Кей Бърли
Първите дами (9)

9.

Нюзрумът на „Приятен ден, Великобритания“

Майкъл Грифтън се беше напрегнал чак до провисналата си двойна брадичка. Часът беше пет и четирийсет сутринта и шефът на новините на „Приятен ден, Великобритания“ знаеше, че стои пред най-големия извънреден материал, с който каналът някога се е сдобивал.

Но докато затваряше телефона на Бен Уотсън, ясно осъзна, че ако пусне неподготвения монолог на премиера, може да загуби брака си, дома си, а може би и работата си. Джийн беше прекалено толерантна през трийсетте им години заедно. Беше си затваряла очите за многобройните му флиртове, но той наистина отиде твърде далеч, когато онази репортерка забременя.

Още едно публично неудобство за госпожа Грифтън и той беше обречен. В резултат нощните му и наистина случайните му следобедни забежки бяха станали много по-дискретни.

Трейси Паригтън не означаваше нищо за него, но краката й и обещанието за лесен секс се бяха оказали прекалено голямо изкушение по време на пролетната конференция на лейбъристите в Блекпул. За Трейси се знаеше, че не носи на пиене, и Майкъл възнамеряваше да се възползва от ситуацията. Надяваше се, че две чаши шардоне в бара на хотел „Империал“, последвани от обещанието за бутилка изстудено шампанско „Вьов Клико“ в апартамента му, ще свършат работа. Не бе пропуснал да включи и номера си „изиграй си добре картите и ще те направя звезда“.

Добре си спомняше как се отправи към асансьора с Трейси на няколко крачки зад него. Уверен, че са се измъкнали незабелязано, пиянски й се нахвърли и напъха дебелата си длан в дълбокото й деколте, докато вратите на асансьора бавно се затваряха. Оказа се обаче твърде бавно, което позволи на Бен Уотсън да ги заснеме с телефона си като застрахователна полица. И на тази полица в момента й беше дошъл падежът.

Майкъл беше бесен на себе си. Да се надцаква с Ам-Гъл — какво си беше въобразявал? Стисна юмруци толкова силно, че мръсните му нокти се забиха в дланите му. Очуканата пластмасова химикалка, с която си водеше бележки, се пръсна на десетина парченца.

Трейси имаше впечатляващ трик — умееше да завързва с език на възел дръжките на коктейлните череши. Импровизираното представление беше възнаградено от възхитените въздишки на мъжката публика в бара. Майкъл знаеше, че ако успее да я придума да се качи горе, го очаква наистина страстна нощ. Разбира се, това се оказа лесно с обещанието, че ще я назначи като репортер в „Приятен ден, Великобритания“.

Докато се връщаше в спомените си към изтощителната нощ с Трейси, Майкъл отново усети неконтролируемите пориви на страст в лъскавите си полиестерни панталони. Споменът бързо заглъхна с рязкото почукване на вратата и ясното осъзнаване, че изневярата му може да доведе до финансов срив, освен ако не капитулира пред невъзможните искания на Бен Уотсън.

— Влизай — излая Майкъл.

Щом вратата се отвори, той веднага забеляза кипящата активност в нюзрума. Програмният му редактор Керъл Смит го гледаше втренчено.

— Петнайсет минути до надписите, Майк.

Тя говореше спокойно и по същество, привикнала да напътства водещите в слушалките им, докато предаваха на живо пред цялата страна. Специализирала се беше да използва точния брой срички, необходими за изразяването на важността на това, което трябваше да бъде съобщено. Използваше това си умение и сега, за да постигне ефект, Майкъл си даде сметка, че трябва да вземе решение, и то бързо.

— Времето ни притиска. Докато говорим, хората в студиото получават инструкции от новата ми заместничка Джили. Още не си я виждал. Сид е наясно с всичко и е готов да започне. Сузи, разбира се, още е в гримьорната. Въпросите й са записани на аутокюто без нито една от ония сложни дълги думи, които биха могли да я препънат. Ще се заемем ли, Майк?

Директорът на новините се загърчи в стола си и не отговори. Раздразнена, Керъл продължи с по-нисък и по-отмерен тон:

— Казвам, че екипът се намира пред най-големия материал, който този телевизионен канал някога е виждал. Заемаме ли се с това, или не, Майк?

