Ейс Аткинс
Приспивна песен (55)

55

Двамата с Хоук отидохме да се срещнем с Вини на бейзболното игрище на Къмършъл стрийт в Норт Енд. Беше най-подходящото място за него, защото Вини си е Вини. Вътрешните части на терена бяха покрити с високи купчини сняг. Единствено прожекторите, стърчащи над телената ограда, напомняха, че изобщо става дума за игрище за бейзбол. Поехме по тясната пътечка между снежните дюни и не след дълго се натъкнахме на Вини, който отпиваше кафе от голяма стиропорена чаша.

— Защо не се срещнахме някъде на топло, за бога? — оплака се той. — Тук се вледенявам.

— Стреляха по Хоук.

— Изглеждаш ми съвсем наред — поклати глава Вини, след като огледа едрата фигура на партньора ми.

— Само няколко едри сачми в ръката — поясни Хоук. — Бях с бронежилетка.

— В момента Хоук не е особено щастлив — добавих аз. — Флин и хората му отвлякоха едно четиринайсетгодишно момиче, което ние много харесваме. Имаме намерение да си го върнем обратно.

Вини кимна, отпи глътка кафе и рече:

— Окей, да вървим.

Вдигнах ръка.

— Трябва да докопаме Джери Броз — рекох. — Ти ще ни кажеш как да го преметнем.

Вини поклати глава. Свободната му ръка вдигна яката на палтото от камилска вълна.

— Харесвам ви, момчета — заяви той. — Много ви харесвам. Но не мога да предам хлапето на стария Джо. Казах ви го още в началото. Ако знаех как да докопам Флин, щях да го направя. Но няма да похарча Джери заради него.

— Няма да убивам Джери — обади се Хоук, изпусна въздуха от гърдите си и добави: — Освен ако не ми се изпречи на пътя.

— Ей такива приказки ме карат да си затварям устата.

— Това не е молба, Вини — изръмжа Хоук.

— Не мога — отвърна Вини. — Съжалявам. Знаете как стоят нещата.

Хоук се приближи до него и отправи поглед към тъмния океан. Над водата свиреше силен и студен вятър. После се приведе над ухото на Вини и прошепна:

— Не ми разигравай скапан театър! Когато някой убие невинна жена и отвлече детето й, няма място за сцени на вярност.

— Джери знае — добавих аз. — Как да стигнем до него?

Хоук направи крачка назад.

— Джери се страхува от Флин — поклати глава Вини. — И да го убиете, пак няма да научите нищо. Съжалявам, но не мога да го позволя.

— Флин ще убие момичето — рекох. — Тук съм, за да ти поискам услуга. Вече не дължиш нищо на фамилията Броз. Стареца отдавна го няма.

Вини кимна в знак на съгласие, довърши кафето си и тръгна към близкия контейнер за смет. Хвърли чашата и напъха ръце в джобовете на палтото си — така както си бяха с ръкавиците. Хоук остана на място, заковал поглед в него.

— Ще ми обещаете, че няма да претрепете Джери — рече Вини.

— Окей — кимнах аз и погледнах към Хоук, който само сви рамене.

Много пъти бях виждал това изражение в очите му и веднага разбрах, че то няма да доведе до нищо добро.

— Как да стигнем до Джери? — попита той.

Вини измъкна бележник и химикалка от вътрешния джоб на палтото си и старателно написа някакъв адрес в Съмървил. Почеркът му беше равен и красив, като всичко останало у него. Той мрачно поклати глава.

— Ето така ще стигнете до хлапето.

— Продължаваш да му викаш хлапе? — изгледах го учудено аз.

— За мен винаги ще си остане хлапе — въздъхна той. — Затова не искам да пострада. Но като идете там, ще разберете.

— Не разбирам — казах аз и подадох листчето на Хоук.

Той го разгледа и сви рамене.

— Хич не си падам по ребусите — изръмжа той.

— Това е всичко, което имам — отвърна Вини. — Оттук нататък си е ваша работа. Не искам да се забърквам.

Останахме да гледаме след него, докато не изчезна от очите ни. После тръгнахме обратно към Къмършъл стрийт, където бях паркирал колата. Когато влязохме вътре, купето беше още топло. В багажника имаше две заредени карабини, донесени от Хоух.

— Мислиш ли, че Джери ще се предаде? — попитах.

— Дано Вини не ни е свил някой номер — отвърна той. — Помолихме го за услуга. Той е италианец и отлично знае какво означава това.

— Срещу баща си?

— Няма да си играем на „Кръстникът“ — изръмжа Хоук. — Не и тази вечер. Няма да мигнем, преди да приберем Мати на сигурно място.