Ейс Аткинс
Приспивна песен (38)

38

Гледах как двама тийнейджъри тичат нагоре по заледените стъпала на Паметника на революцията в парка „Томас“. Единият се подхлъзна и падна. Другият се изхили и продължи нагоре. Другарчето му направи гримаса и изкрещя, че е „пълен боклук“. Сценката ме забавляваше в продължение на цели две минути.

На всеки половин час палех двигателя и пусках парното. Посред зима в този район не се случва почти нищо. Покрай парка бръмчаха коли, възрастни дами разхождаха кучетата си. Спомних си за един Четвърти юли, когато гледах тържествената заря от върха на хълма в компанията на жена, която се казваше Бренда Лоринг. Докато дъвчех остатъка от сандвича си, започнах да се питам какво ли е станало с нея.

После се мръкна. Бързо и някак изведнъж. Стана доста студено. В блока на Териса влязоха неколцина от обитателите му. Останах на пост още един час.

Някъде към десет стана ясно, че Териса няма да се прибере. За всеки случай отидох да натисна звънеца й още веднъж, а след това се пробвах и със съседите.

След доста чакане в мембраната прозвуча проточеното „дааа“, което очаквах.

— Бил Ли от „Спейсмън Продъктс“ — представих се аз.

Разнесе се остро жужене и вратата щракна. Много ме бива, рекох си. Като нищо ще се справя и с ролята на питчър на Световните финали.

Почуках на вратата на Териса. Нищо. Почуках още веднъж.

Измъкнах малкия ключарски комплект от джоба на якето си. Състоеше се само от осем части, но беше толкова ефикасен, че понякога се чудех защо хората изобщо си слагат секретни брави. Десет секунди по-късно вече бях вътре. Апартаментът се оказа съвсем малък, със сгъваемо легло и кухненски бокс.

Изкуството по стените беше купувано от разпродажби в големите търговски вериги. Няколко щамповани репродукции на парижки пейзажи, един Пикасо и някаква маймуна, която пие десертно италианско вино. В бокса имаше остатъци от лазаня и чиния, пълна с фасове. Плюс отворена бутилка спрайт. Лазанята се беше превърнала в твърда буна, а спрайтът отдавна се беше разгазирал.

На пода лежаха мръсна вилица и счупена чаша, около която имаше полупресъхнала локвичка. Потърсих други следи от борба, но такива нямаше. Никакви следи от засъхнала кръв или дупки от куршуми, никакви вдлъбнатини от токчета върху линолеума. Подуших въздуха с надеждата да открия сладникавата миризма на хлороформ.

Храната все още не беше мухлясала, но тези продукти имат поне сто години срок на годност. Проверих телефона за евентуални съобщения, но в слушалката нямаше сигнал. В днешно време хората все по-малко използват стационарните си телефони. По всяка вероятност Териса разчиташе единствено на джиесема си.

Върху сгъваемото легло лежеше отворен куфар, в който бяха нахвърляни джинси, пуловери, вълнени чорапи и бельо. Проверих част от чекмеджета, които също се оказаха пълни с дрехи. Териса имаше и колекция от около трийсет диска на певци и групи, които не познавах или не харесвах. Имаше и купчина списания, които я информираха за живота на звездите. Едно от тях беше разтворено на страницата с рецепти за отслабване.

Шкафчето в банята беше задръстено от гримове, червила и всякакви други женски атрибути.

Върнах се обратно в студиото. Евтината настолна лампа хвърляше бледа светлина. Лакираният плакат на свети Джуд над нея обещаваше ЩЕ СЕ МОЛЯ ЗА ВАС. Върху малкия скрин имаше колекция от снимки в евтини пластмасови рамки. На една от тях позираше младеж в униформа на морски пехотинец, изправен под американското знаме. На друга се виждаше възрастна жена в голям стол-люлка. До нея гордо се усмихваха Териса и Джули Съливан, заснети на абитуриентския си бал. Лицата им излъчваха надежда и оптимизъм, без следи от трудния живот, който водеха.

Прочетох едно-две писма и се прехвърлих на сметките. Оказа се, че дължи над пет бона на някаква компания за бързи кредити. Бяха й предлагали и много други кредитни карти. Едно от писмата обещаваше късмет и Божия благословия срещу малко дарение. Изключих осветлението.

После открехнах входната врата и се ослушах. Стълбището тънеше в тишина.

Измъкнах се навън и не след дълго отново се озовах на уличката, която опираше в парка. Вятърът беше станал по-силен и по-студен. Придърпах плетената шапка над ушите си. Липсата на ръкавици ме принуди да напъхам ръцете си дълбоко в джобовете.

Нещата се развиваха в посока, която никак не ми харесваше.