Ейс Аткинс
Приспивна песен (57)

57

— Откога е тук твоят старец? — попитах аз.

— От две години.

— Най-търсеният престъпник в Америка е пред реката Стикс?

— Защо не говориш като нормален човек? — въздъхна Джери. — Никой не разбира какви ги дрънкаш, по дяволите.

— С изключение на мен — обади се Хоук.

Джери сви рамене. Продължаваше да седи на столчето до леглото на баща си. И продължаваше да търка длани. Лицето му беше непроницаемо.

— Къде е бил преди това? — попитах аз.

— Гълф Шоърс, Алабама.

— Сериозно?

— Там има прекрасни плажове — поясни Джери. — Той обичаше да лови риба, да храни гларусите и други подобни глупости.

— И никой тук не знаеше къде е, така ли?

— Регистрира се под името на един от покойните ми чичовци — обясни Джери. — Сам виждаш на какво прилича. Никой не би могъл да го разпознае.

Тръбичката в гърлото на Джо Броз издаде странно гъргорене.

— Наистина ли?

— Баща ми беше убеден, че си голямо лайно, Спенсър.

— О, колко съм обиден.

— Отдавна би трябвало да ти види сметката.

— Имаше такъв шанс, при това няколко пъти — кимнах аз. — Но според мен се чувстваше по-удобно да му бъда подръка. Жив.

— Сигурно се чувстваш велик, защото можеш да хвърлиш ези-тура над тялото на един умираш старец.

Погледнах Хоук, който леко кимна.

— Умира ли?

— А ти какво си мислиш, да те вземат мътните? Че просто е задрямал? Слагат му памперси, хранят го с тръби.

— Джо е изглеждал и по-добре, знаеш — промърмори Хоук.

— Не искам да го дам в някой скапан държавен старчески дом — отсече Джери. — Там ги държат в клетки, като някакви мръсни животни. Целите опикани и осрани. Тук обаче се грижат за него. Винаги е чист и спокоен. Едни дърти крави го посещават всеки ден по два пъти и му пеят песни от едно време. Има нещо много достойно в това.

— Браво на теб, Джери — тихо подхвърли Хоук.

— Къде е Флин? — попитах аз.

— Майната ти.

Хоук направи крачка напред. Джери се изправи и ръката му изчезна под бежовото палто.

— Както пожелаеш, хлапе — хладно го изгледа Хоук.

— Чувстваш се велик, нали? Какво геройство! Да вадите нож на умряло куче! Май и двамата се чувствате велики.

— Аз винаги се чувствам така — рекох. — А ти, Хоук?

— Като великан — отвърна партньорът ми.

— Искаме Флин и това е всичко — рекох. — Отвлякъл е едно малко момиче и вероятно ще го убие.

Джери поклати глава, избърса нос с опакото на дланта си, а след това я избърса в палтото. Едва тогава разбрах, че Джери Броз плаче. Стисна глава между дланите си, гърбът му се разтърси.

Всичко изглеждаше тъпо и театрално. Но беше реално.

— Даваш ни Флин и си тръгваме — добавих. — Ти и старият Джо оставате встрани от тази бъркотия.

Джери продължаваше да ридае в шепите си.

— Знаех си, че ще осере нещата — изхлипа той. — Флин направо ми го начука отзад. Какъв тъпак, господи! В каква бъркотия се забърка!

— В каква? — пожелах да узная аз.

— Шибаният бизнес.

Джери постави ръцете си отстрани на леглото върху пластмасовите ограничители, зад които се виждаше полустопеното тяло на Джо Броз. Сведе глава да го погледне. Едри сълзи захапаха по белия чаршаф. Гъргоренето на тръбичката в гърлото на стареца не преставаше.

Спогледахме се с Хоук. Не знам защо, но изведнъж се почувствах засрамен. Като спипан на място воайор.

— Защо стана партньор с него? — попитах.

— Засипа ме с обещания. Каза, че ще можем да си върнем всичко, което беше собственост на татко след ликвидирането на Ноко Мойнихън. Но сега изведнъж превъртя заради това, което направи с онова момиче.

— Джули Съливан.

Джери кимна, въпреки че продължаваше да плаче с наведена глава.

— Жените го побъркват.

— Защо я е убил, Джери?

Джери поклати шава и отново избърса носа си с ръка. Искрено се надявах да не лепне още един сопол на палтото си. Все пак трябва да има някакви граници. Той обаче не го стори, а продължи да клати глава.

— Дай ни Флин — казах аз. — Той е просто един гаден социопат. Даваме ти дума да оставим баща ти на мира.

Джери дълго мълча. Извърна глава към мен и ме погледна. Е, и подсмръкна малко. После погледна Хоук, а Хоук погледна мен. Накрая приятелят ми кимна и излезе от стаята. Вратата меко се захлопна след него.

Издърпах червеното кожено кресло. Джери се взираше в мен със смесица от отвращение и тъга. Не можех да го обвинявам. Беше ме мразил прекалено дълго. Защото го бях ступал, но най-вече защото старецът му ме беше уважавал, а него — не.

— Сядай — рекох.

— Тъпата стая е моя — запъна се той. — Ще седна, когато пожелая.

— Сядай, Джери!

