Ейс Аткинс
Приспивна песен (14)

14

Отбих се на пазара на Харвард Скуеър и попълних запасите си от пиене, а след това се насочих към викторианския дом на Сюзан на Линиън стрийт. До края на последния й за деня психо сеанс имаше още около половин час, който реших да прекарам в компанията на Пърл, кучето чудо.

Заварих я да обработва гумената глава на пилето играчка, което за огромно нейно удоволствие издаваше пронизителни писъци.

Пуснах една-две бучки лед във висока чаша, добавих малко битер, а след това полях сместа със солидна доза „Уайлд Търки“. В последно време бях занемарил бърбъна, замествайки го със скоч. Но нещо ми нашепваше, че сега му е времето отново да се върна към него.

Хвърлих шепа лед в кофичката за шампанско и го покрих с вода. После пренесох кофичката и бърбъна на кухненската маса, потопих кокалчетата си в леда и отпих една глътка. Наклонила глава, Пърл внимателно разглеждаше подутото ми лице. Стори ми се, че в кехлибарените й очи виждам загриженост. Известно време останахме така, заслушани в тишината, нарушавана единствено от тихото поскърцване на старо дърво под поривите на вятъра и още по-тихото звънтене на суграшицата по прозореца.

След това прозвучаха стъпки.

— Искаш ли да наложа това око със сурова пържола? — попита Сюзан, после свали диамантените си обици и ги сложи на кухненския плот.

— Би било ужасно разхищение на пържоли — поклатих глава аз.

— А какво ще кажеш за торбичка лед?

— Няма ли да зададеш обичайния си въпрос? „Тежък ден в офиса?“

— Искаш ли да поговорим?

— Не ти ли писна от проблеми?

— Такава ми е професията. Освен това ми плащат добре.

— Аз съм неплатежоспособен клиент.

— Дано този случай ти помогне да стабилизираш финансите си.

— Надявам се — направих гримаса аз.

Все още беше в работното си облекло — черна, стегната с колан вълнена рокля и черен чорапогащник. На шията й имаше огърлица от дребни перли, а на китката й проблясваше тънка златна гривна. Изрита кожените обувки с високи токчета и веднага стана с няколко сантиметра по-ниска.

Потупа главата на Пърл, а след това и моята.

— Ако кажеш „това сигурно боли“, непременно ще отвърна „да беше видяла другия“.

— Как е другият? — попита тя.

— Бесен.

— Това лошо ли е?

— Лошо е.

— Искаш ли да си поръчаме пица?

— Взе ми думите от устата.

— Като те гледам, май не си в настроение да готвиш.

— Не съм — кимнах аз. — В настроение съм да пия.

Сюзан допълни чашата ми, а след това разпусна черната си коса. Обичах да гледам как косата й се разпилява по раменете. Насочих вниманието си към роклята й.

— Какво ще стане, ако дръпна това коланче?

— Роклята ще се смъкне, побойнико.

— Еха!

Тя извади от хладилника начената бутилка бяло вино и се присъедини към мен. Пърл побърза да положи глава в скута й.

— Как е хлапето?

— Държи се, но е уплашена — отвърнах. — Сутринта се опитали да я прегазят. Предложих да остана с нея, но тя пожела да бъде със сестричките си и ми даде да разбера, че не съм желан гост.

— Не можеш ли да се обадиш на някого?

— Познавам един патрулиращ полицай от квартала, който ще ги наглежда — отвърнах. — Не е много, но все пак е нещо.

— А защо не изпратиш Хоук?

— Хоук в Южен Бостън? — вдигнах вежди аз.

— Може пък да издържи.

— Хоук може да издържи навсякъде, но вероятно ще имам нужда от него.

— Какво се случи?

Разказах й.

— Очевидно тази Шърли е устояла на чара ти — отбеляза тя.

— Луната също.

— Значи вече знаят, че си ги захапал.

— О, те знаеха и преди малката ни приятелска среща. Момичето започнало да разпитва за тях. Много е твърдоглава.

— Нещо, което ти уважаваш — отбеляза Сюзан.

— Хубаво качество е — кимнах. — Но бих искал малко да задържи топката. Като нищо може да пострада.

— Според мен Мати няма избор — поклати глава Сюзан. — Доколкото си спомням, ти спомена, че в навечерието на убийството майка й почти не се прибирала у дома.

— Зависи за кой период от живота й става дума. Имала периоди на въздържание, имала и други, когато удряла дъното.

— Мати има две сестри и баба, така ли?

Кимнах.

— Бабата е в играта, защото е единствената роднина, но съвсем не е пример за подражание. Заклета алкохоличка. Опитам ли се да й задам въпрос, моментално заспива.

— Баща на хоризонта?

— Попитах, но Мати избухна в смях от идиотския въпрос.

— Значи е излишно да питам защо системата не е направила нищо за нея?

— Ако системата работеше, аз щях да съм безработен.

