Ейс Аткинс
Приспивна песен (34)

34

Хоук със сигурност би дал мило и драго да ме види как бутам поскърцващата количка между щандовете на „Тедески“ в компанията на трите момиченца. Количката вече беше препълнена, въпреки че Мати връщаше обратно повечето от артикулите, които близначките ни подаваха. Задържа само няколко кутии с евтини варива, плодов сок и мляко, а върна обратно опаковките с дъвка, вафли и розови кремчета.

Чудех се дали съм единственият купувач с пищов 38-и калибър на кръста, но шансовете ми за уникалност бяха малки. Не и тук, в този квартал.

Опитах се да наблегна на пресните продукти, но Мати предпочиташе консерви. Посегнах към опаковка телешко бон филе, но тя погледна цената и отказа с поклащане на глава.

— Аз плащам — рекох.

— Не, ние си имаме карта за отстъпки.

— Не става.

— Ще се оправим.

— Трябва да се пазарува разумно. Когато бях на твоите години, ние също нямахме пари, но купувахме качествени продукти и ги използвахме до последната троха. Бяхме редовни клиенти на една бакалничка в Уайоминг, откъдето си купувахме говеждо, бекон и „Боракс“.

— Какво е „Боракс“?

— Силен детергент с универсално приложение — поясних аз. — И траеше дълго.

— И ние правим така.

— Защо не ми позволиш да купя храна без картинки по опаковката?

— Вече си взехме месо и разни други неща.

— А за закуска?

— Нямаме време за закуски.

— Винаги можеш да направиш някаква закуска. Достатъчно е да имаш дузина яйца, малко бекон и хляб. Така никога няма да останете гладни.

— Момичетата обичат бъркани яйца.

— Аз съм цар на яйцата — рекох. — Тайната е в движението на китката.

Едната близначка пусна в количката кутия „Поп-Тартс“, а другата прибави кукла с розова глава. Мати не ги видя, а аз съучастнически им намигнах.

— Сигурен съм, че децата няма да имат нищо против яйца със сметана и лук — подхвърлих.

— Не.

— А може би само със сирене?

— Естествено. Чедър.

— Ръжен хляб?

— По-скоро пшеничен.

Постигнахме компромис с един пълнозърнест, към който успях да извоювам половин кило нарязана пуешка шунка от щанда с деликатеси. След това започнах да хваля предимствата на сиренето „Хейвърти“ с кимион и задължителното присъствие на буркан маслини каламата и бучка фета.

— Какво е това?

— Зряло козе сирене.

Близначките реагираха с колективно „еха“.

— Много върви с арабски питки.

— Май доста време си висял в Кеймбридж — отбеляза тя.

Прибавихме към покупките кутия прах за пране, сапун „Айвъри“, четири пакетчета кайма, две кръгли буци сирене, два бели хляба, ябълки и круши, банани, спагети, доматен сос, стар боб, няколко консерви зелен боб и грах, пакет замразени пилешки гърди и половин кило кафе за баба.

— Тя обича кафе — рече една от близначките.

— Бас държа, че е така — отвърнах. — Дали вече се е прибрала?

— Тц — поклати глава Мати.

— Май не разчиташ на нея, а?

Мати изсумтя.

— Разчиташ ли изобщо на някого?

Мати задържа количката и ме изгледа замислено.

— Разчитам — заяви тя. — На себе си.

— И аз съм така. Но все пак се нуждая и от чужда помощ.

— Спокойно — рече тя. — Прави ми удоволствие.

— Понякога удоволствието изисква големи усилия — усмихнах се аз.

— Кой го казва?

— Прочутите философи Калвин и Хобс.

Мати насочи количката към касите, а аз измъкнах портфейла си. Видях, че й стана неудобно. Явно не обичаше друг да контролира нещата. Контролът беше всичко за нея.

— Готова ли си за вечерята на живота си? — подхвърлих.

— Мога да готвя — отсече тя.

— Но сега ще готвим истинска храна. Има разлика.

— Много ти благодаря, но това няма да промени нищо.

— Нима се опитвам да променя нещо?

— Мен — отвърна тя. — Искаш да се държа така, все едно съм някоя друга. Искаш да се разплача, за да се почувстваш възрастният. Да нося рокли, да се моля на Бог и да твърдя, че всичко е наред. Но това няма как да се случи. Не и сега.

Близначките се бяха вкопчили в количката с огромни от възбудата очи.

— Не искам да те променям — отвърнах. — Харесвам те такава, каквато си. Но искам да помогна.

Мати стисна зъби и замълча. После най-неочаквано каза:

— Добре.