Ейс Аткинс
Приспивна песен (2)

2

— Голям късмет имам, че те познавам, Спенсър — заяви Куърк. — Иначе нямаше да бъда наясно какво да правя със себе си.

— Обичам хората да се чувстват полезни — отвърнах. — Един началник на отдел „Убийства“ може да бъде адски самотен.

— Приготвил съм ти папката по делото — каза той. — Чака те в заседателната зала. Дано я харесаш.

— Обслужване с усмивка? — повдигнах вежди аз.

— На всичкото отгоре трябваше да принтираме документите — изръмжа Куърк. — Вероятно знаеш, че напоследък и ченгетата започнаха да използват едни джаджи, дето им викат компютри. Чувал ли си за тях?

— Аха — кимнах аз. — Даже съм ги виждал на снимка.

Куърк беше едър мъжага с лапи на тухлар, но иначе винаги спретнат и изтупан. Познавахме се от десетилетия и никога не го бях виждал раздърпан и с измачкани дрехи. В момента беше облечен с тъмносин костюм, бяла риза и вратовръзка на синьо-червени ивици.

— Мога ли да попитам защо си пъхаш носа в тая работа? — подхвърли той.

— Имам клиент, който смята, че сте сбъркали човека.

— Тая песен съм я чувал и преди.

— Чел ли си доклада?

— Аз бях този, който разпечата въпросната гадория.

— И какво мислиш?

— Мисля, че пропиляваш един наистина хубав следобед.

— И нямаш никакви съмнения, така ли?

— Жертвата е намушкана с нож, изнасилена и прегазена. Кръвта й е навсякъде по колата на заподозрения.

— А проверихте ли дали кръвната група съвпада с тази на жертвата?

Куърк ме изгледа така, сякаш бях нахлупил фокусническа шапка.

— Хм… Може би трябваше да се досетим.

— Имаш ли нещо против, ако си налея малко кафе?

— Заповядай.

— Гадно както винаги?

— По-лошо.

Отдел „Убийства“ заемаше просторно общо помещение на третия етаж на новото полицейско управление на Тремонт стрийт в „Роксбъри“. Предишната сграда беше на няколко минути пеша от офиса ми, но днес вече беше бутиков хотел, носещ наименованието „Бек Бей“. Беше солидна, облицована със сив гранит и имаше свой особен чар. За разлика от нея новото полицейско управление излъчваше неповторимата естетика на застрахователна компания.

През следващите два часа изчетох материалите по делото, включващи полицейския доклад, заключението на патолога и бележките на инспекторите. Папката съдържаше и копие от криминалното досие на Джули Съливан. Четири ареста за притежание на кокаин, пет за проституция и веднъж за интоксикация на обществено място.

Две седмици преди смъртта си Джули Съливан бе сключила споразумение с прокуратурата по обвинението за притежание на наркотици, а седмица по-късно бе настанена в специализирано заведение за лечение от наркозависимости в „Дорчестър“. Записах си името и адреса на заведението в жълтия бележник. После направих същото с датите и местата, на които е била арестувана за притежание. Горе-долу това беше всичко, което научих от докладите.

Отбелязах си и рождената дата на Джули. В деня на смъртта си била на двайсет и шест. Открили тялото й на някакъв строеж на Юнивърсити Драйв. Кръвта в колата на Грийн отговаряла на нейната кръвна група, а на мястото били открити и следи от неговите гуми.

Досието на Мики Грийн беше доста обемисто. Присъда за взлом на осемнайсет, въоръжен грабеж на деветнайсет. Също и на двайсет, и на двайсет и една — при това два пъти. Откраднал няколко коли, обрал магазин за хранителни стоки, лежал в кафеза.

Час преди да го арестуват, бил засечен на автомивка на Непонсет Съркъл. Въпреки усилията му в колата били открити следи от кръвта и косми от сплъстената коса на Джули.

На пилоните зад прозореца плющяха знамена. Студеният вятър разнасяше боклуци и изсъхнали листа по изчистените от снега тротоари. Някакъв вестник литна във въздуха, а след това се плъзна под каросерията на паркиран наблизо буик.

От доста време се занимавам с тая работа. Постепенно станах много добър в нея. Знам кога да търся пропуски в дадено разследване, знам и кога няма смисъл да го правя. Това на масата пред мен беше непробиваемо, по-яко от бетон. Почуках с химикалката по жълтия бележник, от устата ми излетя въздишка. Случаят, който току-що бях приключил, ме караше да се чувствам мръсен, но в замяна на това към банковата ми сметка беше добавена една много приятна сума. На всичкото отгоре ми остана и малко свободно време.

Момичето не искаше много. Просто някой да я изслуша и да провери за какво става въпрос. Въпреки информацията, която се съдържаше в папката пред мен, тя беше убедена, че убийците на майка й са на свобода, а пешкира е опрал един верен семеен приятел. Доста тежко бреме за едно 14-годишно дете и то заслужаваше няколко часа честна и безпристрастна работа.

Облегнах се назад и записах още няколко неща в бележника си. После в заседателната зала се появи Куърк и ми подаде някаква визитка. На гърба й беше изписан номер на мобилен телефон.

— Боби Барет, работи в Единайсети район — поясни той. — Знае всичко за оня Мики Грийн.

Поех картичката и му благодарих.

— Докъде стигна с досието? — пожела да узнае Куърк.

— Доникъде — признах с въздишка аз.

— Нали ти казах? Разследването бе желязно.

— Клиентката ми твърди, че няколко часа преди смъртта си жертвата е била в компанията на някакви бандити.

— А какъв, по дяволите, е Мики Грийн? — учуди се Куърк. — Може би сладоледаджия? Не прочете ли досието му?

— В делото не се споменава за други заподозрени.

— За какво са ти? Той е бил зад волана на колата, използвана при убийството.

Кимнах.

— Такива жени не си стоят у дома нощно време — добави Куърк. — Вече си се запознал с досието й. Би могла да е в компанията на куп народ, преди да се натъкне на Грийн в онзи бар.

— Не виждам мотив — подхвърлих аз.

— Колко убийства са подплатени с ясни мотиви? — усмихна се Куърк. — Някой се ядосва, останалото с ясно до болка.

— Ще обясня това на клиентката си.

— Не се опитвам да ти извивам ръцете — поклати глава той. — Знам, че искаш да помогнеш на детето, но според мен си губиш времето.

— Ще поговоря с Барет — рекох. — Освен това искам среща и с някой от отдел „Наркотици“.

— А не е ли по-добре да поговориш с разследващия полицай?

— Не виждам някаква полицейска работа в тази папка — отвърнах. — Искам пряк контакт с някои от играчите в квартала. Отдел „Наркотици“ със сигурност може да ми помогне.

— Слушам, сър — изпъна се Куърк. — Вашите желания са закон за мен.

— Това наистина ме кара да се чувствам специален — ухилих се аз.

А Куърк ме прати по дяволите.