Ейс Аткинс
Приспивна песен (3)

3

„Лок-Обър“ е бостънска класика, подобна на Старата северна църква и Карл Ястремски, великия бейзболист. Някога бил забранен за жени, но за щастие тези времена бяха отминали. Обстановката обаче все още напомняше за някогашния мъжки клуб, най-вече с дървената ламперия и месинговия обков. Сервитьорите бяха облечени в бяло.

Бях се прибрал у дома, за да сменя шапката на „Бостън Брейвс“, коженото яке и джинсите с панталон в гълъбовосин цвят, тъмносин блейзър с метални копчета и червена вратовръзка. Преди това взех душ, обръснах се и излъсках револвера 38-и калибър „Чийф Спешъл“, който носех на колана си, малко зад бедрената кост, и който блейзърът покриваше много добре.

Приличах на човек, който заслужава солидно питие. Поръчах си мартини „Грей Гууз“ и се настаних на стария бар точно срещу картината на гола жена със сочни гърди, добре подчертани извивки на тялото и нещо като пояс от тънка коприна на талията.

Мартинито ми пристигна, придружено от тихата музика на Софи Монк, която долиташе някъде отдалече. Много студено, с натрошен лед и допълнителни маслинки. Погледнах се в огледалото зад бара и вдигнах тост сам на себе си.

— Как да разбирам това?

Обърнах се и се усмихнах на Сюзан, която се настани на високото столче до мен.

— Защо забраняват достъпа на жени в някои клубове? — подхвърлих и направих знак на сервитьора за чаша шардоне.

— Потисната хомосексуалност — отвърна тя.

— Или проблеми с майката.

— Най-вероятно и двете — кимна тя и погледна чашата ми. — Мартини?

— Наздраве.

— По какъв случаи?

— Днес ще вечеряме благодарение на любезното съдействие на „Коун и Оукс“.

Тя се усмихна и пое чашата „Чок Хил“, която кацна пред нея. Музиката на Монк отстъпи място на Колтрейн. Залата беше приятно затоплена. Гласовете ни сякаш потъваха в солидната ламперия. Преместихме се на масата. Представях си едно сочно, средно изпечено филе с гарнитура от спаначен крем и варени картофи. Плюс още едно мартини. А може би две.

— Уау — огледах дамата си аз.

Сюзан беше с черна права рокля, тънки чорапи в същия цвят и велурени обувки с високи токчета. На шията й блестеше огърлица от черен оникс и дребни диамантчета. Наведох се и я целунах по бузата. Миришеше на лавандула и обещание за дълга вечер в приятна компания.

— Няма ли първо да ме нахраниш?

— Срещу тази вечеря очаквам нещо много специално — отвърнах.

— Някога да съм те разочаровала?

— Не, разбира се.

— Или изтощавала?

— В никакъв случай.

— Тогава наздраве.

В отговор вдигнах чашата си.

— Откога си падаш по маслини?

— Знаеш, че обичам промените — отвърнах аз и отпих голяма глътка.

— Не пиеш ли малко бързо?

— Поех обещание пред едно момиченце, което едва ли ще изпълня.

— Какво обещание?

— Да разследвам убийството на майка й.

— Какъв е проблемът?

— Един мъж вече излежава доживотна присъда за това убийство — отвърнах аз. — Но тя е убедена, че е невинен.

— О!

— Куърк ми разреши да се запозная с делото. Дори сериен убиец бих освободил по-лесно.

— Но си й казал, че просто ще провериш как стоят нещата, нали?

— Семантика — поклатих глава аз.

— Аха. Значи искаш да й помогнеш.

Сюзан отпи глътка вино и ме погледна. Черните й очи бяха много големи и много блестящи, украсени с дълги тъмни мигли и извити вежди.

— Я ми кажи на колко години е това момиче? — подхвърли с крива усмивка тя и отпи нова глътка вино.

— Четиринайсет.

— Не е ли доста малка, за да си наема частен детектив? Сама ли дойде?

— Абсолютно — кимнах аз. — С метро по Червената линия чак от южния край на града.

— И е в състояние да ти плати?

— Нещо такова.

— Не си я попитал — констатира тя.

— Разбрахме се за една съвсем поносима цена.

— Как те е открила?

— Очевидно славата ми се носи и на юг.

— Какво се е случило с майка й?

Разказах й.

— Исусе Христе!

— Говориш като истинска еврейска принцеса.

— Смъртта на родител винаги е ужасна, но насилствената смърт пред очите на десетгодишно дете би трябвало да е катастрофа. — Сюзан млъкна, поклати глава и добави: — Баща има ли?

— Няма. Мъртвата жена е била самотна майка.

— А сега кой се грижи за нея?

— Тя е доста независима. Живее при баба си, която в повечето случаи отсъства. Грижи си за по-малките си сестри и ходи на училище. Не е съвсем по сценария на „Ози и Хариет“, но все пак…

— Явно има силна воля. Иска сама да оправи нещата.

— Да, въпреки че са безнадеждно объркани.

— Но ти не вярваш, че е видяла с очите си как онези типове напъхват майка й в някаква кола?

— Точно така — кимнах. — Със сигурност е видяла нещо, но за съжаление то нищо не доказва. Жена с биографията на Джули Съливан едва ли ще се движи с баровци от старите фамилии.

— Но ти все пак си видял нещо в тази история, иначе не би поел случая — подхвърли Сюзан.

— Не в случая, а в нея. Тя иска някой да я чуе.

— А ти я хареса.

— Намерихме общ език чрез поничките и „Сокс“ — кимнах аз. — Да, тя наистина е умна и решителна. Когато срещнеш такива качества у едно дете, вече си сигурен, че ще успее. Достатъчно е да го преместиш в подходяща среда.

— Любящи родители и хубав дом в Смитфийлд?

— Нещо такова.

Сюзан отпи още една микроскопична глътчица.

— Има ли контакт с осъдения?

— Доколкото разбрах, от време на време му ходи на свиждане в затвора — отвърнах.

— Подхранва си фантазиите.

— Какви фантазии?

— Да стане спасителка на майка си.

— Задръж малко, трябва да си водя бележки — рекох. — В главите на психоаналитиците винаги се въртят странни приказки.

Сюзан сви рамене, а аз си поръчах още едно мартини. После тя проследи погледа ми в посока на дамата с пищните форми, усмихна се и кимна към картината.

— Ей на това му се вика истинска жена. Гола, както майка я е родила, но се бори за свободата си.

После се обърна към мен и забеляза, че почти не я слушам.

— Не искам да й давам прекалени надежди — промърморих аз.

— Бъди откровен с нея. Няма да се почувства наранена, ако е наясно с възможностите и намеренията ти.

Оставих чашата си на плота и се наведох към ухото й.

— Знаеш ли, че си доста умна за доктор на науките от Харвард?