Ейс Аткинс
Приспивна песен (6)

6

„Фор Грийн Фийлдс“ не се отличаваше по нищо от стотиците барове, разпръснати в южната част на Бостън. Неонови реклами, огледала, плакати на „Сокс“ и „Селтикс“, две електронни мишени за дартс, екран за компютърен бокс и двойка очукани билярдни маси в близост до тоалетните. Останах с убеждението, че вътрешното оформление със сигурност не е дело на Филип Старк. На едно от дългата редица празни столчета пред бара седеше някакъв мърляв тип, явно от постоянното присъствие. Барманът беше кльощав младеж с бледа, нашарена с татуировки кожа под черната тениска. От ченето му стърчеше тесен сноп косми, на едната му вежда проблясваше златна халка. В ръката си държеше дълъг нож, с който режеше лимони.

— Без деца! — отсече той и продължи да реже.

Мати се направи, че не го чува, и възседна едно от високите столчета.

— Една кока-кола, ако обичате — поръча с фалшива усмивка тя.

— Казах без деца — изръмжа младежът.

— Дай ми газираното и млъквай! — сряза го тя.

Барманът ме погледна.

— На твое място бих я послушал — вдигнах ръце аз. — Току-що ме победи на канадска борба, при това два пъти поред.

Татуираният се изправи. На тениската му пишеше „Джитбол Мърфис“.

— Какво желаете?

— Коктейл от джин и сок от лайм — отвърнах. — Според мен той е отличен заместител на мартинито.

— Има уиски, водка „Попов“, „Гинес“, „Сам Адамс“ и…

Спрях го с вдигната ръка и си поръчах бира с малък шот, плюс безалкохолното на Мати. Татуираният реши да се покаже галантен. Изля кутийка кока-кола върху леда във висока чаша, пусна две сламки вътре, а след това поднесе чашата, увита в бяла салфетка. Мати извъртя очи.

— Какъв задник — промърмори тя, след като барманът се отдалечи.

— Това е просто театър — поясних аз. — Дълбоко в себе си се чувства несигурен.

Момичето равнодушно сви рамене.

— Значи това беше любимата кръчма на майка ти, а? — подхвърлих.

— Аха.

— Познаваш ли го тоя с татуировките?

— Не.

Обърнах се и повиках бармана, който направи недоволна физиономия. Неволно се запитах дали може да ходи, докато дъвче дъвка. В крайна сметка реших да му спестя този въпрос.

— Когато се освободите, сър — добавих.

Той наряза още един лимон и бавно потегли в наша посока. Местният пияница в ъгъла изобщо не помръдна главата си, клюмнала над голяма чаша с кафе. Беше стар и раздърпан, облечен с мръсно белезникаво палто, което някога трябва да е било синьо. Или червено.

— Желаете ли нещо? — попита барманът.

— Освен световен мир и пълно разбирателство със себеподобните си ли? — изгледах го аз.

Той си пое въздух през зъби и кръстоса ръце пред гърдите си.

Извадих една снимка на Джули Съливан и я плъзнах на бара. Беше щракната в компанията на някакъв дундьо с дебел врат и кръгло лице, облечен с добре изгладена черна риза. Косата му изглеждаше така, сякаш я беше напръскал с лак за дърво. Очите на Джули Съливан бяха изцъклени, а месестата лапа на дебелия лежеше небрежно върху гърдата й. Спомен от доброто старо време.

— Познаваш ли я?

Барманът леко се наведе, погледна снимката и поклати глава.

— А мъжа?

Ново поклащане, последвано от кратък коментар:

— Голям хубавец, а?

— Имаш набито око — похвалих го аз.

— От колко време работиш тук? — обади се Мати.

— За какво става въпрос? — наежи се Татуирания.

— Подреждам си албума — отвърнах. — Искам да сложа информация под всяка снимка. А това е партньорката ми Ани Лейбовиц.

— Какви ги дрънкаш, по дяволите?

— Той е детектив, тъпако — поясни Мати. — А това пред теб е снимката на майка ми. Беше редовна клиентка тук, особено по време на промоциите. Правила го е всеки ден, откакто е завършила гимназия. Познаваш ли я или не?

— Аз ще поема ролята на доброто ченге — обадих се аз.

Татуирания взе снимката и я поднесе под зеленикавата реклама на „Гинес“, която светеше зад гърба му. Разгледа я секунда-две, после поклати глава и я върна на Мати.

— Зарязала те е, а? — подхвърли той.

— И така може да се каже — кимна момичето.

— Също като моята майка — въздъхна Татуирания. — Заряза ни с кутия замразени овесени ядки и бутилка вкиснато мляко. Обеща да се прибере за вечеря, но после се оказа, че е заминала за шибаната Флорида.

— Благодарете на бог, че сте оцелели — подхвърлих аз.

Той кимна разбиращо.

— Кой има най-дълъг стаж тук? — попитах го аз.

— Шърли — веднага отговори той. — Някъде към трийсет години.

— Кога ще дойде на работа?

— Застъпва на смяна в понеделник вечерта. Гледай да не я ядосаш, защото за умници като теб винаги е готова с една яка бухалка, която държи под касовия апарат.

— Какво общо имам аз с такива хора?

Той ме изгледа намръщено, но не отговори.

— Познаваш ли двама от местните, които наричат Пипера и Луната? — попитах аз.

Той поклати глава, но отмести поглед. Устните му леко се присвиха.

— Сигурен ли си?

— Тук идват много хора. Не познавам всички, за бога.

— Ама тези прякори ти звучат познато, нали?

— Всички в тоя скапан район имат прякори.

— Как се казваш?

— Тед.

— Добре, свободен си.

Тед се върна при лимоните си и хвана ножа. Старият бродяга в края на бара вдигна чашата си. Жестът му ми донесе облекчение, защото вече започвах да си мисля, че е плод на въображението ми.

— А сега накъде, принцесо?

— Я не се прави на отворко — сряза ме Мати. — Забрави ли, че съм детегледачка?

— Не мога — въздъхнах. — В гените ми е заложено да се правя на отворен.

— А защо не се направиш на детектив?

— Няма проблем — кимнах аз. — Ще те попитам дали майка ти е имала приятели, които живеят наоколо.

— Разбира се.

— Аха — кимнах аз, придърпах една салфетка и извадих химикалка. — В моя бранш на това му викат събиране на улики. Искаш ли още една кола?

— Не — поклати глава тя, наведе се да смукне от сламката, а след това се обърна да ме погледне с присвити очи. — На колко години си всъщност?

— Метусалем беше малкото ми братче.

— Кой е пък тоя?

— Играеше футбол с Бранч Рики.

На тийнейджърска възраст бях дълбоко убеден, че всеки, който е завършил гимназия, е белобрад старец. Почуках с химикалката по салфетката и добавих:

— А сега ми разкажи за приятелите на майка си.

Тя се подчини.

Писах дълго, приведен над дългия и тих бар. Постройката периодично се разтърсваше от тежките камиони, които минаваха покрай нея. Татуирания периодично ми хвърляше кръвнишки погледи, но също мълчеше.

Издебнах момента да му намигна и той побърза да извърне глава.