Кей Бърли
Първите дами (67)

67.

Айлингтън

Все още сънена, Камила се разхождаше по пижама из малката си кухничка, когато забеляза роклята на Айла в кофата за боклук. Разбуди се напълно и се втурна към спалнята на съквартирантката си. Разтвори със замах вратата и си отдъхна облекчена, като видя, че приятелката й спи. Все още беше с бельото си от предния ден, само роклята липсваше.

— Здравей, Тигър, искаш ли малко чай?

Айла с мъка разтвори очи, подпухнали от плач. Снощи отчаяно искаше да разговаря с Камила, но връщането от Бъкингамшир сякаш продължи цяла вечност. Едва успя да отвори входната врата и да влезе, когато пристигна и някакъв фотограф. Промъкна се до прозорците, за да дръпне завесите, и успя да го види как обикаля. Отиде на пръсти в кухнята и видя, че вече е единайсет часът. Камила щеше да ходи на работа и едва ли беше будна. Сложи пакетче чай в любимата си чаша, отвори хладилника, за да си вземе мляко, и тогава забеляза, че новата й рокля е скъсана отстрани. Сигурно беше станало, когато Сали я блъсна върху решетката на камината.

Внезапно спомените от ужасния ден я връхлетяха. Айла остави млякото и вместо това взе бутилка шардоне и блокче шоколад, а после се отправи към леглото.

— Добро утро. Колко е часът, Кенга?

— Тъкмо е станало време да ми разкажеш какво ти се е случило вчера. Хубавата ти нова рокля е скъсана. Защо не ме събуди снощи, като се прибра?

Камила понечи да дръпне завесите, но спря, когато Айла изпищя:

— Недей, отвън има фотограф… Всъщност сигурно вече не е само един.

Приятелката й вече беше силно заинтригувана. Настани се на леглото до Айла и пъхна студените си крака под юргана.

— Добре, разполагам с петнайсет минути, след което вече задължително трябва да тръгна за работа. Слушам те.