Ейс Аткинс
Приспивна песен (43)

43

— Откога Тони ходи на църква? — попитах.

— Винаги е ходил — отвърна Хоук.

Свих рамене.

— Дори сводниците вярват в нещо.

— Мислиш ли, че води със себе си Тай-Боп и Джуниър? — продължих с въпросите аз.

— Глупости — отвърна Хоук. — Нали ще задигнат подноса с даренията.

Джиесемът завибрира в джоба ми. Извадих го.

— Трябва да говорим — рече Мати.

— Добре, започвай.

— Веднага — рече тя. — Очи в очи.

— Хоук е с мен.

— Ще ви чакам на площадката до „Маккормък“.

— На Хоук ще му хареса.

Направих обратен завой и поех към моста.

— Южният? — изгледа ме Хоук.

— Аха.

— Мати?

— Аха.

— Какво иска?

Свих рамене и стъпих на газта. Започна да вали, но в колата беше топло и приятно. Включих чистачките. Южният район се появи зад стъклото. Размазан като стара снимка от „Полароид“. Стари тухлени къщи, затворени между телени огради. Църкви и будки за понички. Изоставени магазини и ремонтирани апартаменти. Платното беше хлъзгаво, но все още без лед.

Паркирахме пред малката детска площадка. Люлки с гумени, отрупани със сняг седалки, увиснали на дебели вериги. От снега стърчаха железни животни с ръкохватки вместо уши и пружини вместо крака.

Студеният дъжд плющеше върху предното стъкло. Слязохме от колата и се приближихме към Мати.

— Искаш ли да влезем в колата? — попитах я аз.

— Териса Донован е изчезнала, мамка му! — рече Мати. — Всички говореха за това в църквата, но като ме видяха, и млъкнаха. Предполагам, че не искат да ме плашат.

— Какво по-точно се говори? — попитах.

— Ами че просто я няма. Помниш как напълни гащите, когато започна да я разпитваш за мама. А Мики каза, че тя е била с кея онази нощ…

— Говорила си с Мики?

Тя кимна.

Хоук подпираше оградата на крачка от нас. Дъждът гневно шибаше голата му глава, но той не му обръщаше внимание. Просто стоеше, скръстил ръце пред гърдите си.

— Знаеш, че е работа на Ред и Луната — добави Мати. — Трябва да направиш нещо. Тя има сестра на моята възраст. Тази сутрин буквално си изповръща червата.

— Щяхме да знаем, ако е тяхна работа — поклатих глава аз.

— Да вървим — дръпна ме за ръкава Мати. — Хайде.

— Много си падам по смели хлапета — рекох.

— Искам да видя как ще стъпчете тези животни — тръсна глава тя.

— Много ни бива в тъпкането — обади се Хоук.

— Практикуваме го от години.

Дъждът се превърна в суграшица. Хиляди малки иглички, които се забиваха в лицето ми. Кварталът изглеждаше някак притихнал. Сякаш ние тримата бяхме единствените му обитатели.

— Тези неща не стават така — рекох. — Трябва да се подготвим и да нанесем удара си в подходящото време, а не когато сме бесни. С ясна глава и добре обмислен план.

— Ако са прибрали тази жена, ще ги хванем — добави Хоук.

— Много ви е лесно да го давате разумно — тръсна глава Мати. — Не бързате, подхвърляте си шегички. Как можете да си правите майтап, за какви се мислите?

— Виждали сме и по-лошо, Мати — успокоих я аз. — Затова наблюдаваме и изчакваме. Ако избързаме, ще ги подплашим и никога няма да я открием.

— Но тя е изчезнала, мамка му! Те ще я убият!

— Ако са искали да й затворят устата, най-вероятно вече е мъртва — поклатих глава аз.

Лицето на Мати почервеня, ръцете й се свиха в юмруци. Отново започна да хапе бузата си отвътре.

— Исусе! Вие май нямате представа за какво става въпрос! Аз изгубих майка си.

— Аз също — рекох.

— Не е същото — тръсна глава Мати. — Майка ти е починала, а моята я убиха. Не можеш да си представиш какво е. Адски боли.

Температурата рязко падна. Суграшицата стана повече от дъжда. Но ние упорито стояхме на едно място и не помръдвахме. Две коли се плъзнаха покрай нас и изчезнаха към вътрешността на квартала.

Хоук бавно се завъртя към Мати.

— Аз знам какво е — тихо промълви той.

Познавах този човек отдавна, почти през целия си съзнателен живот. Никога не беше споменавал за семейството си. Имах чувството, че просто се е появил на белия свят от нищото, като гръцки бог.

— Бях малко по-голям от теб — добави той. — Един лош човек я уби.

— Какво говориш? — трепна Мати и отпусна юмруци.

Изглеждаше странно с безформеното си яке и смешната шапка на главата. Зяпаше Хоук с отворена уста и дишаше тежко, сякаш току-що бе пробягала маратон.

— Няма значение — рече Хоук.

— Откри ли го?

Хоук бавно кимна.

— Върна ли му го тъпкано?

— О, да.

Мати облиза устните си. Червенината бавно напусна лицето й. Суграшицата бързо засипваше почистените тротоари. Аз запазих мълчание.

— Как се почувства след това?

Хоук отлепи гръб от оградата и пристъпи към нас. Гледаше надолу, в краката на Мати.

— Перфектно — безстрастно отвърна той.