Ейс Аткинс
Приспивна песен (29)

29

Рано на другата сутрин се срещнах с Вини в „Старбъкс“ на Бойлстън стрийт. Изпитвах лека вина, че не подкрепям поничките на родния си град. В крайна сметка заведението беше на хвърлей камък от офиса ми, но по принцип „Дънкин Донатс“ продължаваха да доминират над момчетата от Сиатъл, които оперираха в района на Голям Бостън. Долях си много мляко и захар, за да убия горчивия вкус.

— Видя ли какви големи „тети“ има сервитьорката? — подхвърли Вини.

— Мисля, че по-точната дума е барманка — отвърнах.

— Няма значение. Циците й са страхотни на всички езици. А сега казвай какво става.

Вини беше облечен с тъмносиньо кашмирено палто върху тъмнозелен костюм, риза на синьо-бели райета и светлочервена вратовръзка. Носеше изискан чадър с гумени тапички в края на облечените в кожа ребра.

Стояхме на малък бар зад прозореца, от който се разкриваше хубава гледка.

— Снощи видях Джери Броз — рекох.

— Съжалявам да го чуя.

— Беше в компанията на Джак Флин.

— Мамка му.

— Това ли е всичко, което имаш да кажеш?

— Горе-долу.

— Ще ме осветлиш ли? — попитах.

Вини кимна.

После отпи глътка кафе. Според мен имаше нужда да подреди мислите си. Беше среден на ръст, с мургава кожа. Тъмната му коса беше сресана назад като на изпълнителен директор. Но аз не познавах кой знае колко изпълнителни директори, които са в състояние да пробият монета от сто метра.

— Чувах разни слухове, но не ги взех на сериозно — започна той. — Картинката не ми харесва. Ама никак не ми харесва. Току-що ми развали сутринта, Спенсър.

— Радвам се, че мога да ти услужа.

По „Бойлстън“ крачеха офис мениджърки с блеснали очи и бухнали конски опашки. Тротоарите бяха почистени и посипани със сол. Купчините сняг бяха леко стопени, но все още достатъчно високи, за да покриват паркометрите. Това ме накара да се почувствам добре. Имах неплатени глоби за паркиране от няколко години назад.

— Знаеш ли нещо за Джо Броз и Флин? — попита Вини.

— Знам, че едно време са били партньори в бизнеса с изтръскването.

— Изтръскване?

— Технически термин — поясних аз.

— Ако изтръскване означава рекетиране на лихвари, нахлуване в заложни къщи и убиване на всеки, който им се изпречи на пътя, значи са били партньори именно в този бизнес.

— Колко време е в екипите на Джо?

— Никога не е бил в тях — поклати глава Вини. — На практика Джак Флин е работил единствено за Джак Флин. Ако партньорството с Джо е означавало повече кинти за Флин, значи всичко е било наред. Между тях имаше някакви особени отношения.

— Взаимно възхищение?

— Нещо такова.

Отпих глътка кафе и спрях поглед на младата дама, която минаваше покрай голямата витрина срещу моята сграда. Беше висока поне метър и осемдесет на токчетата на каубойските си ботуши. Носеше топло вълнено палто, косата й беше стегната на опашка, а на носа й имаше големи слънчеви очила като на Холи Голайтли. Готино маце.

— Виждаш ли това, което виждам и аз? — подхвърли Вини.

— Аха.

— Хубава гледка.

— Даже много хубава.

— Да се върнем на Джак и Джо — рече с въздишка Вини. — Били са близки още преди моето време. Пречукали са много хора, които са се опитали да им вземат бизнеса по време на гангстерските войни. Със сигурност знам, че Джак е свитнал двама от своите, за да спаси екипа.

— Важно решение — отбелязах аз.

— Последният мохикан — кимна Вини.

Покрай витрината мина друга жена, с яркочервено палто. Водеше дребен териер на дълга кожена каишка. И тя беше обула ботуши за езда с високи токове и носеше слънчеви очила. Също като предишната, но с една малка разлика — от ушите й се спускаха тънките жички на айпода й.

— А какво ще кажеш за ерата на Вини? — подхвърлих.

— Изпълнявал е и наши поръчки, но Джо му нямаше доверие. Казваше, че Флин обича да убива повече, отколкото трябва. Един-два пъти го беше пратил да сплаши разни типове, които по-късно откриваха мъртви. Това нарушаваше правилата на бизнеса.

— Човек, който си обича работата, а?

— Не. Той е просто един шибан психопат.

— Ти също си избил куп народ.

— Вярно е — кимна Вини. — Но никога нарочно, а само в краен случай. Такава ми беше работата. Много хора от Южния са били видени за последен път в компанията на Скокливия Джак Флин.

— Включително и жени?

— Според мен не е убивал жени — отвърна Вини. — Не можеш да свитнеш някоя мадама просто ей така, освен ако не става въпрос за бизнес. Искам да кажа, че трябва да имаш основателни причини. Репутацията ти отива по дяволите, ако убиеш жена при липсата на такива.

Потърках брадичка и се обърнах към барманката, която сервираше две затоплени кифлички. При вида им си помислих, че няма да е лошо да се прибера в офиса с няколко такива, плюс чаша кафе. Дано да имаха с боровинков пълнеж. Вини проследи погледа ми, но едва ли гледаше кифличките.

— Ще можеш ли да провериш как стоят нещата? — попитах.

— Ще поговоря с хлапето — кимна Вини.

— Джери е мъж на средна възраст.

— В тавата си все още е шибано хлапе — въздъхна Вини. — Джо никога не би му позволил да се забърка с Флин и той би трябвало да го знае.

Допих кафето си и се надигнах с намерението да си взема още едно, плюс няколко кифлички. За вкъщи.

Посегнах към ръкавиците и шапката си.

— Ще ми позволиш ли да попитам какво стана с някогашния ти работодател, Вини?

— Искаш да знаеш къде е ли? — отвърна с въпрос той. — Дали е още жив и дали води активен живот?

— Точно това имах предвид — признах аз.

Вини се ухили и мушна чадъра под мишницата си. После опря показалец до устните си и усмивката му стана още по-широка.