Ейс Аткинс
Приспивна песен (41)

41

Като част от играта на котка и мишка с федералните седнахме в рибния ресторант „Лигал“, хапнахме миди и пийнахме наливна бира. Заведението се намираше непосредствено до Къстъм Хаус Тауър — много удобно място, за да се отървем от преследвачите в лабиринта от малки улички на Саут Енд. За всеки случай направихме един кръг около „Фенуей“, а след това поехме към бара на Джери Броз в Южен Бостън.

По пътя разказах на Хоук какво бях открил в жилището на Териса Донован.

— Мъртва е — отсече приятелят ми.

— Откъде знаеш?

— Жената не се появява на работа, оставя чиния с храна и куфар с дрехи, който се нуждае от допълване — поясни Хоук. — Не е нужно да си Шерлок Холмс, за да разбереш какво се е случило. Дори Лари Холмс би се справил.

— Убиецът от Истън?

— Единствено Джо Луис е защитавал титлата си по-дълго от него.

— Това не означава, че е добър детектив — рекох.

Хоук се съгласи.

Паркирахме на уличка с отлична видимост към „Играчите“ и багера с метално гюле. Площадката беше оградена с няколко реда бодлива тел. Денят беше мрачен и студен. Голите клони на дърветата стърчаха към сивото небе.

— Това грозилище трябваше да бъде съборено още миналата година — промърмори Хоук.

— Бавна работа — свих рамене аз. — Едно време са строили качествено, а не като днес.

— Между тези стени са се случили много гадни неща.

Кимнах.

— Още чувам виковете: давай, негро, давай! — рече Хоук.

— Това не беше добре за Бостън.

— Не беше — кимна Хоук. — Но вие, ирландците, имате страшно дебели глави. Сигурно е от картофите, които набивате три пъти дневно.

— А може би е от бирата, с която се наливаме — подхвърлих аз.

Хоук се ухили.

— Мислиш ли, че стрелбата в „Дорчестър“ е дело на Броз? — попитах.

— Аха — кимна Хоук. — Разбира се, не той е натиснал спусъка. Според мен Джери не прави разлика между цев и приклад.

— Много е вероятно.

— Което означава, че ни остават Ред и Луната.

— Лошите момчета — кимнах аз.

— Изправяли сме се и срещу по-лоши — изсумтя Хоук. — Тия двамата са дребни риби.

— А Джак Флин?

— Джак Флин е друга работа. Титуляр в отбора на топ мръсниците.

Хоук се изтегна на седалката и затвори очи. Винаги умееше да се успокоява. Познавах го от седемнайсетгодишен и добре помнех как почти задрямваше, преди да се качи на ринга. В момента просто беше изключил, очаквайки появата на Ред или на Луната. Или на двамата заедно.

— Говори се, че Ред бил добър боксьор — промърмори той. — Тренирал при големите играчи.

— Остаряващите боксьори нямат бъдеще.

— Който си пробива път с юмруци, все пак има известни шансове.

— Някога да ти е минавало през главата да продаваш застраховки? — подхвърлих.

— Аз съм причината да има застраховки, сладур.

Точно в пет запалих двигателя, а Хоук изправи облегалката си.

Ред Кейхил и Мърфи Луната се качиха в зелен рейндж роувър и направиха няколко кръгчета из квартала, преди да излязат на Бродуей. Хоук и аз карахме след тях, без да пророним нито дума.

От време на време поглеждах в огледалото за обратно виждане, но костюмарите ги нямаше.

Ред отби и спря пред някакво ателие за химическо чистене. Наложи се да запазим по-голяма дистанция и нямаше как да видим какво прави вътре. А и Луната можеше да ни забележи.

Ред се върна и потегли на запад. Излязохме на Ди стрийт и минахме покрай Католическото благотворително дружество. Ред отби в паркинга на „Бъргър Кинг“, който беше в съседство. Срещу него се появи черен шевролет, който спря за миг, а след това продължи в обратна посока.

Между двете коли стана някаква бърза размяна.

