Ейс Аткинс
Приспивна песен (26)

26

След като оставих Мати в комплекса, проведох два телефонни разговора. Първият беше с Боби Барет, новия ми познат от патрулната полиция. Разказах му за сблъсъка си с Луната и за гангстерите, които ми откраднаха колата, а след това ме ескортираха до границите на „Мери Елън Маккормък“. Той обеща да наглежда семейство Съливан, но беше песимист за колата ми.

Въпреки това му благодарих. После се свързах с фирмата, която обслужваше гласовата ми поща, и научих, че днес следобед ме е търсил някой си Ред Кейхил. С желанието да се срещнем още тази вечер.

— Да пукна, ако не ти го начукам — чак подсвирнах от изумление.

— Извинете, сър? — озадачи се жената.

— Израз, който използвам, когато изгарям от нетърпение, примесено със страх — обясних аз.

След това набрах номера на Ред. Вдигна на второто позвъняване.

— Къде? — попита той.

— Не си падаш по поздравите, а? — отвърнах.

— Къде?

— Куинси Маркет.

— Добре — обяви с гробовен глас той. — В колко?

— След час?

— Ела сам, иначе съм гроб.

Съгласих се.

После се обадих на Хоук.

— Искаш ли присъствието ми да бъде забелязано? — попита той.

— Не.

— Ще се промъкна като пума.

Подкарах към офиса. Там сложих в кожен кобур магнума .357, а револвера 38-и калибър пуснах в страничния джоб. Разрових чекмеджето с надеждата да открия някоя и друга граната, но намерих само шепа патрони.

Тях ги напъхах в джоба на джинсите си.

Дръпнах ципа на коженото яке, нахлупих шапката на „Брейвс“ над ушите си и подкарах наетата кола към Куинси Маркет.

Валеше слаб сняг. Беше толкова лек и ефирен, че присъствието му можеше да бъде засечено само на светлината на уличните лампи.