Ейс Аткинс
Приспивна песен (47)

47

С Рита се видяхме в градското полицейско управление на Бостън. Преди да стигнем до закуската, тя изчете цял куп протоколи и ме накара да подпиша поне дузина формуляри. Отидохме в „Сити Дайнър“ на Майк. Кафето ни сервира същата сервитьорка с розова коса, която ме беше обслужвала предишния ден. Усмихнах й се, но тя не реагира. Явно беше зашеметена от красивата ми външност въпреки известни пропуски в облеклото ми.

— Направо я шашкам — подхвърлих на Рита аз.

— Ако бях на двайсет и няколко и имах розова коса, и аз щях да съм шашната — отвърна тя.

— Нима искаш да кажеш, че най-после оформяш правилен вкус?

— Абсолютно правилен — кимна тя. — Като вкуса на неразреден скоч. Малко по-горчив, от който ти изтръпва небцето.

— Страхотно.

Рита уви пръсти около дебелата чаша с кафе. После добави малко сметана и захар.

— Постъпил си правилно — рече тя.

— Като си изгубих оръжието?

— Като ми се обади. Възможно е да заведат гражданско дело. Членовете на семействата ще вдигнат голяма врява, когато разберат, че с Куърк сте близки приятели.

— Ако бях сбъркал, Куърк щеше да ме намаже с катран и да ме прогони от града — отбелязах аз.

— Не съм съгласна — поклати глава Рита и отпи глътка кафе. По ръба на чашата останаха следи от яркото й червило.

— Не познаваш Куърк както го познавам аз.

В шест сутринта заведението на Майк бъкаше от клиенти. Край масите седяха млади професионалисти и уморени пенсионери, които четяха последния брой на „Глоуб“. На хартия или на своите айфони. Аз не притежавам айфон. Колкото и странно да звучи, използвам телефона си, за да говоря по него. Остатъци от други, по-прости времена.

— След като основните ти заподозрени са мъртви, какво става с господин Грийн? — пожела да узнае тя.

— Същото като вчера.

— Нека си изясним нещата — тръсна глава тя. — Сега вече сме убедени, че почитаемите господа Мърфи и Кейхил не са убили Джули Съливан, така ли?

Големите й зелени очи ме наблюдаваха внимателно над ръба на чашата.

— Имали са своята роля в убийството — отвърнах аз. — Но са изпълнявали заповед. Тоест над тях има други хора.

— Ако си тръгнал по този път, мога да ти препоръчам един добър психиатър.

— Имам работна теория.

— Значи можем да кажем, че двамата съучастници на истинския убиец вече са мъртви. Но как ще ми помогне това за оневиняването на господин Грийн? Онези проби от ноктите на жертвата са изстрел напосоки. Лабораторните анализи ще отнемат месеци и не е сигурно, че ще помогнат за оневиняването му. Има съдии, които изобщо няма да обърнат внимание на отсъствието на негово ДНК. Ще ни трябват и други доказателства.

— Чувала ли си за Джак Флин?

— Разбира се — кимна тя.

— Какво знаеш за него?

— Типичен гангстер от Южния район — сви рамене Рита. — Преди време осъдих няколко човека от екипа му. Бяха отмъкнали цял тир с цигари, които продавали от задната врата на някакъв супермаркет. Той не беше ли осъден за убийство преди време?

— Чух, че се споразумял с федералните — рекох.

— С твоя приятел агент Конър? — вдигна вежди Рита. — Мръсна работа. Много мръсна работа.

— Така е — кимнах аз.

— А сега май ще излезе, че звездата на федералните е убил майката на клиентката ти.

— Познавам Джак Флин почти от времето, когато влязох в този бизнес — рекох. — Работеше за един букмейкър от Чарлстън на име Франк Дуер.

— Още ли е в бизнеса този Дуер? — попита Рита.

— Нека приемем, че излезе в ранна пенсия — отвърнах. — След него Флин се прехвърли при Джо Броз, но не се задържа дълго. Старият Джо му нямаше доверие. Оттогава Скокливия е на свободна практика. Фактически е единственият човек в града, който може да работи собствените си хора, без да бъде притиснат от италианците. Постепенно се издигна до статута на патриарх в престъпния свят.

— Ох, писна ми от сложните кодове на тези бандити! — направи гримаса Рита. — Адски са ми досадни.

Остави чашата си на масата и вдигна ламинирания лист с менюто. Започна да чете, като преди това кръстоса дългите си крака. Дебелото вълнено палто лежеше на празния стол до нея.

— Препоръчвам ти кълцаното месо с яйца — рекох.

— Ако ям така на закуска, положително ще ми трябва як секс, за да изгоря калориите — отсече тя.

— Ако си настроена за секс, ще гориш и без закуска — отбелязах аз.

Рита вдигна вежди и смени темата.

— Сигурни ли сме, че Флин е убил Джули Съливан?

