Ейс Аткинс
Приспивна песен (24)

24

Кантората на адвокат Питър Контини се намираше на Уошингтън стрийт, недалеч от „Нийленд“. Някога и аз държах офис там — още когато мястото беше известно като „Бойната зона“. Все още пазя добри спомени от кръчми като „Мечата бърлога“, клуб „Два след полунощ“ и „Гол съм“. Последната от тях имаше страхотна реклама — неоново око, което намигаше над дамски чатал. Танцьорките също си ги биваше, най-вече Принцеса Шайен и Фани Фокс Аржентинския динамит. Да не говорим за десетките други заведения наоколо, които предлагаха пийпшоу, бурлески и порнофилми.

Всичко това обаче свърши с настъпването на новата ера — тази на застрояването и домашното видео. Мъжете захвърлиха шлиферите и тъмните очила, защото вече гледаха голи жени на компютрите си. Днес по-голямата част от някогашната „бойна зона“ беше заета от магазини за електроника и виетнамски ресторанти.

Следобед заваля студен дъжд, който ме принуди да вдигна яката на палтото си. Неоновите реклами се размиха, особено азиатските букви и символи.

Когато най-сетне почуках на вратата на Контини, шапката на „Сокс“ беше подгизнала от вода.

В момента, в който ми отвори, усетих, че е леко на градус.

— Искам да си поговорим за Мики Грийн — жизнерадостно му съобщих аз.

А той ме погледна така, сякаш бях дух от далечното минало. Физиономията му не се промени дори след окуражителната ми усмивка. Просто ми обърна гръб и влезе обратно в малкия, претъпкан с папки кабинет.

Седна зад бюрото и отпи глътка от голямата чаша за кафе пред себе си. Контини беше дребен и съсухрен, с много бяла и много лоша кожа. Костюмът му изглеждаше така, сякаш го беше купил от склад на едро. Бях сигурен, че и преди десет години е изглеждал точно толкова грозен, колкото и днес.

Лицето му носеше следи от шарка и имаше спешна нужда от бръснач.

— Как е кафето? — попитах.

— Не пия кафе — отвърна Контини.

Усмихнах се.

— Мики Грийн ли каза одеве? — изгледа ме той. — Съжалявам, но той ме уволни. Някой друг се занимава с жалбите му.

— Нямам обяснение — поклатих глава аз. — Да уволни орел на правосъдието като теб!

— Какви ги дрънкаш?

— Нямаш ли някой стол?

Той махна към един, който почти не се виждаше под лавината документи и стари сметки. Преместих купчината на пода, внимавайки да не объркам странната му система за архивиране.

— Познавам ли те? — втренчи се в лицето ми той.

Съобщих му името и професията си. Той педантично си ги записа.

— Спенсър — повторих аз. — Като великия английски поет.

Контини задраска това, което беше написал, и кимна така, сякаш беше запален фен на английската средновековна поезия.

— Мики Грийн разправя, че си скапан адвокат — рекох.

— Семейството му все още ми дължи пари — контрира той.

— Той твърди, че си пропуснал няколко разпита.

— Не си спомням подобно нещо.

— Казва, че не си поискал мнението на експерти криминолози.

— Наемането на собствени експерти струва пари.

— Пропуснал си да призовеш свидетели, които биха му осигурили алиби.

— Не ми е посочил такива.

— Тифани Ройс — казах аз и преметнах крак върху крак. Палтото ми все още беше мокро от дъжда.

— Коя е тая?

— Свидетелка с алиби, по професия маникюристка — отвърнах. — В онази нощ Мики е спал при нея. Много хубаво тяло, с татуирана пеперуда отзад.

— Мики непрекъснато ме лъжеше. Нямах представа кое е истина и кое не.

— Известно ли ти е, че преди да умре, Джули Съливан е имала приятел?

Левият клепач на Контини започна да потрепва. С удоволствие бих го обрал на покер. Приведох се напред и опрях лакти в коленете си.

— Часове преди смъртта си тя е била в компанията на двама известни в квартала гангстери.

— Кой го казва? — наежи се Контини. Юридическият му ум най-сетне се беше пробудил. Готов да се защищава.

— Дъщерята на Джули Съливан — отвърнах. — Тя ме нае да открия убийците на майка й.

— Работиш за дете? — презрително ме изгледа Контини. — Боже мой!

После качи чифт неочаквано големи и отдавна нелъскани обувки на прозоречния перваз и се разсмя.

— С какво ти плаща? С детски бисквити?

— Не, с шоколадови понички.

— Водил ли си някога криминално разследване?

— Едно-две.

— Предлагам ти да разгледаш документите по делото на Мики — рече адвокатът. — Да видим дали ще успееш да направиш пилешка салата от пилешки курешки.

— Хората казват, че съм отличен готвач — отвърнах.

Той стана и започна да рови. На високата кантонерка стърчеше бутилка „Скоуп“. На стената зад бюрото имаше рамкирана литография на Пол Ривиър. Дипломата от Юридическия факултет на Съфолк беше пожълтяла и набъбнала под остъклената си рамка.

Гледах дъжда, който плющеше по Уошингтън стрийт. Липсваха ми проститутките и сводниците. Те поне бяха честни.

Контини се изправи и ми подаде една папка.

— Може ли един въпрос?

Той кимна.

— Какво има в чашата на бюрото ти?

— Уиски „Файтинг Кок“ и спрайт.

— Мили боже!

Той сви рамене, а аз се изправих.

— Ще си направя фотокопия.

— Задръж я — рече Контини и отпи яка глътка от буламача си. — Отдавна съм пуснал водата върху това лайно.

— Мисля, че си направил всичко, което е по силите ти.

— Ще ти дам един безплатен съвет, Спенсър — смени тона той и потърка брадичката си. Май вече бяхме станали приятели. — Виждам, че не си лош човек.

— Айде бе!

— Губиш си времето.

— И други са на това мнение.

— Мислиш, че той е невинен, нали?

— Мисля, че дъщерята на Джули Съливан търси отговори на много въпроси — отвърнах. — Освен това мисля, че Мики Грийн не е получил честен процес.

— Какво ще си помислиш за мен, ако кажа, че не всеки има право на такъв?

— Доста неприятни неща.