Майкъл затвори очи. Керъл беше видяла, че записът е дошъл, и добре знаеше какво е казал министър-председателят. Каналът разполагаше с извънредната новина за предстоящите предсрочни избори. Историята, която всеки искаше. И не само това. Разполагаха със запис как премиерът флиртува с едно от най-новите попълнения на „Приятен ден, Великобритания“ посред нощ.

Това потвърждаваше все по-ширещите се слухове за донжуановската репутация на Джулиан Дженсън. Истински динамит. Обаче Майкъл знаеше, че с излъчването му се подписва под края на брака си. Нямаше представа как да постъпи и погледна умоляващо Керъл.

Объркана, тя се облегна на вратата и я притвори.

— Действай бързо, Майк.

Керъл знаеше, че шефът й никак не обича да го наричат Майк, даже мрази да му викат Майк, но това беше начинът й да привлече вниманието му върху ставащото извън офиса. Възбудата цареше не само в нюзрума, но и в апаратната. Белинда — режисьорката — вече работеше по началните надписи. Към това се прибавяше оживлението на всички кореспонденти, изкарани от леглата си в неприлични часове и запратени на хиляди места. Всички те бяха готови да пуснат бомбата, за която всеки друг информационен източник копнееше. Това беше нещо огромно.

— Бен Уотсън има снимка — започна Майкъл колебливо.

Редакторката завъртя очи, погледна часовника си и видя, че остават осем минути до началото на програмата. Поклати глава и затвори плътно вратата.

— Не, Майк, кажи ми, че това не се случва.

— Ако пуснем записа, ще я прати на госпожа Г. И всичко свършва — изхленчи той.

Керъл не можеше да повярва на ушите си.

— Да не си оправил Трейси? Затова ли тя си прави тест след партийната конференция? О, Майк, ще се научиш ли някога въобще да си го държиш в гащите?

Керъл беше бясна, но докато часовникът тиктакаше, знаеше, че сега не му е времето за обвинения. На вратата отново се почука. Този път беше Джили.

— Съжалявам, че ви притеснявам, но реших, че ще искате да научите, че изпълнителният директор току-що влезе в апаратната. Чул е за извънредната новина за предсрочните избори и си помислих, че някой от вас може да поиска да е на горещото кресло, когато излезем в ефир.

— Какво?! Той пък откъде може да е научил за това? — извика Майкъл.

Изглежда беше единственият човек в нюзрума, който не знаеше, че на Бари Фритцънбърг все повече му допада едносричната, но затова пък в много други отношения изключително приятна компания на Сузи Ейнджъл, красивата телевизионна говорителка на канала. Джили се извърна и се опита да потисне смеха си. Керъл й се намръщи, преди да се обърне към Майкъл. Всяко съчувствие към клетия стар сваляч се беше изпарило с идването на изпълнителния директор и с осъзнаването, че в момента работата й може да е заложена на карта. И все пак отчаяните му умоляващи очи безмълвно й крещяха.

Въпреки че нюзрумът кипеше, само Керъл и Майкъл от редакторския екип бяха видели досега пълния запис с думите на премиера. Керъл беше подготвена по-рано сутринта от стария си приятел Боб, оператора, който се притесняваше да не би твърде много от служителите да видят интервюто, преди да е излъчено в ефир. Виждал бе много извънредни репортажи да се провалят заради изтичане на информация. Решен този път да не допусне това, незабавно предаде записа на програмния директор.

Керъл се чувстваше разкъсана. Джулиан Дженсън изглеждаше като пълен тъпак, докато флиртуваше открито с красивата млада журналистка пред Даунинг Стрийт. От това определено щеше да се получи голяма история. От друга страна, тя харесваше госпожа Г., мила възрастна дама, от която беше виждала само добрина и подкрепа, докато катереше стръмните стъпала на телевизионните новини. Не беше лесно да си лесбийка в пълния с тестостерон нюзрум. Ако пуснеше пълния запис, онази змия в тревата Бен Уотсън несъмнено щеше да изпълни заканата си и на госпожа Г. Щеше да й се наложи да плати за недискретността на съпруга си.

Погледна към стенния часовник — оставаха пет минути.

