Ейс Аткинс
Приспивна песен (49)

49

„Холидей Ин“ в Уорчестър не беше нито „Риц Карлтън“, нито „Четири сезона“. На практика не беше нищо повече от място за преспиване на търговски пътници и дребни бизнесмени. Една восъчна пита от стаи, бизнес център, пералня с монетни автомати и стерилен на вид ресторант, украсен с черно-бели фотографии на централните площади в щата Масачузетс. Ако човек се взираше в тях прекалено дълго, имаше опасност да получи световъртеж.

Не си направих труда да очаровам жената на рецепцията, нито пък да подкупя пиколото с двайсетачка. Всъщност второто беше невъзможно, тъй като в тукашния филиал на „Холидей Ин“ нямаше пиколо. Достатъчно беше да вдигна слушалката на вътрешния телефон и да попитам за стаята на Териса Донован.

Тя вдигна на шестото позвъняване.

— Не биваше да оставяш такава кочина в кухнята — рекох аз.

— Кой се обажда?

— Спенсър.

— Човекът на Мати?

— Така ми викат в някои среди напоследък.

— Как ме откри?

— Тръгнах по една пътечка от трохи, която започва от Дорчестър авеню.

— Тук ли си?

— Да, във фоайето.

— Изчезвай, моля те! Заради теб ще ме открият!

— Ред и Луната са мъртви.

Насреща настъпи продължителна пауза. Чувах учестеното й дишане.

— Видях го в новините — рече най-после тя.

— Мога ли да се кача?

— Дай ми две минути. Ще сляза долу. Чакай ме в бара.

Оказа се, че и барът не прилича на бар. Но все пак предлагаха бира. В това отношение управата на уорчестърския „Холидей Ин“ извади късмет, защото аз обичам бира.

Получих халба наливна „Сам Адамс Ноубъл“ и се оттеглих на една ъглова масичка, от която се разкриваше отлична гледка към паркинга и междущатската магистрала.

Когато преполових халбата, започнах да подозирам, че съм изигран и Териса си е плюла на петите. Би трябвало да ми е за урок, защото си позволих да пия по време на работа.

Тя се появи минута по-късно. Беше облякла дълго палто върху джинси и горнище на пижама. Косата й беше прибрана на конска опашка, по лицето й нямаше грим. Миришеше на цигари.

— Ще пиеш ли нещо?

Тя поклати глава и съблече палтото си.

— Мама ли ти каза къде съм?

— Не.

— Звъннах й тази сутрин. Беше се поболяла от тревога.

Замълчах и отпих от бирата си. Реших да й спестя сагата с кредитните карти, тъй като не беше изключено пак да влезе в ролята на подплашен заек. Нямаше смисъл да си хабя козовете.

Тя седна и зачупи пръсти. Огледа бара, после се извърна към фоайето. Извади пакет цигари, осъзна, че не може да пуши, и промърмори едно „по дяволите“.

— Можем да излезем навън — предложих аз.

Тя погледна през прозореца и поклати шава.

— Какво искаш?

— Мики каза, че си била с Джули в нощта на смъртта й.

— Глупости!

— Защо бягаш, след като са глупости?

— Защото тези хора са истински откачалки.

— Под „тези хора“ имаш предвид Джак Флин, нали?

Ръцете на Териса застинаха. Очите й срещнаха моите. Бавно кимнах.

— Все пак ще пия нещо — промени решението си тя.

— Какво?

— Двоен „Блек Джек“, водата отделно.

— Уау.

Отидох да донеса поръчката. Не очаквах, че в „Холидей Ин“ имат добрата традиция на „Тадж“ да оставят купички с ядки по масите. Огледах се наоколо, за да се уверя, че съм прав.

— Разкажи ми за Джули и Джак Флин — рекох.

— Защо да го правя?

— Защото аз съм единственото препятствие между теб и Флин. И защото си задължена на Мати. Също и на Мики Грийн.