— Почти — отвърнах.

— Защо?

— Защото точно тук нещата се усложняват.

— Поради намесата на Ред Кейхил и Мърфи Луната?

— Да. Флин ги е изпратил да я приберат. Според мен са били гаджета.

— Вече няма как да разберем дали наистина е било така — отбеляза Рита.

Сервитьорката се отби да допълни чашите с кафе и да вземе поръчката ни. Рита се спря на омлет по гръцки, без препечен хляб. Аз поръчах кълцано месо с яйца. Вероятно за да покажа колко категорична е била препоръката ми.

Отново се усмихнах на мацето с розовата коса. Тя ме изгледа с присвити очи и се отдалечи.

— Май те мисли за луд — отбеляза Рита.

— Нямам шансове, а?

— Напротив, имаш — поклати глава Рита. — Аз също. Ако си умен, ние двамата с теб можем да сключим съюз за взаимно възхищение.

— Жалко, че сърцето ми принадлежи на друга — отвърнах аз.

— Жалко за теб — натъртено рече тя.

Усмихнах се. В продължение на няколко минути мълчахме. Ушите ми все още пищяха от стрелбата в затвореното пространство. Потърсих утеха в оживлението наоколо. Църцореше кафе, подвикваха се поръчки, а звънтенето на сребърните прибори беше далеч по-приятно от онова, което се чуваше в кухнята на Джак Флин.

— Много зле ли беше? — попита Рита.

— Абсолютно шибана работа, би казал Куърк.

— Хоук нуждае ли се от помощ?

— Той си има добър адвокат.

— Не по-добър от мен.

— Никой не е по-добър от теб.

— Репутацията на Хоук ще причини доста неприятности на Куърк.

— Хоук го поставя в затруднено положение — отвърнах. — А репутацията му е наистина легендарна. Дори да постъпва правилно, Куърк пак ще изпадне в трудно положение.

— Не е лесно да бъдеш професионален гангстер.

— Аз отговарям на това определение.

— Какво ще правиш сега?

— Както вече ти е известно, Мати е видяла майка си в компанията на Мърфи и Кейхил вечерта, преди да бъде убита.

— Не е достатъчно.

— Споменах ли за вероятността да има очевидец на убийството?

Брадичката на Рита леко увисна.

— Хм — промърмори тя. — Вероятно си забравил.

— Имам основания да подозирам, че една жена е станала свидетел на убийството.

— А това не е известно на ченгетата, така ли?

— Случаят не беше сред техните приоритети, а и свидетелката не е горяла от желание за изява, вероятно защото животът й е бил по-скъп.

— Фантастично! — възкликна Рита. — Но сега ще проговори, нали?

— Щеше да бъде фантастично, ако не беше изчезнала — охладих ентусиазма й аз.

— Изчезнала, в смисъл мъртва, или изчезнала, в смисъл че е излетяла от клетката?

— Добър въпрос — кимнах аз. — Разполагам с доказателства, че е напуснала апартамента си внезапно и съвсем набързо. Което, разбира се, не означава, че съм проникнал незаконно в него.

— Много хора живеят в безпорядък — поклати глава тя.

— Вярно е — кимнах аз. — Но малцина оставят недовършена вечерята си на масата.

— Тази може би е била от най-мърлявите.

— Освен това е оставила и един наполовина пълен куфар, плюс всичките си гримове в банята.

— Мъжете винаги се впечатляват от женските макиажи.

— И от бельото.

На лицето на Рита изплува лека усмивка. Отметна червената си коса с леко движение на главата.

— Кой знае, може пък тази свидетелка да разполага с огромни запаси грим — подхвърли тя.

— Ами багажът?

— Оставила ли е и ръчната си чанта? — попита Рита и веждите й леко се повдигнаха.

— Не видях ръчна чанта — признах аз.

— Значи наистина е бързала.

— Или някой е прибрал не само нея, но и чантичката й.

— Може би да, може би не. Възможно е да била толкова уплашена, че е грабнала каквото е можела и е изчезнала. Има ли кола?

— Не открих кола, регистрирана на нейно име.

Рита кимна.

— Не може да е стигнала далече — добавих. — Просто няма такива пари.

— Това няма никакво значение, особено ако знае нещата, които подозираш, че знае — поклати глава адвокатката ми. — Бас държа, че има кредитни карти.

— Има — кимнах аз. — Но не мога да проследя нито една от тях. То е по силите само на ченгетата.

Сервитьорката постави чиниите пред нас. От моята се издигаше апетитна пара. Нова порция кафе напълни чашите ни. Рита кръстоса крака и започна да се храни. Очите ми останаха заковани в коленете й, сякаш привлечени от силен магнит. Тя забеляза това и се усмихна.

— Дано пък да познаваш някои ченгета, които могат да помогнат — усмихна се прелъстително тя.