— Майкъл, в апаратната, веднага. Джили, подготви Сид. Кажи му да опита да събуди интереса на публиката. Той знае какво да говори. Кажи му да приказва неща като: „Ако сега си включвате телевизорите, да знаете, че имаме изумителни новини за следващите избори“ и всякакви подобни глупости. Кажи му все пак да не разкрива още всичко. Всичките ни конкуренти ще гледат и ще се опитат да ни отмъкнат материала за новините в седем часа.

Джили бързо записваше нарежданията на Керъл, преди да запита:

— Ами Сузи?

Керъл нямаше време за шеги, а и присъстващите и без друго нямаха нужда от тях.

— Убеди се, че онази пикла няма да каже и дума. Внимавай да е усмихнала и да гледа влюбено Сид, но не я оставяй да проговори. Ще бъда там след две минути. Само ще прескоча до редакцията. Изпълнителният директор може да попита защо не пускаме записа на премиера в началото на предаването. Ако пита, кажи му, ами… кажи му, че искаме да подсилим напрежението и ще го пуснем след първата рекламна пауза.

Джил повдигна вежда, но това остана незабелязано за Керъл. Тя вече бягаше по коридора, като предизвика моментен смут в нюзрума, където никога досега не бяха виждали невъзмутимата програмна редакторка толкова да бърза. Джили хукна в обратната посока към апаратната. Майкъл я последва, като се чудеше дали довечера все още ще има легло, на което да спи. Мислите му мигновено се обърнаха към Айла, чийто извънреден репортаж беше предизвикал цялата суматоха. Определено бе показала талант с осигуряването на материала. Ето на, прав се беше оказал, като я нае. Макар да беше сигурен, че тя ще е ценно попълнение в компанията, се улови да се пита дали някога ще може да вкуси забранения плод на тази красива девойка от Нюкасъл.

Разкара тези мисли от ума си и чу познатата мелодия, която съпътстваше шапката на „Приятен ден, Великобритания“, докато изкачваше спиралната стълба към апаратната. Отвори тежката звукоизолирана врата и срещна замъгления, но при все това преценяващ поглед на Бари Фритцънбърг.

— Добър вечер, Майкъл — поздрави го Бари без капка ирония в гласа си.

В отговор Майкъл само леко му се усмихна. Необезпокоен от сарказма на Фритц заради закъснението му, беше наясно, че бъдещето му в момента зависи от следващия ход на Керъл, и пристъпи, за да застане до Джили. Тя тъкмо даваше нареждания на Сид през слушалката му чрез полезен малък бутон на таблото в апаратната. Сид и Сузи поздравяваха ранобудните си зрители от вечното лято на студиото с яркожълтия диван, с кошница сладкиши и кана прясно изцеден портокалов сок, стратегически поставени на ниската масичка за кафе.

Сид — красив, чаровен, около трийсет и пет годишен и мечта за всяка домакиня — беше редовният победител в рейтингите. Към него наскоро се беше присъединила Сузи — ослепителна блондинка, безупречна от перфектната си прическа до роклята си „Соня Рикел“. Тандемът първоначално беше несигурен, но през последните шест месеца рейтингът им се беше качил с петнайсет процента. Двамата се оказаха истинско попадение.

— Здравейте. — Сид говореше на камерата с топлата си приятелска усмивка „повярвайте ми, аз съм телевизионен говорител“, но тази сутрин бе добавил и малко повече припряност.

— Започваме сутрешната си програма с някои изумителни новини. „Приятен ден, Великобритания“ разполага с извънредно потвърждение на датата за следващите избори. Министър-председателят разговаря единствено с нас за плановете си да обяви предсрочни избори.

Отегчените журналисти от ранните блокове в цялата страна незабавно бяха заинтригувани. Обикновено следяха всички сутрешни предавания на разделени екрани с изключен звук, но бягащата лента по време на предаването привлече вниманието им. „Извънредни новини: Министър-председателят обявява датата за следващите избори.“

Керъл следеше излъчването от редакцията, докато отново преглеждаше думите на Джулиан Дженсън. Какъв идиот. Нищо чудно, че Бен Уотсън беше толкова директен с Майкъл по телефона. Хвърли поглед на информационните канали на още един екран пред себе си и видя, че ексклузивната им новина се съобщава и от „Прес Асосиейшън“, позовавайки се на „Приятен ден, Великобритания“ според договорката, но също даваха датата. Мамка му. С цялата драма около Майкъл беше забравила, че офисът на „Приятен ден, Великобритания“ се беше свързал с тях.