— Можеш ли да се изправиш срещу Флин?

— И още как.

Териса ме изгледа преценяващо, после кимна. Очевидно се убеди, че й казвам истината. За мен по принцип е детска игра да печеля доверието на млади дами.

— Запознаха се във „Фор Грийн Фийлдс“ — започна тя. — Той току-що беше излязъл от затвора, имаше нова работа и купища пари. Започна да й се обажда. Късно вечер. Аз трябваше да я карам до апартамента му или в някой мотел.

— Беше ли му гадже?

— Не знам как да го нарека — поклати глава Териса. — Според мен той й даваше пари и явно я харесваше. Тя беше доста по-млада от него.

— Чух, че една вечер Флин за малко не откъснал главата на Тачи Кайли.

— И аз го чух — кимна Териса. — А на Джули това май й хареса. Хората отдавна бяха спрели да я уважават. Заради дрогата и останалото. А и не беше най-добрата майка на света. Предполагам, че вече го знаеш от Мати.

— Значи излизаха заедно или нещо подобно, така ли?

— Според мен Флин е женен — отвърна тя. — Или е бил женен. Не го харесвах. Тръпки ме побиваха от него. Джули удари дъното с него. Беше грешка да се лепне за шибаняк като Джак Флин само месец след като е излязъл от „Уолпол“.

— Ти знаеше ли кой е?

— Разбира се. Носеше му се славата.

— И на мен ми се носи славата — заявих аз.

Отпих глътка бира и огледах паркинга и магистралата отвъд него. Някаква жена мина покрай витрината. Теглеше куфар на колелца. Проклетото нещо се запъна в бордюра и тя беше принудена да го повдигне с цената на доста усилия. Нямаше вид на човек, който е имал хубав ден.

— Може ли още едно питие?

Кимнах и отидох да й поръчам още едно двойно уиски. За себе си взех втора халба „Сам Адамс“, въпреки че не ми се пиеше. Умереност във всичко, това беше моят девиз.

Седнах и я оставих да си порка. Тишината наруши някаква лимузина, която изсъска отвън. Дъждът трополеше по покривите на паркираните коли. Под навеса на входа се тълпяха неколцина пушачи.

— Какво се случи в нощта на смъртта й?

— Флин беше побеснял — отвърна тя.

— Така и предположих.

— Грабна ме от бара и ме метна в колата, която беше паркирал отпред. Три часа се въртяхме из квартала. Накара ме да звъня на Джули поне десет пъти. Беше убеден, че е отишла в полицията.

— За какво?

— Не знам, но наистина беше бесен. В крайна сметка се оказа, че се е напила и се е прибрала у дома.

— А той е изпратил Ред и Луната да я вземат — кимнах аз.

— Каза им да дойдат на строежа — продължи Териса. — Сега там има две университетски сгради. Но за какво ти разказвам всичко това? Флин ще ме убие!

— Затова ли избяга?

— Той ми се обади. Направо умрях от страх. Обади се преди няколко вечери и попита с кого съм говорила за него и за Джули. Искал да ми напомни, че ме е оставил жива. Просто защото така решил. Сякаш е самият господ бог.

— Как е разбрал за нашия разговор?

— В квартала всичко се знае.

Кимнах.

— Може ли да излезем за малко? — погледна ме умолително тя. — Направо умирам за една цигара!

Изправих се и измъкнах няколко банкноти от джоба си. Оставих и бакшиш. Тя пресуши остатъка от уискито и грабна палтото си.

Насочихме се към открития плувен басейн в задната част на хотела. Столовете и масите под навеса бяха покрити със сняг и лед. Дъждът барабанеше по козирката на шапката ми. Териса запали цигара и изви врат към потъмнялото небе. Студът беше по-скоро дразнещ, отколкото неприятен.

