Рандал Силвис
Чернова (67)

67

Събуди го поредното сиво утро и телевизионна реклама на хапче за уголемяване на пениса. Две едрогърди жени с дълбоки деколтета и къси поли хвалеха продукта и ефекта му върху мъжете им. Демарко гледа жените, докато се събуди достатъчно, за да изпадне отново в мрачно настроение. После заведе неуголемения си пенис в банята, където уринира, съблече се и застана под горещата струя на душа, притиснал чело към плочките на стената. Тъкмо се подсушаваше с хавлия, когато телефонът звънна.

Вдигна на четвъртото позвъняване, гол и мокър, стъпил на килима във всекидневната.

— Демарко — каза.

— Не съм те вдигнал от тоалетната, нали?

Разпозна на мига Делбърт Уудс, директора на затвора в Албион, чийто топъл и дрезгав глас винаги му напомняше за актьора от петдесетте години Бродерик Крофорд.

— Съжалявам, че ще те разочаровам, Дел, но не си.

— Сега ли си измъкваш мързеливия задник от леглото?

— Преди няколко минути. Какъв е проблемът?

— Кръвното ми. Онзи тъпак разправя, че вчера си наминал за някаква информация.

— Така е.

— И не ти е дал онова, за което си дошъл, прав ли съм?

— Даде ми каквото имаше. Просто не беше онова, което се надявах да получа.

— Защото е педантичен малоумник. Ти си попитал дали Инман е посещавал курс по творческо писане на поетия. И Нелсън е отворил списъците от курсовете за поезия.

— И?

— Трябвало е да пусне търсене с името на Инман, а не с вида на курса. Тук предлагаме най-различни курсове. Повечето затворници се записват на някакъв. Окуражаваме ги.

Демарко бавно си пое дълбока глътка въздух.

— Престани да ме баламосваш, Дел. Какво откри?

— Курс за грамотност. От януари до март тази година.

— През пролетта?

— Да.

— Мислех, че Дентън преподава само поезия.

— Ти да не си падаш по него, а?

— Кой е водил шибания курс по грамотност?

— Конеску. Изглежда като Роман Полански с проблем в щитовидната жлеза, нали?

— Шегуваш ли се?

— Ни най-малко.

В продължение на няколко секунди Демарко не успя да обели и дума. Мозъкът му бръмчеше и се въртеше, сякаш бе натъпкан в центрофуга. Ала бодежът в черепа бе изчезнал.

— Отстранен си от длъжност за няколко дни, така ли? — попита Уудс.

— Да. Стандартна оперативна процедура.

— Разбира се. Добре ли си?

— Добре съм. Все по-добре — отвърна Демарко.

— Хубаво, оправяй се. Никой не заслужава куршум повече от Инман.

— Защо го освободи тогава?

— Образцов затворник, нямах друг избор. Комисията за предсрочно освобождаване казва „пускай ги“ и аз ги пускам. Инман обаче… е като домашен любимец акула, нали се сещаш? Непрекъснато ти се хили и ти показва бисерните си зъби, но ти си сигурен, че рано или късно ще ти отхапе шибаната ръка.

— За жалост, направи много повече.

— И аз това казвам. Крайно време беше някой да му продупчи гърдите.

Демарко кимна. Беше настръхнал от вълнение и хладна тръпка пълзеше надолу по гръбнака му.

— Време е да се обличам — каза.

— Има ли смисъл да ти напомням, че временно си отстранен от длъжност?

— Мисля, че решението току-що бе отменено.

— Доколкото те познавам, никога не си го спазвал.

Демарко понечи да затвори, но после се сети нещо.

— Чуй, относно Джей Джей…

— Относно кого?

— Заместникът ти. Това му е прякорът.

— На тъпака? Че откога?

— Откакто той ми го каза.

— За пръв път го чувам.

— Мисля, че го предпочита пред Нелсън. И пред Тъпака.

— Та кой не би го предпочел?

— Недей да го дъвчеш за този пропуск, чу ли?

— Че защо не, по дяволите? Не му е за пръв път.

— Защото умира от страх.

— Съвсем основателно.

— Мисля да го изведа някоя вечер и да го напия. Да видим дали ще успея да го поочупя малко. Може и ти да дойдеш.

— Ти ли черпиш?

— Виж какво, твоята заплата е четири пъти по-голяма от моята.

— Това не е единственото нещо, дето ми е четири пъти по-голямо от твоето.

Демарко се засмя.

— Благодаря ти за обаждането. Много ценна информация. Ще те уведомя за развитието на случая. Поздрави Джей Джей от мен.

— Ти май харесваш хлапето, а? Не е ли сладичък?

— Още ли шофираш онова зелено „Чероки Ларедо“? Ще кажа на момчетата, които дежурят на магистралата, да си подготвят радарите.

— Аз пък ще кажа на Джей Джей колко много ти липсва. Приятен ден, Райън.

— И на теб, старче. Скоро ще се чуем по въпроса за бирата.