Ейс Аткинс
Приспивна песен (36)

36

Спретнат, гладко избръснат и свеж като маргаритка, аз закарах Мати на училище, а след това се отбих в „Дънкин Донатс“ за голяма чаша кафе и кутия царевични понички. Поех на юг по скоростния път с малко странното чувство, че си отивам у дома. Не след дълго излязох на междущатска магистрала 95 за Провидънс, която броени минути по-късно напуснах през изхода за Уолпол.

Центърът на градчето беше много приятен със старите си тухлени сгради. Местните предприемачи и бизнесмени със сигурност проклинаха решението на щатските власти да изградят тук модерен затвор, чието присъствие несъмнено пречеше на туризма.

Имаше указателни табели за зеленчуков пазар, клуб на занаятите и няколко добри ресторанта, един, от които се наричаше „Гарваново гнездо“. На дъската пред него беше изписан специалитетът на деня — риба с пържени картофки и халба гинес, включена в цената. Запомних мястото, възнамерявайки да го посетя по обед, а след това глътнах остатъка от кафето си.

Паркирах пред затвора и се приготвих за процедурите по свиждането, които вече познавах много добре. Показах си разрешителното, предадох оръжието си на съхранение и не след дълго се озовах в залата за посетители, за да чакам появата на Мики Грийн.

Запитах се дали Мики ще забележи, че съм старателно избръснат и с измити зъби. Вероятно не. Разделителната стена от плексиглас беше твърде дебела.

Няколко минути по-късно той се появи, съпровождан от яка надзирателка.

Седна насреща ми и вдигна слушалката. Аз сторих същото. Усмихнах се. Мики не се усмихна.

— Добро утро — рекох.

— Къде е Мати, по дяволите?

— А пък се избръснах специално за теб — свих недоволно устни аз.

— Без Мати няма свиждане — отсече той.

— Днес е петък — поясних. — Мати е на училище.

— Тогава елате утре — изръмжа той и започна да се надига.

— Сядай!

Гласът ми никак не беше дружелюбен.

— Какво?

— Хлапето вярва, че си невинен и че си станал жертва на скалъпен процес — заявих аз. — Надвий природата си и бъди умен.

— К’во ще рече това?

— Ще рече, че имам въпроси към теб, Мики. От последната ни среща насам бях пребит, заплашван и арестуван. Това ме кара да мисля, че не си ми казал всичко, което знаеш.

— Нима щях да мълча, ако знаех кой е убил Джули? 1 втренчи се в мен той.

— Определено криеш нещо.

Мики шумно изпусна въздуха от гърдите си. Слава богу, че между нас имаше дебел плексиглас. Той не изглеждаше нито спретнат, нито чист, нито гладко избръснат. Имаше вид на човек, който си е измил зъбите с четка за тоалетна.

Извадих от джоба си жълт лист хартия и го залепих за преградата. Мики наклони глава, за да прочете съдържанието му.

— Е?

— Прочети на глас имената — посъветвах го аз.

— Териса Донован, Тифани Ройс, Тачи Кайли — започна той. — А, още и Луната и Ред… И какво?

— Кого съм пропуснал?

— В смисъл?

— Кой още трябва да е в този списък?

— Не знам.

— Джери Броз?

— Кой е пък тоя?

Зададе въпроса си с добре тренирано тъпо изражение на лицето.

— Джак Флин?

— Не.

За миг отмести поглед, после отново ме погледна в очите.

— Какво?

— Всички в квартала познават Джак Флин.

— И аз го знам кой е, но не разбирам защо питаш.

— Не — поклатих глава аз. — Каза, че името ти е непознато.

Той сви рамене, тялото му се отпусна върху твърдия пластмасов стол. Стрелна ме с очи, продължавайки да притиска слушалката към ухото си. След това започна да изучава ноктите си.

— Не те харесвам, Мики — въздъхнах аз.

— И к’во?

— Мисля, че Мати Съливан може да върши по-добри неща, вместо да си губи времето с тип като теб. Но така или иначе, ти вече си част от моята работа. Може би ще се наложи да те освободя, за да открия кой е убил майка й. Затова, ако имаш капчица разум в дебелата си глава, трябва да слушаш какво ти говоря и да ми кажеш истината.

— Никога не съм виждал Джак Флин.

— Какво общо има той с убийството на Джули?

— Не знам. Нищичко не знам.

Забих поглед в лицето му. Опитваше се да се прави на корав, но по бузите му изби издайническа руменина, а очите му избягваха моите.

— Добре, започваме отначало — кимнах. — Видя ли се с Джули онази вечер?

— Вече ти казах, че се натъкнах на нея в кръчмата — отвърна той. — Какво толкова, мамка му?

— Да си я докосвал по някакъв начин?

— Не, мамка му!

— Да си й дал повод да те одере?

— Да ме одере ли? — изсмя се Мики, приведе се към преградата и отсече: — Не съм!

— Уволних адвоката ти от твое име.

— Той беше лайно.

— Тук си прав — кимнах.

— Не си мръдна пръста за мен.

— Намерил съм ти нов — рекох. — Много по-добър, отколкото заслужаваш. Ще трябва да подпишеш един-два документа. По този начин тя ще може да поиска ДНК експертиза на някои доказателства.

— Какви доказателства?

Обясних му. Бавно и внимателно, за да разбере. Понечих да му кажа, че ДНК е нещо като наука. После промених решението си. Беше много по-добре да му кажа, че е по-скоро магия. Такива като него вярват повече на магиите.

— Ще те попитам още веднъж за Джак Флин.

— Едва ли ме познава — отвърна той. — Аз бях дребна риба.

— Добре, а какво ще кажеш за Ред?

— Не знам — отвърна Мики и се почеса по главата. — Сам го попитай.

Кимнах.

— Все още не мога да открия човек, който е готов да говори за онази нощ.

— Видя ли се с Териса Донован?

— Разбира се. Работи в някакъв магазин до парка „Кълъмбъс“.

— Казах на Мати, че не го е направил Ред — поясни Мики. — Но тя си е втълпила друго. Какво ти каза Териса?

— Убедена е, че полицията е пипнала истинския извършител.

— Наистина ли каза това, мамка му?

Облегнах се назад, разкърших рамене и напълних дробовете си с въздух. Разговорът с Мики Грийн не можеше да се нарече приятно занимание. Но въпреки това продължавах да притискам слушалката към ухото си.

— Не мога да повярвам — промърмори сякаш на себе си Мики и поклати глава. — Кучката твърди, че съм го направил, докато аз се опитвам да бъда добро момче и да не я топя!

— За какво да я топиш? — приведох се към преградата аз.

— Исусе Христе! — продължаваше да клати глава Мики. — Каква кучка!

— За какво да я топиш, Мики?

— Онази вечер Териса си тръгна от „Фор Грийн Фийлдс“ заедно с Джули — поясни той. — През цялото време се заяждаше с нея. Какво, по дяволите, ти каза?

— Не много — отвърнах. — Че престанала да излиза с нея, откакто започнала да се друса.

— Мръсна кучка!

— Добре де, това вече го чухме.

— Ще го повторя още петдесет пъти, ако се наложи — тръсна глава Мики. — Мамка й мръсна!

Слава богу, че правеше опит да разнообрази речника си.

Продължавах да го гледам с въпросително вдигнати вежди. Той поклати глава, затръшна слушалката и извика пазачите.

В моята слушалка се появи продължително бръмчене. Яката надзирателка се появи да го върне в килията му. Оставих слушалката на мястото й.

Погледнах часовника си. Сега трябваше да планирам деня си с изключителна прецизност.