Ейс Аткинс
Приспивна песен (46)

46

На Куърк не му хареса. След кратък оглед на кухнята се върна в хола, където аз описвах развоя на събитията пред Франк Белсън. Хоук беше навън и разговаряше с млада следователка, която не познавах. През отворената входна врата влизаха и излизаха криминалисти и полицаи. В хола ставаше все по-студено.

— Каква бъркотия! — изръмжа Куърк. — Каква скапана бъркотия!

— Спенсър твърди, че е действал като добрия самарянин — обади се Белсън.

— Да бе! Както се е разхождал из Южен Бостън, най-случайно попаднал на две мутри, които спуквали от бой Чико Хърш!

— Двамата с Хоук следели въпросните мъже и видели с очите си как са отвлекли господин Хърш — поясни Белсън.

— Мили боже! — извъртя очи Куърк.

— Знаех си, че ти липсвам — обадих се аз.

— Седях си във фотьойла и си гледах мача — въздъхна той. — С ей толкова „Джони Уокър“ в чашата…

Палецът и показалецът му спряха на доста внушително разстояние един от друг.

— Виждам, че все още си по домашно облекло — кимнах аз.

Куърк беше облечен с бяла риза с колосана яка под тъмносин кашмирен пуловер. Сивият му панталон имаше безупречен ръб, върху наскоро лъснатите му обувки нямаше нито едно петънце. Внимателно сгънатият шлифер висеше на десния му лакът.

— Мърфи Луната е гръмнат с твоя пищов, а Ред си го е получил от помпата на Хоук — уточни той.

— Ред успя да докопа пистолета ми.

— Много притеснително — изгледа ме Куърк.

— Така е.

— Не мога да разбера защо е решил да гръмне партньора си.

— Готвехме се да извикаме полиция — поясних аз. — Оказа се, че Мърфи Луната е пуснат под гаранция и не изгаря от желание да се върне в пандиза.

— И беше готов да изпее Ред, така ли?

— Нещо такова.

Куърк поклати глава и погледна Белсън. Той също поклати глава. Белсън извади пура от джоба на палтото си и излезе навън да пуши. Едно време не се притесняваше да запали в присъствието на труп.

— Имам чувството, че ще бъда изваден от списъка на кандидатите за Мъж на годината — подхвърлих аз.

— Повече от сигурно — кимна Куърк и заби поглед в лицето ми. — Но в замяна имаш всички шансове да оглавиш нашия списък с кандидатите за най-голям гаф!

— Какво имаше в чашата ти? — попитах. — Синьо или червено „Джони“?

— Синьо.

— Язък — рекох.

— Списъкът на най-големите гафове! — натъртено повтори Куърк.

— Ама Чико Хърш реши да кръсти правнука си Хоук — отбелязах аз.

— Кажи го пред настоятелството на еврейското училище.

— Няма — поклатих глава аз. — Чико е възрастен човек, а те щяха да го убият.

— Спенсър, закрилникът на букмейкърите, пандизчиите и крадците — проточи Куърк.

Свих рамене. Излязохме навън да правим компания на Белсън. От верандата зърнах Мати в компанията на млада чернокожа полицайка. Мати говореше, а жената си записваше.

— Все още не сме засегнали въпроса с момичето — отбеляза Куърк. — Какво ти става, мамка му? Да не си превъртял?

— Не си ли чул? — подхвърли Белсън. — Бизнесът върви толкова зле, че Спенсър е приел да дундурка малолетни, за да изкара пари за бира.

— Това е дъщерята на Джули Съливан — уточни Куърк.

Кимнах.

— Защо си я довел в тая бъркотия?

Белсън дръпна от пурата си. Слава богу, че вятърът разкара дима. Тоя тип си падаше по евтината стока.

— Дузина за четвърт долар, а, Франк? — подхвърлих аз.

— Глупости — отвърна той. — По долар парчето.

— Ред и Луната са убили майка й, така ли? — попита Куърк.

Свих рамене.

— Тъкмо изяснявахме въпроса, когато Луната си го получи.

— Ще ти приберем оръжието — рече Куърк.

— Така и предполагах.

— И пушката на Хоук.

— Няма да му стане приятно.

— Дали мислиш, че ми пука, като ме гледаш така?

— Я застани по-близо до лампата.

— Искаш ли един съвет извън протокола? — изгледа ме Куърк.

Изчаках го да продължи.

— Ще се наложи да си регистрираш ново оръжие.

Кимнах с разбиране.

— Ти ли ще му кажеш, или аз да го направя? — подхвърли Белсън.

— Какво да ми каже? — учудих се аз.

Ченгетата си размениха широки усмивки.

— Собственик на тази къща е самият мистър Джак Флин — обяви Куърк. — Той е следващият, с когото ще си поговорим.

— Вероятно ще е ядосан, че сте му обновили кухнята — добави Белсън. — Като междувременно сте свитнали двама от неговите хора. — Пурата се премести в ъгъла на устата му. Със сигурност се беше бръснал сутринта, но брадата му вече беше набола.

— Ще ни кажеш ли какво, по дяволите, става със Скокливия Джак? — подхвърли Куърк. — Наясно съм, че това не е по твоята част, но виждам, че държиш нещата в свои ръце.

— Не сме го планирали — рекох. — Просто се случи.

— Гадориите просто се случват, а? — изгледа ме той. — Защо не го напишеш на визитката си?