се питам колко време ще ми отнеме да се примира с онова, което направих. Какво право имах да извърша подобно нещо? И макар да бях просто помощник, организатор, това освобождава ли ме от вина? Онова, което направихме, е против същината на всичко, в което вярвам. Защо тогава го сторих? Защото тя ме помоли. Защото нямаше към кого да се обърне за помощ.

Сега виждам и двама ни в коренно различна светлина. Пълната й липса на разкаяние, облекчението и че проблемът е решен, ме отблъскват. Но може би това усещане е резултат от най-обикновено пренасочване. Не Анабел трябва да презирам, а себе си. Сигурен съм, че другият мъж ще се съгласи с мен.

— Другият мъж? — каза Демарко на глас. Тръпки полазиха гръбнака му. Прочете отново пасажа, този път бавно. И още веднъж.

И тогава му просветна.

— Пресвети боже — възкликна. — Тя пак ме излъга.