Ейс Аткинс
Приспивна песен (54)

54

— Как е той? — попита Сюзан.

— Стабилен.

— Но ти каза, че си видял как го прострелват в гърдите и буквално са го вдигнали във въздуха.

— Пътувах с него в линейката — уточних аз. — Раните му не са чак толкова опасни, колкото изглеждаха.

Сюзан въздъхна. Намирахме се в коридора на третия етаж на Градската болница. Въздухът миришеше на силни дезинфектанти и лоша храна. Пред стаята на сестрите цареше оживление. Бях готов да се обзаложа, че е свързано с Хоук.

— Носеше бронежилетка — добавих. — Каза ми, че я сложил за всеки случай, защото не вярвал на обитателите на Южния.

Сюзан въздъхна още веднъж. Напрегнатите й рамене видимо се отпуснаха.

— Не е лошо и да си малко расист — рече тя.

— На това аз му викам по-скоро елитаризъм.

— А какво казва Хоук?

— Че просто е умно копеле, което знае какво да очаква.

Насочихме се към чакалнята и тя лекичко стисна ръката ми. Намерихме място за сядане пред масичка, отрупана със здравни списания и диети. Сред тях се открояваше броят на „Глоуб“ от предишния уикенд, но без подлистника „Арлоу и Джанис“. Нямаше значение. В момента изобщо не ми беше до тежки четива.

Сюзан продължаваше да стиска ръката ми. Аз се чувствах кух.

— Слава богу — прошепна тя.

— След като украинците не можаха да го ликвидират, значи никой не може — заявих аз. Имах предвид Хоук.

— А Мати?

Поклатих глава и замълчах.

— Куърк и Белсън са в течение — обадих се след кратка пауза аз. — Цялата щатска полиция ги издирва.

Тя ме прегърна през раменете и се притисна в мен.

— Защо Флин не те застреля?

Добър въпрос.

— Можеше да го стори. Аз вече бях хвърлил пистолета. Но той иска Териса Донован, а без мен няма как да стигне до нея.

— Свидетелката.

— Аха. В момента тя държи козовете, най-вече за Флин.

— На сигурно място ли е?

— Куърк я вкара в Програмата за защита на свидетелите — поясних аз. — По-недостъпна е и от Форт Нокс.

— Да видим дали съм разбрала правилно — рече Сюзан. — Флин отвлича детето на жената, която е убил, за да не влезе в затвора? Според мен той просто утежнява поредната си присъда.

— Без Териса не могат да възобновят делото — обясних аз. — А отвличането на Мати е и начин да се добере до мен.

— Да ти засвидетелства уважението си?

Изсумтях, изпълнен с недоверие.

— И гнева си.

— Страда бизнесът му с Джери Броз — обясних аз. — Моето любопитство и работата ми с полицията пречат на възраждането на династията Броз. Точно това го ядосва.

— Територия — въздъхна Сюзан. — С какво някои хора се различават от кучетата?

— Лично аз предпочитам кучетата — отвърнах.

— Колко човека дойдоха да отвлекат Мати?

— Освен Флин? — подхвърлих аз, после вдигнах очи към тавана и започнах да броя: — Седем. Общо взето, шансовете им не бяха особено добри.

Главата на Сюзан легна на рамото ми. Броени минути по-късно тя се изправи и избърса очи.

— Можеха да ви убият. И двамата.

— Това е част от пакета.

— Което не означава, че трябва да харесвам такъв пакет.

— Понякога и аз не съм във възторг от условията, при които работя.

— Да, ама ако те гръмнат, ще умреш и толкова — поклати глава тя. — Аз ще остана.

— Ще се справиш — успокоих я аз. — А Пърл ще страда за мен.

— Не е смешно, по дяволите! — сопна ми се тя. — Знаеш ли, че ми спря сърцето, когато Белсън звънна на вратата?

— Франк е деликатен пич.

— Върви по дяволите!

— Върша това през целия си съзнателен живот, Сюз.

— Господи, защо не срещнах някой кротък еврейски доктор?

— Защото аз съм бандитът на мечтите ти — отвърнах. — Освен това не виждам как един кротък еврейски доктор може да свърши това, което ние с теб направихме снощи?

Тя се поусмихна, после поклати глава.

— Ще можем ли да го видим?

— Със сигурност. Не знам дали да не вкараме една-две бутилки „Айрън Хорс“, които положително ще го съживят.

— А после двамата ще хукнете подир Флин, нали?

— Естествено — свих рамене аз.

— Какво имате да доказвате, по дяволите?

— Мати е на четиринайсет — рекох. — Тя ме нае и има доверие в мен. Грешката е моя.

— Не е грешка.

Сведох очи. Сюзан сложи длан на гърба ми и започна да ме разтрива с плавни въртеливи движения.

— Ще си тръгвам — обяви малко по-късно тя. — Това си е между теб и Хоук. Но когато приключите, ще си вземеш малко отпуска, ясно? В противен случай лично ще те гръмна!

Усмихнах се. Сюзан не отвърна на усмивката ми.

— Нима всички завършили Харвард еврейки са толкова печени? — подхвърлих.

— Можеш да се обзаложиш.