Ейс Аткинс
Приспивна песен (7)

7

Териса Донован беше четвъртото име в списъка на Мати. Избрахме я за първа визита след строг процес на селекция: първият в списъка не си беше у дома, а Мати не знаеше къде живеят следващите двама. Териса работеше в един ъглов магазин за хранителни стоки на „Олд Колъни“, недалеч от парка „Джо Моукли“. Магазинът се помещаваше в малка тухлена сграда с остъклена предна част. Вътре се предлагаха различни видове цигари и лотарийни билети. За щастие имаше и бира.

Наложи се да разговаряме с нея през бронираното стъкло, тъй като имаше много клиенти. Няколко минути по-късно опашката изтъня и тя отключи клетката си, за да прегърне Мати, като внимаваше да не я изгори с току-що запалената цигара.

— Това е Спенсър — представи ме момичето. — Помага ми да открия истинските убийци на мама.

— Как така? — изгледа я Териса. — Убиецът е Мики Грийн.

— Говориш глупости и го знаеш.

Териса погледна часовника на стената, после извъртя очи към Мати, а най-накрая и към мен.

— Не се прави на умница, миличка — рече тя и издуха облаче дим. — Майка ти изобщо нямаше де одобри подобно поведение. Защо си решила да се ровиш в тази история?

— А ти защо не помогнеш, ако наистина си приятелка? — засече я Мати. — Прекрасно знаеш, че Мики Грийн не би наранил никого. По-добре е да кажеш истината, вместо да го плюеш!

— Тя много си пада по истината — реших да се обадя аз.

Териса извади цигарата от устата си и насочи огънчето към мен.

— Ти ли му плащаш на тоя? — попита тя.

— Да — кимна Мати.

— Адвокат ли си? — обърна се към мен жената.

— Да ти приличам на адвокат?

— По-скоро ми приличаш на професионален боксьор.

Кимнах. Тук беше улучила.

— Той е частен детектив — рекох. — Не че ти влиза в работата, но все пак…

Териса ме огледа и отвратено поклати глава. На ушите й се поклащаха златни халки, които отиваха на синия плетен пуловер, протърканите маркови джинси и мръсните маратонки „Найки“. Беше хубаво момиче, което е било далеч по-хубаво, преди да започне да се тъпче с боклучава храна и бира. Бедрата й се бяха разширили, а кожата й беше загрубяла и обсипана с черни точици. Очевидно не се беше боядисвала отдавна. Личеше от двата пръста тъмни косми, израснали под някога изрусената коса. Въпреки това лицето й с остри черти все още беше привлекателно, украсено от чифт сънливи сини очи. В момента тези очи ме оглеждаха внимателно, но въпреки това излъчваха и нещо секси.

— Била си приятелка на Джули, така ли? — подхвърлих аз.

— Най-добрата — кимна тя.

— От училище?

— През цялото време, докато завършихме гимназия — отвърна тя. — Семействата ни ходеха в една църква.

— А Мики Грийн познаваш ли го?

— Всички познават Мики.

— Явно го смяташ за виновен — отбелязах аз.

— Тук си дяволски прав — отвърна през зъби тя и отмести очи от лицето ми. — Разбира се, че е виновен.

— Не се чуваш какво говориш — рече Мати. — Ти просто я остави да затъне в лайната и отказа да й помогнеш. Мики й беше приятел.

— Ти беше само на десет, Мати — въздъхна жената. — Нямаш представа колко много се опитвах, но напразно. Главата й не беше в ред, дете. Не приемаше помощ от никого.

— Глупости! — отсече Мати. — Готвеше се да се лекува.

— По заповед на съдията.

Териса размаза угарката с крак и запали нова цигара. На острата изкуствена светлина във вътрешността на магазина се виждаха щандове, отрупани с евтина храна и безалкохолни напитки, чийто срок на годност положително изтичаше през следващото хилядолетие. Въздухът миришеше на прегорял хотдог, застоял пушек и употребявана мазнина.

— Познаваш ли някой, който е бил приятел с нея до момента на смъртта й?

— Естествено — отвърна Териса и изпусна струйка дим през стиснатите си устни.

— Кой?

— Мики Грийн и още поне стотина като него.

— Кучка! — процеди Мати с блеснали очи и поруменели бузи. Забелязах, че отново хапе устни. — Лъжкиня!

— Можеш да ме дадеш под съд, но майка ти обичаше мъжете — отвърна Териса.

— Мати — намесих се аз. — Ценя високо помощта ти, но би ли ме изчакала отвън?

— Как ли пък не — отвърна тя. — Имам право да чуя лъжите, които ще ти надрънка тая.

В магазина влезе възрастна жена и Териса се върна към касата, не пропускайки да заключи вратата след себе си. Старицата се беше издокарала с доста запазено палто от заешка кожа, облечено направо върху пеньоар на цветя. Купи си лотарийни билети за двайсет долара, кашонче „Нюпорт“ и последния брой на списание „Ю Ес Уикли“. Връзката между Брад и Анджелина отново беше зациклила, а Чарли Шийн подновяваше лечението си.

