Ейс Аткинс
Приспивна песен (51)

51

— Агент Конър май изобщо не е добър човек — отбеляза Сюзан.

— Ама никак — кимнах аз. — Няма как да обича околните, след като не обича дори себе си.

— Мислиш ли, че ще повдигне обвинения срещу теб?

— Да.

— Но Рита ще ги обори, нали?

— И още как.

Отпих глътка тъмно пиво „Елис Браун“, няколко бутилки, от които бях складирал в апартамента й.

Лежахме в противоположните краища на голямата вана с лъвски крака. Бедрата ме боляха от джогинга, а задникът ми се беше изръбил от висенето в разни коли. Топлата вода ми се отразяваше чудесно.

— Какво ще правиш с очевидката на убийството?

— Тя е на сигурно място.

— Въпросът е докога.

— Хоук я наглежда.

Сюзан замълча за момент, после попита:

— А кой наглежда Мати?

— Бостънската полиция. Куърк се погрижи.

— Сподели ли с него това, което знаеш?

Поклатих глава и отпих още една глътка бира. Трябваше да се протегна, за да стигна бутилката. Част от водата се плисна върху Пърл, която беше заела позиция на постелката пред ваната. Тя изтръска козината си и започна да си ближе лапите.

— Според мен се чувства изоставена — отбеляза Сюзан.

— Все някой трябва да тегли чертата.

— Колко хубаво.

— Благодаря ти, че не запали ароматизирани свещи — рекох.

— Топлата вана е балсам за душата.

— Особено ако е в комплект със студена бира — добавих аз.

— Кога ще кажеш на Куърк за тази свидетелка?

— Чакам Рита да се обади. Довечера ще я запозная с развоя на събитията, а тя ще съгласува нещата с прокуратурата.

— А после какво? — попита Сюзан.

— Зависи от Куърк — въздъхнах аз и допих бирата си. — Зависи още от Рита и от прокурора.

Зад прозореца Линиън стрийт тънеше в непрогледен мрак.

— Ядосан ли си заради колата? — подхвърли тя.

— Не. И без това не я харесвах. Мисля да си взема джип.

— Аз я харесвах.

— Човек никога не знае кога ще му потрябва автомобил четири по четири.

— Май плачеш за приключения, а?

— Днешните хлапета вече не използват този израз — въздъхнах аз. — И това ме натъжава.

— А какъв израз използват?

— Ти знаеш по-добре от мен. Как му викат невръстните ти пациенти?

— Различно. „Нагазване в дълбокото“, „сериозна работа“…

— Ще изпия още една студена бира, а след това предлагам да „нагазим в дълбокото“ — отсякох аз.

Сюзан се изправи. Не се срамувам да призная, че ваната беше пълна с мехурчета пяна. Но не изпитвам никакъв срам и от факта, че те не бяха в състояние да прикрият голотата на Сюзан. Тялото й беше много стегнато. Тъмната й коса беше събрана на тила.

— Леле — подсвирнах аз.

Тя излезе от ваната и се уви с голяма хавлия.

— Ами ако Рита се обади?

— В такъв случай ще отложим плановете си, но за малко. Но когато става въпрос за поет ангажимент, аз съм абсолютно непоколебим.

— Все още не се е обадила — рече Сюзан.

— Не.

— А ти можеш да бъдеш непоколебим и по други начини.

— Мога.

— Ммм.