— В момента си нает от дете, което е класически пример за невръстен родител. Вероятно се е опитала да влезе в ролята на майка си, защото тя почти постоянно е била пияна или надрусана. А когато майката е била убита, тя е поела вината върху себе си и е решила да поправи тази грешка.

— Повтаря и поправя.

— Точно така — кимна Сюзан. — Тя вижда живота на майка си като пълен провал, включително и в смъртта. Разбира се, това е само предположение, до което стигам въз основа на това, което ми разказа. Обосновано предположение. В момента най-важното за нея е да поправи грешките от миналото и да спаси семейството си.

Кимнах.

— Но това има тясна връзка със самооценката — добави Сюзан. — Значи си убеден, че Ред и Луната ще насочат вниманието си към теб, а нея ще я оставят на мира?

— Аха.

Отпих глътка бърбън. Бях чувал, че това питие усилва решителността и изобретателността.

— Мислиш ли, че ще се опитат да те убият?

— Мисля, че ще се опитат да ме обезкуражат.

— Опасни типове, така ли?

— Луната изобщо не ме впечатли, а за Ред Кейхил ще се въздържа, поне засега. Чух, че доста го бивало с юмруците и пищова.

— А Джери Броз?

— Според мен няма нищо общо — отвърнах. — Това все пак се е случило преди четири години.

— Но в момента те работят за него.

— Така е.

— А той никак не те харесва.

— Да не повярва човек, а?

— Абсолютно.

— Няма ли да ми кажеш, че съм най-печеният тип на Земята и че си върша работата като истински мъж сред мъжете?

Сюзан извъртя очи и отпи глътка вино.

— Мисля, че когато става въпрос за теб, трябва да забравим всякакви положителни преценки. С гъби и маслини, нали?

— Разбира се.

— Какво ще последва оттук нататък? — попита тя.

— Ще ядем.

— А след това?

— Ще пием.

— После?

— После ще се опитам да разбера кой е убил Джули Съливан — отвърнах. — Не харесвам причините, които ми бяха предложени. Вече нямам подозрения по отношение на Мики Грийн. Луната и онези, които се опитаха да изплашат Мати, ме убедиха в това.

Вдигнах празната си чаша и разклатих леда.

— Все пак не можеш да бъдеш сигурен — поклати глава тя. — Може би Луната просто не харесва някой друг опасен тип да разпитва за него.

— Тези мръсници се опитаха да прегазят четиринайсетгодишно дете.

— И Мати действа като теб. Дразни хората, докато ги принуди да направят погрешна стъпка.

Кимнах.

— Но е твърда като чифт стари ботуши.

— Играе театър.

— Не съм толкова сигурен.

— Театър е — настоя Сюзан. — Твърдостта й прилича на мазоли на ръката.

— Мазолите предпазват.

— Така и трябва да бъде.

— Но не са полезни за психиката на една тийнейджърка?

— В едно и също време ще я възприемаш като много по-възрастна и много по-млада — поклати глава Сюзан.

— Вчера я заварих да играе на принцеси със сестрите си — рекох. — Засрами се, но останах с чувството, че й харесва.

— Ще й трябва нещо повече от отмъщение — рече Сюзан. — И със сигурност добър психоаналитик.

— Тук всички сме такива — изпъчих гърди аз.

— Без Пърл — поклати глава тя.

— Според мен ще се почувства много по-добре, когато открием убийците на майка й.

— Изкушавам се да ти кажа, че няма да стане така — поклати глава тя. — Все пак се надявам да й помогне, защото тук говорим за натрапчивост и обсесия. Но нещата неизбежно ще се влошат на по-късен етап. Тя трябва да разбере, че става въпрос за една част от живота й и нищо повече. От онова, което ми разказа, обаче стигам до заключението, че мисли само за отмъщение.

— А каква е моята обсесия? — попитах.

— Най-вероятно е свързана с изоставени деца.

Кимнах и напълних дробовете си с въздух.

— Тя е коренно различна от Пол, но по някакъв начин ме кара да си мисля за него. Той се беше оградил със стена от апатия, докато Мати демонстрира всичко друго, но не и апатия. Тя притежава целеустремеността на товарен влак.

— Но и двамата демонстрират потенциал. И двамата са изоставени от родителите си и пренебрегвани от възрастните.

Довърших бърбъна. Ледът звучно изтрака на дъното на чашата. Едва сега усетих колко ми беше липсвало това питие.

— И двамата са крайности — рече Сюзан. — Пол трябва да бъде побутван, докато Мати се нуждае от възпиране.

— Май нея я разбирам по-добре — въздъхнах аз. — Тя е безкомпромисна. Какъвто някога бях и аз.

— И не само това — отбеляза Сюзан.

— Аз също съм израснал без майка.

— Но си имал баща и чичовци, които са те научили как да бъдеш независим. Тя обаче няма нищо. Което я принуждава да си създава правилата в движение.

Кимнах и направих неволна гримаса.

— Боли ли те? — попита Сюзан.

— Не, разбира се.

Тя се усмихна, дръпна колана на роклята и опря деликатно длан в голото си бедро.

— Докажи го.

Подчиних се.