Рандал Силвис
Чернова (12)

12

Демарко огледа ножа в прозрачната му найлонова торбичка, застанал под луминесцентната лампа, в центъра на стаята за веществени доказателства. Двайсетсантиметрово острие, пълноразмерна шина, троен клин и дръжка, изработена от лъскав, черен композитен материал.

— Майсторска изработка — каза.

— Нарича се нож на майстор готвача — отбеляза Морган.

— И е нашият нож?

— Според лабораторния анализ е съвместим с раните на четирите жертви.

Демарко присви очи към надписа върху острието, но не успя да го прочете.

— Шибаното луминесцентно осветление — изрече.

— „Вюстхоф“. Произведен в Солинген, Германия.

— И сме сигурни, че е на Хюстън?

— Има един празен жлеб в комплекта ножове. Този пасва.

— И всички останали са „Вюстхоф“?

— Всичките двайсет и пет.

— Комплект от двайсет и пет ножа? Някой май има сериозен фетиш към ножове.

— Това е професионален комплект качествени ножове. Продава се за около хилядарка.

— Шегуваш се, нали?

— Открихме квитанцията в чекмедже с всички документи за гаранцията. Платен е на 12 декември миналата година с кредитната карта на Клеър. Очевидно комплектът е неин.

— Освен ако не е бил коледен подарък за него.

Морган посочи към назъбеното острие.

— Тези вдлъбнатини не позволяват на храната да полепва по острието. Стилът се нарича „Сантоку“.

— И ти навярно знаеш какво означава това.

— Трите свойства: сечене, рязане, кълцане.

— Господи — каза Демарко.

— Имаше описание в инструкцията за употреба.

— Там пишеше ли и защо го е извършил?

Сержантът вдигна ножа към светлината и го огледа от двете страни. В двете вдлъбнатини при основата на острието се виждаха миниатюрни петънца като от ръжда. Останалата част на стоманата беше чиста.

— Обзалагам се, че това тук не е ръжда — заяви.

— От бебето е — поясни Морган.

— Ничия друга?

— Не е идентифицирана друга.

— Изненадан съм, че има някакъв остатък. Колко дълго е стоял във водата?

— Приблизително трийсет и осем часа.

— Достатъчно дълго, за да се изтрият всички отпечатъци по дръжката.

— За съжаление.

— Значи не можем да сме сигурни кой го е използвал.

— Но все пак знаем, че това е оръжието на убийството.

— Аха. — Върна ножа на полицай Морган. — Нещо друго?

— Лабораторните резултати от спалното бельо. Оставих копие на бюрото ти.

— Разкажи ми накратко.

— Петното върху покривката на леглото в родителската спалня е единствено от кръвта на Клеър.

— Значи е прерязал гърлото й, а после е избърсал острието.

— Но не идеално. Петното върху леглото на момчето е основно от неговата кръв, но има мъничко и от тази на Клеър.

— А леглото на момиченцето?

— Там се е позабавил. Всъщност е увил острието с ъгълче от чаршафа и го е почистил добре. Кръвта тук е основно от момичето, с оскъдни следи от момчето.

— Няма от Клеър или от бебето, така ли?

— Съвсем малко количество би могло да е от Клеър. Лабораторията не може да потвърди със сигурност.

— И никаква от бебето?

— Никаква.

— Но в момента кръвта върху острието е само от бебето?

— Точно така.

— Значи… първо е убил Клеър. После момчето. След него момичето. Прерязвал е гърлото на всеки от тях и всеки път е избърсвал острието, като след момичето се е постарал особено добре. Може дори да е измил ножа. Възможно ли е?

— Точно така изглежда.

— Защо е трябвало да почисти ножа толкова добре, преди да наръга бебето? Не виждам логика.

— А във всичко останало виждаш ли?

— Освен това бебето е било наръгано.

— Да, сър. Два пъти.

— Защо?

— Очевидно, за да е сигурен, че е улучил сърцето.

— Защо не е прерязал и неговото гърло? Защо е променил метода си на убиване за бебето?

— Предполагам, че само той знае отговора.

— Предполагам, че си прав. Има ли нещо друго?

— Вагиналните проби от момичето са отрицателни.

— Слава богу поне за това.

— Но ДНК профила на пробата от спермата съвпада с ДНК от децата.

— Значи със сигурност е на Хюстън. От лабораторията успяха ли да определят кога с била произведена спермата?

— От същата вечер е.

— И няма следи от изнасилване?

— Никакви.

— Значи същата нощ е правил любов със съпругата си.

Полицай Морган замълча.

— Прави любов със съпругата си. После отново се облича и методично избива цялото си семейство, един по един.

— Освен ако не ги е убил, преди да се е облякъл.

— Ще разберем това едва след като го открием и проверим дали има кръв по себе си.

— Как би могло да няма?

— Виждал ли си някога по-чисто местопрестъпление от убийството в онази къща? Нито един кървав отпечатък от ходило. Нито капка кръв, където и да било другаде, освен по леглата. Девет капки кръв от бебешкото креватче до коридора. Това е. Девет шибани капки.

Беше разгневен, а луминесцентната светлина пронизваше очите му.

— Е, знаеш ли с какво разполагаме в крайна сметка? — попита.

— Не, сър, не знам — тихо отвърна Морган.

— С куп шибани въпроси и с нито един шибан отговор.