Ейс Аткинс
Приспивна песен (59)

59

Вратата към стълбището беше метална, доста очукана и заключена.

Върху нея се мъдреше диагонален надпис със спрей, който гласеше СМЪРТ НА ЧЕРНИЛКИТЕ, ДА ЖИВЕЕ ЮЖНИЯТ! Хоук изви врат, за да го разчете, после се обърна да ме погледне и поклати глава. Снегът продължаваше да се сипе по тротоарите. Към станцията на метрото бързаха дебело облечени хора.

Хоук огледа улицата в двете посоки, после отстъпи крачка назад и вдигна крак. Вратата отлетя от пантите. Две голи крушки осветяваха тясно стълбище, покрито с мръсна червена пътека. Стигнахме до втория етаж за броени секунди и поехме нагоре към третия. Под краката ни се разлетяха миниатюрни прашинки.

На слабата светлина третият етаж изглеждаше безкраен. Старата сграда сякаш се движеше в мрака. Черчеветата на прозорците потракваха под тласъците на вятъра.

Кимнах на Хоук и тръгнах напред. Ако Мати бе в компанията на Флин, пистолетът щеше да свърши по-добра работа.

Проверихме първите два офиса, които гледаха към Бродуей. Хоук ми пазеше гърба. Очите му шареха по коридора, търсейки отворени врати. Напрягаше слух за евентуални стъпки.

Някъде откъм дъното на коридора се разнесе проскърцване на стол.

— Спенсър? — подвикна някакъв глас.

Обърнах се към Хоук, очите ни се срещнаха. Той вдигна мозберга и притисна приклада към рамото си. Агент Том Конър излезе в коридора с вдигнати ръце. Беше с тъмносин вълнен костюм и червена вратовръзка. На лицето му грееше снизходителна усмивка.

— Влизайте — небрежно подхвърли той. — Трябва да обсъдим някои неща.

— А после се чудим защо кореняците американци не харесват федералните ченгета — промърморих аз.

— Елате да поговорим.

— Къде е скъпата ти дружка Скокливия? — попитах.

Поехме напред. Аз държах Конър на мушката си, а Хоук продължаваше да притиска мозберга към рамото си. Стаята беше празна, с изключение на два стола на колелца и преобърната кантонерка. По пода бяха разпилени хартии. Конър остана прав, запали цигара и насочи поглед към снега, който се сипеше навън.

Повечето хора пушат, когато искат да изглеждат замислени. Конър изглеждаше много замислен.

— Какво ще кажеш, Спенсър? — подхвърли той. — Голяма бъркотия, нали? Ти успя да провалиш много важен за мен информатор. Изкарал си акъла на бедния Джери и той буквално не знае къде се намира.

— Джери винаги е имал този проблем.

— Според мен не разбираш какво става тук.

— Напротив, мисля, че всичко се изяснява.

— Нищо подобно — отвърна Конър и изпусна дим през ноздрите си. После поклати глава като разочарован родител. — Аз имам трудната задача да се грижа за целия град, а това означава неизбежни компромиси. Но нямам никакво намерение да изнасям лекции на дебела глава като теб. Нито пък на привидението до теб.

Хоук не наведе оръжието си. Неразумно и дори глупаво е да наричаш Хоук привидение. Особено когато е въоръжен. Разбира се, и при всички останали ситуации.

— Къде е Флин? — попитах. — Къде е момичето?

— Трябва да поговорим за най-голямото благо на този град — рече Конър, премести тежестта си на другия крак и бръкна в джоба на сакото си. Аз обрах луфта на спусъка. Но ръката му остана скрита. Разнесе се леко подрънкване. На монети, а може би на връзка ключове. — Имаш ли представа какво означава за нас този случай?

Хоук намести приклада и леко се приведе напред.

— Ей, я по-спокойно — рече Конър. — Свали тази пушка, момче.

— Защо ли веднага започна да ми се повдига от тоя мръсник? — изръмжа Хоук.

— Защото излъчва нещо гадно — отвърнах. — Като харизма с отрицателен знак.

— Изобщо не можете да си представите с какви боклуци съм принуден да контактувам всеки божи ден — рече с въздишка Конър.

— Съчувствам ти — уверих го аз.

— Колко тъжно — добави Хоук.

— Принуден съм да правя компромиси.

— Това вече го каза.

— Ако Джак Флин влезе в затвора, цялата операция отива по дяволите.