Бързо се пресегна към таблото в редакционната и се свърза с Джили в апаратната. Гласът й, както винаги, беше спокоен, но малко по-силен в микрофона:

— Сменяме плана. Накарай Сид да обяви датата сега. Кажи му, че ще видим извънредно включване с участието на премиера след няколко минути, но датата за следващите общи избори е трети октомври.

Майкъл усети странно стягане в гърдите. В сумрака на апаратната внезапно му стана трудно да диша и беше сигурен, че получава инфаркт. Какви ги вършеше Керъл? Ето това е, с живота му беше свършено.

Сид, който също можеше да чува инструкциите на Керъл, почти беше повторил изречението, преди Джили да успее да проговори.

— Драги зрители, мога да ви съобщя, че премиерът сподели изключително за нас, че датата на следващите избори ще е трети октомври. Ще го чуем и от самия него след съвсем кратко време.

Бари беше искрено впечатлен от бързата реакция на главния си водещ. Обаче като погледна към трептящите монитори, които покриваха цяла стена в апаратната, забеляза от камерата, показваща страхотния едър план на Сузи, че тя започва да се цупи.

— Дайте и на Сузи нещо да каже — нареди той.

Керъл изрично беше наредила на Джили да не оставя Сузи да изрече и една дума и погледна умолително към Майкъл, който по някаква причина стискаше здраво облегалката на стола й. Изглеждаше малко блед, но въпреки това успя да кимне в съгласие при думите на генералния директор и Джили се наведе към микрофона си, натискайки копчето за слушалката на Сузи.

— Можеш ли да помолиш зрителите да ни пратят имейли с мненията си? — изкусително прошепна тя.

Бари беше щастлив, като видя как усмивката мигновено се появи на красивото лице на водещата и я зачака да проговори.

— Можеш ли да помолиш зрителите да ни пратят имейли с мненията си?

Беше повторила дума по дума казаното от Джили. Единствено присъствието на шефа потисна смеха в апаратната. Без да губи и миг, Сид се зае да скрие гафа.

— Разбира се, че мога, Сузи. Страхотна идея. Както Сузи току-що ви предложи, защо не ни изпратите по имейл гледните си точки за извънредната новина от този час? За намерението на министър-председателя да обяви предсрочни избори на трети октомври. Ако предпочитате, можете да използвате и Туитър, или да пратите есемес. Начините да се свържете с нас както винаги са в основата на вашите екрани. За нас ще е удоволствие да разберем какво мислите. Нали, Сузи?

— Да — кимна удовлетворената му колежка в блажено неведение за гафа си.

В апаратната Бари кимна с благодарност на Сид за бързата му реакция за прикриването на неловката ситуация. Ето затова му плащаха големи пари и той определено си ги беше заслужил тази сутрин. Майкъл беше облекчен, че главният говорител е във форма, но се притесняваше, че вече започва да посинява, и се опита да диша колкото се може по-нормално.

Белинда тъкмо се канеше да пусне рекламите, когато тежката врата на апаратната се отвори и Керъл нахлу вътре.

— Не пускай рекламната пауза, Белинда, оставаме в ефир. Премини към записа.

Майкъл изхленчи шумно и задиша учестено. Отново се опита да се подпре на облегалката на продуцентския стол, но почти падна, когато Джили, силно облекчена от идването на Керъл, скочи от мястото си. Керъл почти се засмя на шефа си, седна и се зае да напътства Сид.

— Хей, Сид, аз съм, премини към Айла, която чака пред номер 10, а докато говори, ще ти кажа какво да правиш.

Само че Сид не разбра добре инструкциите на програмния си редактор. За щастие Белинда, която добре познаваше водещите, забеляза объркването му. Незабавно го изключи и пусна кадри от скорошното посещение на министър-председателя в Афганистан. Микрофонът на Сид още беше включен, но все пак успя беззвучно да запита Керъл през втора камера:

— Кой?

Тя веднага разбра грешката си. Айла беше нова в канала и никога не се беше показвала в ефир. Сид не я познаваше.

— Извинявай, приятел. Айла Макгавърн. Нова е. Репортажът е неин. Пред номер 10. Всички детайли. На живо.

Белинда пусна записа на Джулиан Дженсън, който говореше с войниците в Хелманд, за да даде възможност на Сид да си нахвърли инструкциите и да събере мислите си.

