Ейс Аткинс
Приспивна песен (58)

58

— Можем да прехвърлим мръсната част на Куърк и да отскочим до Ръсел Хаус Таверн за една късна закуска — рече Хоук.

— Можем — съгласих се аз.

— Френски тост „Брьош“ и отделно по един голям „Мескал Мери“.

Кимнах.

— Но няма да го направим.

— Това ли искаш?

— Не, разбира се.

— Ще проверим дали Джери ни е казал истината — рекох. — Открием ли Флин, удряме яко.

— Разкрачваш се, захапваш микрофона и казваш: „Сега!“

Хоук се насочи към Мисти Ривър. Качихме се на магистралата, изминахме няколко километра, прекосихме канала и отбихме на изхода за Южен Бостън. Денят беше мрачен и студен, по предното стъкло се топяха снежинки.

Хоук намали и пое по Уест Бродуей, покрай дългата редица три- и четириетажни тухлени сгради с магазини отдолу. Спря пред един затворен бар, над който висеше табела ПРОДАВА СЕ Повечето прозорци на сградата бяха със спуснати пердета.

Снегът се усили и започна да натрупва.

— Как става така, че Флин открито си върти бизнеса и никой не му казва нищо?

— Трябва да се дължи на харизмата му.

Пред затворения бар спря патрулна кола. От нея слезе полицай Боби Барет и намести шапката на главата си. После изви врат към втория етаж и набра някакъв номер на телефона, който държеше. Вратата на приземното ниво се отвори и той изчезна зад нея.

— Хубаво е, когато имаш закона на своя страна — отбеляза Хоук.

— Това е полицаят, заловил Мики Грийн да мие кръвта от колата — поясних аз. — Неговите показания са го вкарали вътре.

— Какво съвпадение — промърмори Хоук.

Десет минути по-късно Барет излезе от сградата, качи се в колата и потегли.

— Той не е ли един от униформените, които наблюдават семейството на Мати?

— Да.

— Добър избор — отбеляза Хоук.

— Може би трябва да звъннем на Куърк.

— Може би. Или Флин вече е уведомен за предстоящата поява на специалния отряд и ще се погрижи за разчистването. Имам предвид факта, че е пълна откачалка.

— Разчистването е проста работа — кимнах аз.

— Ако Мати е вътре, времето й изтича — мрачно добави Хоук. — А ние сме най-доброто, на което може да разчита.

— Ако е така, значи има някакъв шанс.

— Няма — поклати глава партньорът ми.

— Как е ръката ти?

— Бива.

— Гръдният кош?

— Боли.

— С колко хора разполага Флин според теб?

— Какво значение има, по дяволите?! — озъби се Хоук.

— Никакво — рекох. — Просто разсъждавам на глас.