Ейс Аткинс
Приспивна песен (48)

48

— Длъжник си ми — изръмжа Белсън. — Куърк няма представа, че го правя.

— Мислиш ли, че ще има нещо против? — попитах.

— Мисля, че ще ми съдере задника.

— Ще се обидиш ли, ако ти изпратя кутия качествени пури?

— Предпочитам евтините — поклати глава Белсън. — От скъпите ми се драйфа.

— Разбрано — съгласих се аз. — Какво откри?

Притиснал джиесема към ухото си, крачех на север по „Арлингтън“ към дома. Нуждаех се от горещ душ, бръснене и може би двайсет и четири часова дрямка.

— Териса Донован притежава четири кредитни карта — отвърна Белсън. — Само една от тях не е на червено. През изминалата седмица е похарчила шестстотин долара от нея.

— Къде?

— Бензиностанция в „Куинси“, шест посещения на „Макдоналдс“ и още… Охо, виждам и сметка от хотел.

— Браво — рекох аз. — Дали пък няма да споделиш и името на хотела?

— Наистина ли мислиш, че това момиче е в опасност?

— Наистина.

— „Холидей Ин“ в Уорчестър — рече Белсън. — Може би ще поискаш да ти начертая и карта?

— Предполагам, че чистилището не се различава кой знае колко от „Холидей Ин“, особено пък в Уорчестър.

— Не забравяй за онези пури — рече Белсън и прекъсна връзката.

Паркирах на „Марлборо“, непосредствено до градската градина. Тръгнах пеша към апартамента си.

Отключих бавно и предпазливо, с огромно внимание. През последните няколко часа усещах голямо напрежение в трапецовидните си мускули. Отпуснаха се едва когато проверих спалнята и гардеробите.

Взех дълъг и горещ душ, а след това се избръснах. Сварих си кафе и заредих един „Смит & Уесън“ 40-и калибър. Държах го в резерва и много го обичах. В моя бизнес винаги е добре да имаш запасно оръдие на труда.

Облякох черен пуловер и тъмни джинси. И палтото си. Преди да заключа вратата, се пресегнах за шапката с логото на „Бостън Брейвс“.

Предназначението на тези дрехи беше да впечатляват. Особено когато ми предстоеше среща с човек, който е напълнил гащите от шубе. Костюм модел 111 от бойния гардероб на Спенсър.

Май наистина трябва да си записвам всичко това.

Слънцето проби сивите облаци в момента, в който поех по естакадата на междущатска магистрала 90 от Хънтингтън авеню. Карах на запад и си мислех за Мати и нещастната й майка. После си помислих за Териса Донован и сърцето ми се изпълни с надежда, че ще стигна пръв до нея.

Накрая си помислих за Джак Флин. И веднага усетих как мускулите ми отново се стягат.