Той се подчини. Гледахме се напрегнато над тялото на Джо Броз. Старецът приличаше на основното меню, сервирано за вечеря. С китка лилии между пръстите положително щеше да изглежда по-добре.

— Онова федерално ченге Конър умира да докопа баща ти — продължих аз. — Нима си въобразяваш, че Флин няма да ви предаде? Но ако ти предадеш него, ще имаш достатъчно време да преместиш стареца, където пожелаеш.

— Ти винаги си желал смъртта му — изръмжа Джери. — Ще продадеш и двама ни за петак.

— Няма — отвърнах аз. — Старецът ти може да е бил всякакъв, но държеше на думата си.

— Често ми говореше за морал и други подобни глупости — кимна Джери. — Откога престъпниците имат морал?

— Ние искаме да отървем хлапето, нищо повече.

Джери отмести кичур боядисана коса от челото си. Винаги съм бил на мнение, че мъжете на средна възраст с дълга коса изглеждат адски смешни. Дългите косми бързо се плъзнаха обратно върху подпухналото му лице. Пръстите му бяха къси и дебели.

Наведе се напред и хвана ръката на стареца. Изглеждаше така, сякаш очакваше Джо да се надигне и да вземе решението.

— Хоук и аз си тръгваме — подхвърлих аз. — А ти получаваш възможност да експедираш стареца до Бока Ратон, ако искаш и с „Федерал Експрес“.

Джери не отговори. Бях убеден, че мисли, но с него човек никога не можеше да е сигурен. Реших да изчакам. Кръстосах крак върху крак и се заех да изследвам лицето на Джо Броз. Никакви следи от някогашната напереност и кипяща омраза. Беше останала само черупката.

Преместих погледа си върху Джери. Не открих у него нищо от онова, което беше имал баща му. Отдавна го знаех. Джо беше престъпник, но си имаше морален кодекс.

— Конър знае — промърмори Джери. — Знае, мамка му! Ти олигофрен ли си, бе? Разбира се, че знае!

Кимнах с идеята да изглеждам така, сякаш отдавна бях наясно. Или че го изпитвам.

— Как мислиш, че той и Флин насочиха прожекторите към мен? — добави той. — Нима наистина си толкова тъп? Флин пее на куките от момента, в който го освободиха от пандиза преди четири години. То е част от сделката му с Конър. И сега ме държат за топките!

— Какво би спечелил Конър?

— Мръсотия за всички в града и един-единствен човек, когото наистина държи под контрол — отвърна Джери. — Или поне си въобразява, че го държи. Но Флин е пълен побърканяк. Доказва го с начина, по който е отвлякъл дъщерята на онази жена. И най-големият кретен не би го направил.

— Защо е убил Джули Съливан?

— Защото тя се осра — отвърна Джери, пусна пръстите на Джо Броз и лекичко ги потупа. — Искаше Флин да напусне жена си. А когато той й каза да иде да се шиба, тя го заплаши, че ще разкрие връзката му с Конър. Те наистина бяха приятели. Конър често го канеше на вечеря на лодката си. Искам да кажа, че тъпата патка сама си го търсеше.

— Къде е Флин, Джери?

Броз ме погледна с големите си очи. Гушата му беше станала още по-дебела и преливаше над яката. Копчетата на лилавата му риза всеки момент щяха да изхвърчат. Не бях го виждал с дрехи по мярка, откакто го познавах. Винаги изглеждаше задъхан, със зачервено лице, притеснен от нещо.

— Ти и Хоук изчезвате, така ли? — попита Джери.

— Имаш думата ми.

— Твоята дума не означава нищо за семейството ми.

— За стареца ти означаваше нещо — отбелязах аз.

Очите му отново се заковаха в лицето ми. Главата му се заклати, задвижена от някакви тайни мисли в стил „Джери Броз“. Нещо в нея дрънкаше. Крайният резултат се появи под формата на леко пропукване като от балонче дъвка.

— Защо трябва да се чувствам зле, че ще издам един плъх и мръсен предател?

— Започваш да схващаш — насърчих го аз.

— Копелето дори не ме уважаваше.

— Как не го е срам.

— Ташак ли си правиш с мен?

— Никога.

— Не знам…

— Хайде — подканих го аз. — Какво имаш да губиш? Ти си прекалено умен, за да търпиш всичко това.

Последното изречение ми причини почти физическа болка.

— Готвехме се да ударим албанците и Джино Фиш — изрече на един дъх Джери. — Но после той превъртя и ми го начука. Право отзад!

— Красота — кимнах аз. — Къде е Флин?

Джери се изправи и погледна надолу към стареца си. Гърдите на Джо Броз, слабички и деликатни, леко се повдигаха и отпускаха.

— Още е в Южния — рече Джери. — Държи момичето в оная стара офис сграда на Уест Бродуей. Там си държи и пушкалата. Има цял арсенал.

— Добре е да го знам — зарадвах се аз.

— Гледай да оправиш нещата.

— Нали няма да бъде предупреден, че му отиваме на гости?

Джери поклати глава.

— Не ти ли казах, че имаме сделка? — попита той.

Станах. Протегнах ръка над това, което беше останало от Джо Броз, и стиснах десницата на момчето му. Беше отпусната и влажна.