— Флин ми заповяда да остана в колата, а самият той излезе. Когато Ред и Луната се появиха, той им каза да ме закарат у дома. Бяха спрели малко по-надолу, фаровете им бяха включени. Наоколо имаше булдозери и разни други машини. Видях как Джули слиза от колата, докато Ред и Луната вървяха към мен. Флин я сграбчи и я вкара обратно вътре.

— Колко време продължи това? — попитах.

— Около пет минути. Ред и Луната не бързаха да ме отведат. Очевидно чакаха заповедите на Флин. Но той беше в колата. Досещаш се защо. Когато свърши, излезе и я измъкна навън. Дрехите й бяха разкъсани. Видях го как я удря.

Кимнах и я оставих да говори.

— Ред и Луната знаеха какво ще се случи и ми заповядаха да седна отзад — добави Териса, допуши цигарата си и веднага запали нова. Вятърът и дъждът бяха наистина много студени. Усещах как лицето ми се опъва. — Подчиних се. Помня, че помолих двамата боклуци да не я убиват.

— А те какво ти отговориха?

— Ред каза да легна на седалката и да си затварям шибаната уста. После потегли.

Вдигнах яката си. Някакъв хотелски служител надникна през една от страничните врати и попита дали не са ни заключили навън. Казах му, че сме добре. Териса трепереше. Пушеше и гледаше покривалото на басейна. Лицето й беше мокро от дъжда.

— Видях какво се случва, докато колата завиваше — продължи тя. — Не исках, стана неволно. Изпищях. Случвало ли ти се е да изкрещиш, без да искаш? Сложих ръка пред устата си, но не можах да се сдържа…

— Какво видя?

— Тя крещеше нещо. Флин бръкна в джоба си, извади нещо сребристо и я почна с него. Удряше здраво и тя падна на колене. Видях кръвта й. Мили боже! Какво още да ти кажа, мамка му?

Треперенето се усили, зъбите й затракаха. Териса захвърли цигарата върху покривалото на басейна. Тя изсъска и угасна. Свалих ръкавицата си и я докоснах по бузата. Носът й течеше. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще повърне.

Казах й, че много съжалявам. Никога не се бях чувствал толкова ужасно. В момент като този съжаленията са безкрайно неуместни.

— Последното, което видях, беше как Джули се опитва да се изправи — прошепна Териса. — Крещеше като луда. Трябва да й го призная. Изобщо не изгуби духа си. Не чувах какво вика, но бях сигурна, че въпреки ужасните рани го праща по дяволите.

Отдръпнах дланта си и я прегърнах през раменете. Тялото й се разтърсваше от неконтролируеми ридания. Косата й беше подгизнала.

— После той скочи в колата на Ред и я прегази — изрече на пресекулки тя.

— Но това всъщност е била колата на Мики Грийн, нали? — подхвърлих.

— Бях се обърнала и гледах през задното стъкло. Виждаше се съвсем ясно. Ред каза да не гледам и да си затварям шибаната уста. Но Флин беше наясно. Оттогава насам иска да ме ликвидира. Жива съм само защото не вярва, че ще посмея да пропея.

— Разпитваха ли те от полицията по време на следствието?

— Да бе! — изсмя се горчиво Териса. — На ченгетата изобщо не им пука за някаква курва, която се пречукали в Южния район. Никой не ме е разпитвал. Дори очите им не съм виждала. А после изведнъж арестуваха Мики.

— Ти обаче не посмя да проговориш, така ли?

— Да проговоря ли? Не чуваш ли какво ти казвам, по дяволите? Флин заплаши да избие цялото ми семейство. Затова си затраях. Изпитах облекчение, че всичко свърши.

— Не е свършило — поклатих глава аз. — Мати трябва да узнае истината. Освен това Флин е наясно, че трябва да ти затвори устата. Само аз мога да му попреча.

— Не искам да умра!

— Няма да умреш.

— Обещаваш ли?

Кимнах.

— Отиваме да ти съберем багажа.

— Защо?

— Защото трябва да си смениш адреса. След като аз те открих, ще те открие и Флин.