Междувременно Керъл натисна друг бутон и заговори на колежката му. Задачата криеше опасности, както Джили беше установила, но тя имаше повече опит в наливането директно с фуния.

— Сузи, слушай ме. „Ако сега включвате нашата програма… разполагаме с някои ексклузивни новини… за следващите избори.“

Щом кадрите на премиера свършиха с качването му в самолета за Лондон, придружен от освободените заложници и пикселираните лица на служещите в специалните сили, Белинда отново прехвърли на Сид и Сузи. Сузи заговори първа:

— Ако сега включвате нашата програма, разполагаме с някои ексклузивни новини за следващите избори.

— Точно така, Сузи. „Приятен ден, Великобритания“ разполага с датата, когато всички ще се отправим към изборните урни и това ще бъде по-скоро, отколкото всички очаквахме. Сега да се прехвърлим на Даунинг Стрийт, за да чуем новината от нашия политически кореспондент Айла Макгавърн. Тя разполага с всички детайли за това извънредно събитие. Добро утро, Айла, голяма новина. Какво още можеш да ни съобщиш?

Айла никога дотогава не беше участвала в пряко предаване, макар десетки пъти да се беше упражнявала пред огледалото в малкия си лондонски апартамент. Докато си поемаше дълбоко дъх, знаеше, че сега е моментът да блесне.

Майкъл Грифтън спря с дихателните си упражнения, докато упражняваше умолителната си реч пред госпожа Г., и пренесе мислите си върху протежето си. Керъл беше твърде заета, за да слуша думите на Айла, уверена, че Белинда ще се справи, ако момичето се обърка.

— Сид, искам да се включиш на записа на думите на премиера. Датата на изборите. Извънредният репортаж. Пресконференцията по-късно. Розовата градина. Разтегли нещата.

Айла приключи с:

— … и тогава запитах министър-председателя дали може да сподели нещо повече със зрителите на „Приятен ден, Великобритания“ относно обявяването на предсрочни избори. Сид, той отказа да говори повече и се отправи към Даунинг Стрийт. А сега отново в студиото — завърши чисто тя. Изречение, което беше упражнявала стотици пъти.

Сузи й отвърна със също толкова добре заучена фраза:

— Благодаря. Сид?

— Благодаря, Сузи. Както ви обещахме, разполагаме с ексклузивното интервю с премиера. Научихме, че ще има пресконференция в Розовата градина на номер 10 по-късно през деня. Разбира се, камерите ни ще предават пряко от там за вас. Това определено ще е новината за деня, но нека първо чуем думите на министър-председателя.

— Пусни записа — нареди Белинда и на екрана се появиха кадрите на Джулиан Дженсън пред Даунинг Стрийт посред нощ, който разговаряше с телевизионния екип. Майкъл Грифтън отново изстена и се уплаши да не се разплаче.

Седнали на масата за закуска в номер 10, Джулиан и Бен Уотсън затаиха дъх. Ето го министър-председателят, който като завършен дръвник разговаряше с красивата репортерка пред резиденцията в непрогледния Ирак.

— Ако пуснат пълното ми изявление, това определено ще бъде неприятно.

— Без майтап, Шерлок — изсумтя Бен с палец върху бутона за изпращане на блекберито си. Имейлът с прикрепените снимки беше само на няколко мига разстояние от пощата на Джийн Грифтън.

— Наистина се надявам, че не ви е твърде студено, както седите тук нощ след нощ. Предполагам, че сте от някой сутрешен блок. „Приятен ден, Великобритания“, гали? Е, аз бих искал вашите зрители да са първите, които ще узнаят, че смятам да помоля Нейно величество да разпусне парламента. Нещо повече, ще ви споделя, че планирам да обявя следващите избори за трети октомври. Ще свикам пресконференция в Розовата градина по-късно днес, за да очертая по-нататъшните ни намерения.

Това беше. Нищо повече. Записът свърши с Джулиан, който се отправя през зле осветената улица към номер 10, и Белинда отново превключи към студиото, щом вратата се затвори.

— Ето. Сега знаем, дами и господа. Министър-председателят потвърди ексклузивно пред „Приятен ден, Великобритания“, че ще обяви предсрочни избори за трети октомври — информира Сид.

— А сега, реклами — усмихна се Сузи.