— Разплащане — промърмори Хоук.

Кимнах. Ред излезе обратно на Бродуей и след известно време спря пред някакъв магазин за алкохол. После се отби на близката бензиностанция, подмина колонките и излезе на Дорчестър авеню при станцията на метрото.

— Откога са отворили йога студио в Южния? — попита Хоук.

— Светът се сгромолясва — отвърнах аз.

Продължихме към центъра и минахме покрай старата фабрика на „Жилет“. Прекосихме моста при разпределителния център на пощите, завихме на север по Съмър стрийт и се насочихме към пристанището.

Ред спря пред хотел „Бостън Харбър“. Двамата с Луната слязоха. Ред подхвърли ключовете на служителя, който паркираше колите.

— Тоя е станал тежкар — промърмори Хоук. — Ще позволиш ли?

— Моля — кимнах аз.

Хоук слезе и се насочи към входа на хотела. Аз останах на улицата още двайсетина минути.

Наблюдавах действията на униформения пиколо, докато Ред и Луната не се появиха обратно. Хоук отвори дясната врата и се настани до мен.

— Дръпна парче от баницата на бармана, а? — подхвърлих.

— Продадоха дрога на някакви хлапаци — обяви Хоук. — При нея няма социално разделение.

Прав беше.

— Дали Вини знае за това? — промърмори Хоук. — Случва се много близо до района на Джино.

Внимавах да се държа на четири коли зад обекта. Ред и Луната навлязоха в центъра.

В разстояние на два часа регистрирахме още дванайсет контакта. Главно с букмейкъри. Освен това обектите се отбиха и в два стриптийз клуба. Хоук отиде да ги инспектира.

Стомахът ми сигнализира, че наближава време за вечеря. Ред отново пое на юг, прекоси моста на Съмър стрийт и спря пред едно триетажно блокче на Джи стрийт. Двамата изчезнаха във входа.

— Дали си мислиш това, което си мисля и аз?

— По време на последното дебнене разполагах с един гаден сандвич, който поливах с моторно масло — мрачно рекох аз.

— Можем да се справим и по-добре.

— Човек е длъжен да се надява.

— Колко време ще чакаме?

— Не знам — отвърнах. — Надявам се да ми хрумне нещо.

— Как ще стане това?

— С времето. Всичко си идва с времето.

На Джи стрийт изскочи някакъв седан и се понесе в наша посока. Намалих скоростта и спрях на сантиметри от предната му броня. Човекът зад волана превключи на дълги и светлината ни заслепи.

Хоук изскочи навън. Аз го последвах. В ръката ми се появи магнумът калибър .357, а Хоук измъкна помпата мозберг.

От колата се появиха две фигури. Младите агенти, които ме бяха арестували преди два дни. Вдигнаха ръце над главите си. Този път не се усмихваха.

Хоук свали помпата. Аз сторих същото с магнума.

— Хубава вечер — подхвърли единият костюмар. В тъмното не успях да определя кой точно бе.

— Търсите ли нещо? — добави колегата му. От устата му излетя облаче пара.

— Търсим двойка кретени с малки пишки — рече Хоук.

— И май извадихме късмет — добавих аз.

— Изчезвайте! — заповяда първият.

— Намираме се на обществено място — отвърнах аз. — Или пак ще ме арестувате?

Агентите се спогледаха, после се върнаха в колата си. Изключиха светлините и се настаниха на седалките. Ей така, без да правят нищо.

— Разкрити сме, ако Ред и Луната вземат да се появят точно сега — рекох аз. — И те прекрасно го знаят. Онези двамата със сигурност познават колата на федералните, но не и моята.

Хоук раздвижи главата си и прешлените му пропукаха.

— Искаш ли да започнем на чисто утре сутринта? — подхвърли той. — Току-що получих есемес от оная с чаршафите.

— Тъчеш на два стана, а?

— Кой е казал, че са само два?

— В теб ми е надеждата, Хоук — промърморих.

— Че как иначе? — наперено отвърна той.