— Доста извратена логика, Том.

— Просто защитавам информатора си.

Снегът продължаваше да се сипе над Уест Бродуей. От кафенето по-надолу по улицата излиташе пара. Входът на метрото избълва тълпа хора. Замести я доста по-малка групичка от желаещи да използват градския транспорт.

Конър изпусна още две струйки дим през носа си, после размаза фаса със смешната си обувка, украсена с пискюл. Хвърли ми драматичен поглед и изсумтя по посока на Хоук.

— Аз съм най-добрият ви шанс да отървете детето — обяви той. — Не искам да й се случи нищо лошо.

— В такъв случай докарай Флин.

— Ако Флин е навън, мога да свърша повече работа — отвърна той. — Играйте по правилата и момичето ще бъде освободено. Оставете ме да върша това, което умея най-добре.

— Хайде, Спенсър — обади се Хоук. — Повярвай на добрия човечец.

— Затваряй си устата! — сряза го Конър.

— Този мозберг е модифициран за военна употреба — мрачно го предупреди Хоук. — Двайсети калибър, рита като муле. Пробива страшно големи дупки.

— Изобщо не ме занимавай с тъпата си статистика! — отсече Конър. — Гръмнеш ли федерален агент, автоматично си изпържен.

— Ако искаш да играеш с нас, трябва да внимаваш с речника си — хладно го предупредих аз.

— Изпържен значи — проточи Хоук. — Май си струва да опитам, мамка му.

Вдигнах свободната си ръка и обявих:

— Първо получаваме хлапето, а след това разговаряме!

— Флин няма да се съгласи — поклати глава Конър. — Кълна се, че опитах. Май не схващаш, че Джак Флин е пълен социопат.

— Имах такива подозрения — отвърнах.

— Заподозрян е за над петдесет убийства. Лично аз мога да го обвиня в поне дузина. Но няма да го направя, защото искам всичко. Желанието ми е да го изстискам като лимон и чак тогава да го тикна да изгние в панделата.

— Не знам защо оставам с впечатлението, че подобно поведение влиза в разрез с моралните принципи на Бюрото.

— Майната им на моралните принципи — отвърна Конър. — Не съм изградил репутацията си, играейки по правилата. А ти?

Свих рамене.

— Кажи ми къде е Териса Донован и аз ще се погрижа за сигурността й, докато дойде време да излезе на сцената — добави Конър. — Флин ще се успокои и ще пусне хлапето.

Полицай Барет не знаеше, че Териса е привлечена като свидетел. Бях сигурен, че Куърк и Белсън са изпълнили обещанието, което ми дадоха.

— Не се обиждай, но ако организираме среща, предпочитам да не бъде в тоя квартал — рекох.

Конър направи опит да изглежда объркан, но не му се получи. Просто беше слаб актьор.

— По всичко личи, че си включил в екипа си поне един патрулиращ полицай — подхвърлих аз. — А вероятно са много повече.

— Говориш глупости — мрачно отвърна Конър. — Нямаш никаква представа как работи системата.

— Опитай все пак.

Чух и усетих тежкото дишане на Хоук зад дясното ми рамо.

— Дай ми адрес и ще уредя освобождаването на момичето.

— Кажи на Флин, че искам Мати на някое много оживено място — отвърнах аз. — Ще ти дам адрес, след като бъда сигурен, че е извън опасност.

Конър се разсмя. Този път и двете му ръце потънаха в джобовете на сакото. Той бавно поклати глава.

— Получавам Териса Донован, а след това се обаждам на Флин да пусне момичето. Имаме ли сделка?

— Оживено място — повторих аз. — И да не бъде в Южния.

Конър кимна и се насочи към вратата.

— Никой не напуска жив този свят, Спенсър — промърмори той.

— Отново не си оригинален, Томи — отвърнах аз.

— Ако си решил да ни прецакаш с помощта на бостънската полиция, нещата ще се превърнат в истински ад. Джак Флин със сигурност ще направи така, че момичето да изчезне. В това отношение доста го бива, знаеш.

— И мен ме бива — направи крачка напред Хоук. — Няма как да ме съдят, ако не открият трупа ти.

— Какво, по дяволите, означава това?

— Означава, че от главата на момичето не трябва да падне дори косъм! — изръмжа Хоук. — В противен случай на погребението ти ще заровят празен ковчег!

Конър се засмя и излезе.