Ейс Аткинс
Приспивна песен (20)

20

Хоук вдигна багажника на сребристия си ягуар, ухили се и дръпна някакво дебело вълнено одеяло — от онези, с които покриват мебелите. Под него лъснаха четири пушки. Два мозберга, един уинчестър и 12-калиброва „Браунинг“ с рязана цев.

Намирахме се в слабо осветения подземен паркинг на „Мариот“, но въпреки това той не беше свалил слънчевите си очила.

— Човек трябва да е подготвен, когато отива на гости на фамилията Броз — заяви Хоук.

— Точно така.

— Момчето на Джо трябва да получи урок по вежливост. Най-добре като му напълним задника с едрокалибрени сачми.

— Точно според инструкциите на Емили Поуст.

— Емили Поуст знае какво прави.

— Така е — съгласих се аз.

Той затръшна капака.

Потеглихме към прогимназия „Хейвин“ в Южен Бостън. Паркирахме зад редицата училищни бусове, на опашката от родители. Чакахме двайсетина минути. Когато звънецът най-после удари и хлапетата щурмуваха вратите, аз изпитах дълбоко задоволство, че вече не съм един от тях. Предпочитах да се изправя срещу цяла банда горили, но никога повече да не влизам в час. Независимо от училището. Прилошаваше ми само от миризмата в коридорите. Хлапетата заобиколиха колата на Хоук и започнаха да надничат в купето.

— Супер бавачки — обясни им Хоук.

— Чичо Хоук — добавих аз.

Той изръмжа.

Излязох навън, за да чакам Мати.

Погледнах към отсрещния тротоар, а след това обърнах внимание и на колите пред нас. Не видях нито Мърфи Луната, нито новите си познати от „Мери Елън Маккормък“. Хоук остана зад волана на ягуара, без да изключва двигателя. Долових пианото на Томи Фланаган, чиито звуци се лееха от стереото. Парчето май се казваше „Чероки“.

Мати се появи. Беше облечена в униформа като всички останали. Бяла блуза, син пуловер и панталон в цвят каки. Спря се на вратата, облече синьото си яке и нахлупи на главата си розовата шапка на „Сокс“.

Махнах й.

Тя подхвърли няколко думи на млада азиатка с очила, после бавно заслиза по стълбите. Не изглеждаше възхитена да ме види.

— Следващия път ще нося табела с името ти — рекох.

— Няма нужда да ме взимаш — отвърна тя. — Мога да се прибера и пеша.

— Предпочитам клиентите ми да не бъдат газени от коли — поклатих глава аз.

— Онези просто се бъзикаха.

— Не обичам, когато тормозят клиентите ми — мрачно добавих аз.

— Къде ти е колата? — огледа се тя.

— Откраднаха я.

— Гадно — сбърчи нос тя.

— И още как — намръщих се аз.

— Лицето ти на нищо не прилича.

Свих рамене.

Стояхме в основата на стълбището. Децата се трупаха пред училищните бусове, миризмата на изгорял дизел съществено допринасяше за мръсния въздух наоколо. Ледът по тротоара беше черен. Поведох я към колата и я настаних на предната седалка до Хоук.

— Хоук, това е Мати — представих я аз.

— Здрасти, Мати — рече Хоук и посегна към скоростния лост.

— И той ли е детектив? — пожела да узнае момичето.

— Обикновен главорез — поясни Хоук. — Мозъкът е Спенсър.

— Не го слушай, прави се на скромен — намесих се аз. — Освен всичко друго той ми е и нещо като моден консултант.

Тя се обърна и започна да го оглежда.

— Готино палто — подхвърли.

Хоук погледна в огледалото за обратно виждане и кимна в знак на съгласие.

— Къде ще ходим днес? — попита тя.

— Ти вкъщи, а ние с Хоук имаме една среща.

— Дрън-дрън.

— Хубава дикция — похвали я Хоук.

— Дрън-дрън — повтори Мати.

— Днес имам работа с Хоук — приведох се над облегалката аз. — Утре сигурно ще е различно.

— Не можеш без мен — поклати глава тя. — Никой няма да разговаря с теб. Снощи се свързах с още три познати на мама.

— Защо не оставиш нещата в мои ръце? — ядосах се аз.

— Казват, че не са виждали мама, преди да бъде убита, но миналия уикенд едната е видяла Ред на сватбата на братовчед си. Мръсникът ходи по купони и се друса, докато Мики Грийн го държат в клетка.

— В качеството си на твой консултант категорично настоявам да спреш да обикаляш из квартала и да дрънкаш, пред когото ти попадне!

Мати не отговори.

— Ние с Хоук имаме един приятел, който ще ни представи — добавих аз.

Видях усмивката на партньора си в огледалото.

— А после какво?

— После ще си поговорим с Ред Кейхил.

— Както си поговори снощи с Луната?

— Това е начинът, по който се разговаря с типове като Луната.

— Като им чупиш главите, така ли?

— Ударих го в брадичката — поясних аз. — Ъперкът.

Хоук одобрително кимна.

— Никой не иска да говори за тези типове — каза Мати. — Мълчат като риби, защото са страхливци. От шубе са я оставили да умре на онзи строеж.

Кимнах.

Хоук направи завой и излезе на Дорчестър авеню.

От стереото прозвуча гласът на Бари Харис. А може би беше Бъд Пауъл. Важно беше пианото, което си играеше с останалите инструменти като котка с мишка. Колата на Хоук миришеше на хубава кожа и скъп парфюм.

— Някой да ти е казвал, че колата ти мирише като френска проститутка? — подхвърлих.

— Ти пък какво знаеш за френските проститутки — засече ме той.

— Веднъж ми се случи да помириша една.

Мати мълчеше и очевидно не обръщаше внимание на духовития ни репертоар. Беше обърнала глава към страничното стъкло и безмълвно наблюдаваше старите жилищни сгради с магазини отдолу. Изобщо не ни слушаше, което беше добре. Проговори след доста продължителна пауза.

— Някой е видял нещо…

Каза го по-скоро на себе си, отколкото на нас.

— Някой знае какво се е случило. Но и той е страхливец като всички останали.

Хоук въртеше волана с професионална лекота. Лицето му почти се сливаше с кожената тапицерия на ягуара. Мати мълчаливо гледаше навън. Купчините мръсен сняг, очуканите пътни знаци. БАВНО! СТОП! ПАРКИРАНЕТО ЗАБРАНЕНО!

— И теб ли те бива в побоищата? — попита го по някое време тя.

— О, да, госпожице — отвърна Хоук. — Много ме бива.