Когато Белинда най-сетне пусна закъснялата рекламна пауза, въодушевено жужене се понесе сред техническия екип в апаратната.

— Обичам те — прошепна Майкъл на програмния си директор.

— Длъжник си ми — отвърна му Керъл и тикна оригиналния запис в ръцете му, след което се отправи към студиото, за да поздрави водещите и да се увери, че са се погрижили за закуската им.

Онези, които бяха гледали програмата от Даунинг Стрийт, реагираха доста по-различно.

— Ах, ти, щастливо копеле — пошегува се Бен и намигна на облекчения Джулиан, който включи чайника, за да направи кафе.

— Черно кафе без захар за мене, шефе. Имам толкова лукав план, че можем да му сложим опашка и да го наречем лисица. Искаш ли да го чуеш, Болдрик^[1]?

Джулиан направи кафето, докато Бен набързо превключваше през каналите, за да види какво показват и по другите новини.

Айла не беше толкова доволна от видяното.

— Защо показаха само това? Той каза много повече — оплака се младата репортерка. Беше гледала изявлението на Джулиан по портативния телевизор, като все още си седеше на все същата сребриста кутия, където за първи път срещна премиера. — Ами това, че флиртуваше така? Ясно беше, че ме сваля, Боб. Това със сигурност е добър материал, нали? Никога не сме виждали министър-председателя в такава светлина досега, нали така? Защо не са използвали всичко? Трябва да пуснат целия запис. Ще се обадя в апаратната.

Тя започна да търси телефона в чантата си.

— Остави, захарче — предупреди мъдрият стар оператор.

Боб беше наясно какво точно е станало. Можеше да надуши ръката на Керъл в цялата работа и знаеше, че екипът на Даунинг Стрийт се е задействал на мига.

— Така си е добре. Наведи главица и остави нещата както са си.

Айла беше ядосана и объркана. Какви ги говореше той? Това беше големият й шанс, големият й удар. Разбира се, че нямаше да остави нещата така. Дърт стар глупак, той пък какво знаеше?

Беше в много лошо настроение, когато лъскавата черна врата отново се отвори. Този път се показа мъж, когото не познаваше, с чаша черно кафе в ръка, който пресече улицата, за да стигне до нея. Сигурно беше някой от екипа на пресцентъра. Какво искаше? Трябваше да се свърже с апаратната и не беше в настроение да я прекъсват. Погледна към контролно-пропускателния пункт в края на Даунинг Стрийт и видя, че идват и други новинарски екипи. Може би този човек от пресцентъра се канеше да направи още по-сериозно изявление.

Само че Бен нямаше никакво намерение да разговаря с тях. Мисията му беше просто да ограничи щетите и трябваше да действа бързо, преди другите гладни лешояди да се нахвърлят на плячката си. Кимна признателно на Боб и заговори директно на Айла:

— Събирай си чарковете, скъпа, размърдай си задника и влизай, веднага.

Въпреки категоричното нареждане тя замръзна ококорена пред грубостта на този грозен дребен мъж. Отново Боб се намеси да спаси младото момиче:

— Вземи триножника, захарче. Аз ще се погрижа за камерата и прожектора. Май ти предстои да блеснеш в още един извънреден репортаж.

Няколко мига по-късно Айла се озова насред антрето на номер 10 и отново този много, ама много груб мъж й даваше нареждания:

— Така, слушай. Настанявайте се в кабинета, министър-председателят ще дойде след десет минути. Имаш на разположение пет минути с него. Ще каже, че е замислил да направи изявление специално за „Приятен ден“. Искал е да ускори процедурата, за да се стигне по-бързо до избори. Разбира тревогите на британските граждани и иска нов мандат за пет години, за да осъществи политиката си за образованието и Афганистан. Ясно?

На Айла й се замая главата. Какво ставаше, по дяволите? Вече беше разговаряла с министър-председателя. Сега този нисък плешив тип й казваше, че ще има второ интервю, този път вътре в резиденцията. Защо? Погледна към Боб за напътствие. Той бързо кимна, приемайки предложението.

— Страхотно, благодаря. Само един въпрос, такова… къде е кабинетът?

Бен завъртя очи, а Боб стисна Айла за ръкава и почти я повлече към вратата, като в същото време се обади на Керъл в апаратната, за да я уведоми, че се задава поредният извънреден репортаж преди края на сутрешния блок.