Мати наведе глава и се насочи към входната врата. Раменете й бяха отпуснати. Аз се изправих пред плексигласовата преграда и отправих към Териса усмивка за един милион долара. Високият волтаж на харизмата ми трябваше да компенсира щетите.

— Би трябвало да се засрамиш — подхвърли тя.

— Някой ми беше казал, че ако спра, ще ослепея.

— Не би трябвало да взимаш парите на момичето.

— В какъв смисъл си била „най-добрата приятелка“ на Джули Съливан?

Въпросът ми за момент увисна в задимения въздух. Очите й гледаха враждебно.

— Положително си чувала за двамата местни юнаци с многозначителните прякори Пипера и Луната — продължих небрежно аз. — Или не допускаш подобна измет в магазина си?

Тя дръпна яко от цигарата и ме огледа изпитателно. Димът изпълваше блиндираната кабинка. Териса поклати глава. Пластмасовите стени бяха пожълтели от старост и тютюнев дим.

— Май не разбираш, а? — подхвърли тя.

Усмивката за един милион долара обикновено върши работа.

— Имаш ли представа в какви лайна нагазваш? Ако това момиченце продължава да обикаля квартала и да задава въпроси за тези двамата, скоро ще видиш снимката й на някоя кутия с мляко.

— Значи ги познаваш, така ли?

— Разбира се.

— И те са лоши хора?

— Лош е бил Ханибал Лектър — отвърна Териса. — Тези са зли.

— Но не вярваш, че са имали нещо общо с майката на Мати?

— Каква е разликата? Те бяха приятели с Мики Грийн. Живееха заедно в една триетажна къща на Джи стрийт. Продаваха трева и кокаин. Там беше сладкарницата на Джули, а тя беше готова на всичко за една хубава доза. Разбираш ли за какво ти говоря?

Кимнах.

— Къде мога да ги открия?

— Не съм ги виждала от години. Не ме интересува какво мисли Мати, но знам, че не искам да ме замесват в подобни неща. Налазили са ме събирачи на дългове, освен това трябва да се грижа за баща ми, който страда от дълбока деменция.

— Мати твърди, че в онази нощ Мики не е бил с майка й.

— Откъде може да знае?

— С какви хора е другарувала, преди да я убият?

— Провери ли във „Фор Грийн Фийлдс“?

— Аха.

— Ако упорстваш, със сигурност ще откриеш хора, които са били близки с Джули. Добрата стара Джули имаше много приятели там.

— А извън кръчмата?

— Отби ли се в църквата?

Поклатих глава.

— Там имаше един свещеник, който направи чудеса за нея. Бях чувала, че се е оправила доста, преди отново да се влоши. В това отношение Мати е права.

— А защо се е влошила?

— Джули винаги си е била дива — отвърна жената и седна на дървеното столче пред касовия апарат. Гласът й зад дебелата преграда звучеше приглушено. — Но след една автомобилна катастрофа буквално изгуби гордостта си. Искам да кажа, че не беше жена, която ще позволи близост от страна на типове като Мики Грийн. Той я следваше като пале, изпращаше я от магазина до дома, поправяше й разни неща…

— Каква автомобилна катастрофа?

— Не знам подробности. Станала е преди десетина години. Чух, че след нея буквално рухнала. Отново затънала в дрога и разни други гадости. После се родиха близначките и тя отново се стегна. Нагоре-надолу, такъв беше животът й.

— Познаваш ли бащата на Мати?

— Не — поклати глава Териса. — И Джули не го познаваше.

Кимнах.

Териса извърна глава към паркинга, където Мати беше седнала на капака на колата ми. Мръкваше се и уличните лампи по „Олд Колъни“ започваха да мигат. Мати пушеше цигара и гледаше някъде в далечината. Изглеждаше абсурдно малка и дребна със запалка в ръка. Безформеното яке й стоеше зле и аз отново си помислих за Пол.

— Не й давай прекомерни надежди — предупреди ме Териса. — Чух, че разпространява клюки за онези двамата, а това не е от полза за никого.

— Знаеш ли истинските им имена?

— Луната си е Луна — отвърна с въздишка тя. — Едър, дебел, прилича на кит. Беше охрана в „Тройната нула“, преди да я затворят.

В магазина се появиха трима ухилени тийнейджъри, които се опитаха да купят опаковка от шест бири и пакетче презервативи. Териса им даде само презервативите и те побързаха да се измъкнат навън. Аз се приближих към рафта с дъвките и потърсих „Базука“. Нямаше. Джо Базуката можеше да помогне.

Върнах се обратно на гишето.

Териса изключи интеркома и се наведе към отвора в дебелия плексиглас.

— Ред Кейхил, по прякор Пипера — тихо рече тя.

Кимнах. Тя ме погледна изпитателно и леко въздъхна.

— Става въпрос за хора с връзки, които не обичат някой да се рови в стари мръсотии.

— Връзки с кого?

— И аз това се питам — рече Териса. — Ще купуваш ли нещо? Ако не, трябва да се разкараш оттук. Сърцето ми се свива, когато говоря за подобни неща.

— За мен беше удоволствие — усмихнах й се аз.

— Приключихме ли? — престорено се учуди тя.